Определение № 2689 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 151/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност [„КТБ“АД (н)] срещу определение № 288 от 15.04.2022 г., пост. по в.ч.т.д.№ 277/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на ищците – А. Н. Д. и Кристи Христова Маринова в качеството им на синдици на банката в несъстоятелност срещу протоколно определение от 02.03.2022 г. по т.д. № 1460/2017 г. на Софийския градски съд в частта, с която са оставени без уважение исканията им за отмяна на протоколно определение от 09.12.2020 г., с което е прекратено производството по делото по отношение на ищеца „КТБ“ АД (н). В частната жалба е оспорено становището на съдебния състав за необжалваемост на определението, с твърдението, че то прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на съдебен контрол на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК. След изложение на хронология на извършените от съда и страните процесуални действия са инвокирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и несъответствие на мотивите на атакуваното определение с диспозитива му, довело до непроизнасяне по частната жалба. Твърди се, че с частна въззивна жалба вх. № 272588/04.03.2022 г. Софийски апелативен съд е сезиран да отмени определение от 02.03.2022 г. по т.д. № 1460/2017 г. на СГС, с което „КТБ“ АД (н) е заличена като ищец по иска по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, а не срещу определението от 09.12.2020 г. по същото дело, в каквато посока се е произнесъл въззивният съд. Оспорва се наличието на законово основание за служебното заличаване на банката в несъстоятелност като ищец по делото. Не се оспорва правилността на заличаването на банката като ответник с оглед ТР № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС, но се акцентира на неправилна и невярна аргументация относно активната процесуална легитимация единствено на синдиците на банката в несъстоятелност, тъй като се касае за иск по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 44 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗБН, а не по чл. 59 от ЗБН. Направено е допълнително искане по реда на чл. 251 от ГПК за тълкуване на протоколно определение от 09.12. 2020 г. по т.д. № 1460/2017 г. на СГС за изясняване на волята на съда в кое качество е заличена „КТБ“ АД (н). Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу съдебен акт, обжалваем като преграждащ по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С определение № 288 от 15.04.2022 г. по в.ч.т.д.№ 277/2022 г. Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на ищците А. Д. и Кристи Маринова в качеството им на синдици на „КТБ“ АД (н) срещу протоколно определение от 02.03.2022 г. по т.д.№ 1460/2017 г. на Софийския градски съд в частта, с която са оставени без уважение исканията им за отмяна на протоколно определение от 09.12.2020 г., с което е прекратено производството по делото по отношение на ищеца „КТБ“ АД (н). С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че с определението от 02.03.2022 г. Софийският градски съд е оставил без уважение исканията на процесуалния представител на „КТБ“АД (н) за изменение на протоколно определение от 09.12.2020 г., с което е прекратено производството по отношение на несъстоятелната банка на основание ТР № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС. Въззивният състав е приел за невярно твърдението на банката, че с прекратителното определение от 09.12.2020 г. съдът е прекратил производството спрямо банката като ищец, посочвайки че такова определение не е постановявано. Обосновал е, че с обжалване на определението от 02.03.2022 г. се цели заобикаляне на правните последици на влязлото в сила определение от 09.12.2020 г., което обуславя оставяне на частната жалба срещу него без разглеждане. Посочил, че процесното определение не е нито преграждащо, нито попада в хипотезата на самостоятелна обжалваемост съгласно чл. 274, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Определението е правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за произнасяне извън предмета на частноправния спор. Между постановените протоколни определения от 09.12.2020 г. и от 02.03.2022 г., двете по т.д. № 1460/2017 г. на Софийския градски съд, е налице функционална обвързаност, поради което самостоятелно разглеждане на оплакванията на жалбоподателя, без да се изследва връзката между тях, е изключено. При съпоставяне на правните последици на двата съдебни акта неоснователни се явяват възраженията на банката в несъстоятелност за неяснота относно качеството, в което делото е прекратено спрямо нея. Видно от диспозитива на протоколно определение от 09.12.2020 г. в него съдът недвусмислено е посочил, че прекратява производството по отношение на Корпоративна търговска банка АД (н). Частният жалбоподател е надлежно уведомен за това определение, но не е обжалвал акта – обстоятелство, което изрично се признава от него в настоящата частна жалба. С оглед влизане в сила на определението от 09.12.2020 г. и настъпване на неговите правни последици – прекратяване на производството по отношение на „КТБ“ АД (н), последващо ревизиране на същото чрез обжалване на определението, с което постановилият го съд е отказал сам да го измени или отмени се явява недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане, в какъвто смисъл са и мотивите на въззивния състав. Съгласно чл. 253 от ГПК в предметния обхват на разпоредбата са само определенията, които не слагат край на делото, от което по аргумент a contrario следва, че извън приложното щ поле са преграждащите такива, които могат да бъде изменявани или отменявани само по реда на инстанционния контрол, какъвто в случая не е бил осъществен, поради пропуск на страната да обжалва прекратителното определение от 9.12.2020 г. В нормата на чл.274, ал.1 от ГПК изчерпателно са посочени две категории определения, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол по реда на частното производство, а именно тези, които са преграждащи (временно или постоянно) по-нататъшното развитие на делото (т.1) и когато възможността за обжалването им е изрично предвидена в закона (т.2). Обжалваното с оставената без разглеждане частна жалба определение не принадлежи към нито една от тях, доколкото не е преграждащо – оставеното без уважение искане за изменение на определение по реда на чл. 253 от ГПК не прегражда по-нататъшното развитие на производството. То не попада и в обхвата на т. 2 от чл. 274, ал.1 от ГПК на изрично предвидените като обжалваеми определения. Основанията за ревизиране на определенията от съда, който ги е постановил са посочени numerus clausus в нормата на чл. 253 от ГПК - изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, като от приложното щ поле изрично са изключени преграждащите такива, дефинитивно подлежащи на инстанционен контрол, поради което регламентираната в нея ревизионна процедура не представлява способ, чрез който страната може поправи собствения си процесуален способ да обжалва преграждащото определение, което преценява като неправилно. Ето защо, обжалваното определение на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба против определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на предходно влязло в сила определение, като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,