Определение № 1155 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2200/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на М. Й. М. чрез адвокат С. С. касационна жалба с вх.№ 3783 от 10.02.2025 г. срещу решение № 1256 от 21.11.24 г., постановено от Окръжен съд - Варна по гр.дело № 1647/2024 г. по описа на същия съд. С него е потвърдено решение № 1479 от 26.04.2024 г. по гр.д. № 13183/2022 г. по описа на Районен съд – Варна за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу М. Й. М., К. Й. Д., Г. А. И., Е. А. Г., Д. Г. Г., Ч. Г. Г., Г. Г. Г., Н. Г. С., Р. И. В. и Д. И. Т. за установяване правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].

Касаторът счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради нарушения на материалния и процесуалния закон – нарушения при обсъждането на гласните и писмени доказателства; при прилагането правилата за придобивната давност и прекъсването й. Не били обсъдени доводите, че липсвали материално-правните предпоставки за придобиването на имота от ответниците по реда на ЗСПЗЗ.

В изложението към касационната жалба са формулирани множество процесуално-правни и материално-правни въпроси:

1. Допустимо ли е обсъждане на документи които не се намират в кориците на делото и същите не са приети като доказателства по делото?; 2. Допустимо ли е избирателно обсъждане само на части от СТЕ? Твърди се необсъждане на констатация относно идентичността на възстанвовения на ответниците имот с имота по договор за делба, въз основа на който е признато правото на ответиците; 3. Произнесъл ли се е съдът правилно при положение, че кредитира показанията на едната група свидетели и игнорира показанията на другата група свидетели?; 4. Правилно ли първоинстанционният и въззивният съд приема, че ищцата е била смутена и поради това е била прекъсната придобивната давност в нейна полза?; 5. Правилно ли първоинстанционният и въззивният съд приемат, че придобивната давност била прекъсната с образуването на административна процедура по оценка на подобренията?; 6. Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба и с трайната практика, че при постановяване на решението си, съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните; 7. Следва ли въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и освобождава ли се въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на проверката по чл.269 ГПК? Неправилно било прието, че ответниците са доказали правото си на собственост върху процесния имот, при липса на идентичност с притежавания от наследодателката имот по делбен протокол; 8. Какви са правомощията на въззивната инстанция съгласно Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГК на ВКС?; 9. Неправилното докладване на делото води ли до неправилност на съдебното решение?; 10. Длъжен ли е съдът да се съобрази с тълкувателно решение на ВКС, прието на основание чл.130, ал.2 ЗСВ? Въпросът е поставен във връзка с твърдението, че решението е в противоречие с ТР № 8/23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 8/2014 г.; 11. Как се прилага чл.236, ал.2 ГПК?; 12. Нарушава ли се правото на защита, когато въззивният съд приема само една част от писмените и гласни доказателства и игнорира другите доказатлства като не излага мотиви за това?

Касаторите поддържат и наличие на очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК във връзка с твърдението за пълна липса на доказателства за придобиване на права по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.

Ответниците оспорват касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за вещно право върху недвижим имот, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Пренесеният пред въззивния съд спор е по предявен от М. М. срещу ответниците иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото й на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] на основание давностно владение в периода 24.11.2011- 03.10.2022 г.

За да потвърди решението на районния съд, с което искът е отхвърлен, въззивният съд приел, че процесният имот е бил част от имот пл.№ * по КП на[жк]от 1987 г., предоставен на наследодателката на ищцата М. Д. за ползване въз основа на акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Последната упражнила правото си по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на изкупуване на 600 кв.м. от имота и била призната за собственик на 600 кв.м. идеални части от имот пл.№ *, целият от 1040 кв.м. В регистъра към плана на новообразуваните имоти М. П. е записана като собственик на имот пл. № * с площ 600 кв.м. В регистъра към кадастралната карта ищцата М. М. е вписана като собственик на имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].

Съдът приел, че на ответниците като наследници на Ф. П. Ж., починала през 1990 г., е признато правото на собственост в стари реални граници върху нива от 6,524 дка, находяща се в терен по §4 на кв.В., местност „Д. ч.“, представляваща имот пл. № * по КП на местността „Б. ч.“ и включваща части от други имоти, а на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ им е възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху поземлен имот с идентификатор * по ПНИ на с.о.“М. р., Б. ч. и Д.“, с площ 498 кв.м., който е бил част от имот пл.№ * по КП на “Б. ч. и Д.“ от 1987 г. Имоти с идентификатори № * и № * са съседни и между тях няма изградена ограда.

През 2021 г. започнала процедура за одобряване оценка на подобренията във възстановения на ответниците имот № *, завършила с отказ от оценка. Заповедта е обжалвана от ищцата.

От анализа на свидетелските показания съдът приел, че имотът с площ около 1 дка се ползва и обработва от ищцата в рамките на оградата, поставена през 1980 г. Ответниците влизали в имота през падналата оградна мрежа, нямали ключ от портата.

При тези факти съдът изложил от правна страна, че с влизане в сила на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 1992 г. ползвателите, на които са били предоставени земеделски земи по силата на посочените в нормата актове, придобиват качеството на държатели на предоставените им имоти като за демите над размерите по §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, които се възстановяват на бившите собственици, било признато право на задържане до заплащане от реституираните собственици на подобренията, извършени от ползвателите. Тъй като законът определял фактическата власт като държане, била оборена презумпцията на чл.69 ЗС. За да бъде придобит имотът по давност, държателят следва да докаже превръщането на държането във владение чрез едностранни действия, отричащи правата на реституираните собственици и демонстриращи промяна на държането във владение.

Съдът посочил, че такова демонстриране не е установено по делото, както и че от преписката по одобряване на оценка на подобренията произтичал извод, че ищцата се е възприемала като добросъвестен подобрител с право на задържане до заплащане на подобренията. Въз основа на извода, че през процесния период ищцата е била държател, а не владелец на имота въззивният съд приел предявения от нея иск за собственост, основан на придобивна давност, за неоснователен.

С оглед изложените решаващи мотиви поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първия въпрос не съответства на данните по делото, тъй като доказателствата, които са обсъдени, се намират в кориците на делото, същите са представени с отговора на исковата молба и са приети като писмени доказателства с определение от с.з. на 11.12.2023 г. на районния съд. Въпроси № 2 и № 7 не са относими, тъй като правото на собственост на ищците не обусловило извода за неоснователност на предявения иск. Въпроси 3-5 са такива по правилността на решението и не могат да се обсъждат в производството по селекция. Въпроси № 6, №№ 8-10 са зададени без обосноваване връзката му с обжалваното решение. Въпросът за приложението на чл.236, ал.2 ГПК не съответства на въззивното решение, което е подробно мотивирано, а касаторът не сочи кои изводи счита за немотивирани. Последният формулиран въпрос също не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задълженията му да обсъди относимите обстоятелства, установени от събраните доказателства.

Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидна неправилност. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправните норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика.

На ответниците следва да се присъдят направените разноски в касационното производство в размер на 3067,75 евро.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение