Определение № 4694 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1844/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. С. срещу решение №.32/24.02.25 по г.д.№.573/24 на АС Пловдив, с което е потвърдено реш.№.778/14.06.24 /поправено с реш.№.1221/24.10.24/ по г.д.№.2359/23 на ОС Пловдив, ІІІ с., в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 30 000лв. до сумата 100 000лв. като неоснователен. Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че първоначално срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на четири умишлени престъпления-по чл.321 ал.3 НК вр. с ал.2 НК /за това, че в периода 22.02.07-12.01.10 в [населено място] и в [населено място] е участвал в организирана престъпна група с посочени още четири лица, част от които длъжностни лица, създадена с користна цел/, чл.282 ал.2 пр.2 НК вр. с ал.1 /за това, че в периода 07.04.09-23.04.09 в [населено място], Старозагорска област, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - главен секретар на Община Гълъбово и председател на комисия за разглеждане, оценяване и класиране на подадените оферти в открита процедура за възлагане на обществена поръчка, е нарушил служебните си задължения, като е отворил плика с предлаганата цена на един от участниците, обменял е информация по телефон и е разкрил обстоятелства, които е разбрал във връзка със своята работа, с цел да набави на другиго облага в размер на 216 650лв./, чл.311 ал.1 НК /за това, че на 22.02.07 в [населено място], Старозагорска област, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение-главен секретар на Община Гълъбово, изпълняващо нотариални функции, в кръга на службата си е съставил официален документ-нотариална заверка на подпис върху частен документ, удостоверявайки неверни обстоятелства-че подписът е положен от посоченото лице/ и по чл.313 ал.1 НК /за това, че на 17.01.07 в [населено място] е потвърдил неистина в писмена декларация, която по закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства/, от които първите две тежки по смисъла на чл.93 т.7 НК, като наказателното производство по обвинението по чл.321 НК е прекратено на 17.11.14 поради липса на данни за извършено престъпление, по обвинението по чл.313 НК – на 15.01.15 поради изтекла давност за наказателно преследване по отношение на ищеца, а по останалите две - на 04.08.21 поради недоказаност на обвинението; общата продължителност на воденото против П.С. наказателно производство от момента на привличането му като обвиняем до влизане в сила на постановленията за прекратяване е 11г. 3м. и 10д. за престъпленията по чл.311 ал.1 НК и по чл.282 ал.2 пр.2 НК /31.01.11-10.05.22/, 3г. 9м. и 25д. за престъплението по чл.321 ал.3 пр. посл. НК /31.01.11-24.11.14/ и 3г. 11м. и 23д. за престъплението по чл.313 ал.1 НК /31.01.11-22.01.15/, като производството е преминало и през съдебна фаза /първоначално постановената оправдателна присъда (от 7.02.14 по нохд.№.67/12 на Специализирания наказателен съд) е била отменена (реш.№.33/15.10.14 по внохд.№.146/14 на АСНС) и делото-върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения; след двукратно частично прекратяване отново е било внесено в съд и върнато на прокуратурата и впоследствие прекратено/; била е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 4 000лв.“, същевременно с решение №.19/16.01.17 по г.д.№.73/16 на ОС Стара Загора, частично изменено с решение №.100/30.05.17 по в.г.д.№.197/17 на АС Пловдив, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на П. С. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно задържане и повдигане на обвинение по ДП №.ЗМ-488/10 описа на ОД на МВР С. Загора, пр.пр.№.2997/ 10 на ОП Стара Загора и ч.н.д.№.167/12 на ОС Стара Загора в размер на 12000лв., ведно с законната, считано от 15.03.16 до окончателното изплащане. При тези обстоятелства е намерено, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, като незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. По отношение на размера на дължимото обезщетение, като е съобразил, обичайните вреди, които всяка личност, подложена на незаконно наказателно преследване, търпи; броя и тежестта на повдигнатите обвинения /за четири умишлени престъпления, две от които тежки/, прекомерната продължителността на наказателното производство /11г. 3м. 10д. по две от обвиненията, 3г. 9м. 25д. по третото и 3г. 11м. 23д. по четвъртото/, надхвърляща разумния срок за провеждането му и преминаването му през две фази-досъдебна и съдебна (производството е било със съществена фактическа и правна сложност, водено е против множество лица и за множество престъпления, поради което е възникнала необходимост от събиране на много доказателства, но въпреки това е приключило във фазата на досъдебното производство главно поради допуснати от прокуратурата съществени процесуални нарушения във връзка с изготвяне на обвинителния акт, за отстраняване на които делото е връщано от съда, това е послужило и за отмяна на оправдателната присъда, като доколкото първоначалното обвинение за участие в организирана престъпна група не е било доказано и е прекратено от прокуратурата още през 2014г., разглеждането против ищеца е можело да бъде отделено в ново производство /което впоследствие е направено/ и да приключи в много по-кратък срок/, интензитета на преживените от него негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката, характера и физическото му състояние и в отношенията му с близки и познати /увеличено равнище на тревожност, страх за бъдещето, несигурност поради възможността да бъде осъден, накърняване на доброто му име и достойнството му, отчуждаване от близки и роднини и особено нарушаване връзката със сина му за период от около две години, през който те вече се виждали по-рядко, затваряне в себе си и нежелание да се среща с приятелите си, прием на медикаменти за нервната система и за високо кръвно налягане поради появилата се психична травма/, възрастта и професионалната реализация - касае се за обвинения в извършване на престъпления, свързани с кръга на служебните функции /ищецът е бил дългогодишен служител в Община Гълъбово, изградил авторитет и добро име в обществото, създал голям приятелски кръг, а за съвсем кратко време нещата радикално се променили и бил обвинен за извършване на престъпления, свързани с кръга на служебните му функции; това подкопало доверието в него не само сред познатите и колегите му, но и сред цялото общество (тъй като Гълъбово не е голям град и новините се разпространяват бързо) и съответно засилило негативните му изживявания/, разгласата в печатните и електронни медии, липсата на осъждане за престъпления или други противообществени прояви, а от друга страна сравнително леката мярка за неотклонение „парична гаранция“, обстоятелството, че в голяма част от процесния период против ищеца е водено друго наказателно производство, за което е бил репариран по реда на ЗОДОВ при вземане предвид критериите, заложени в ППВС №.4/23.12.68, времето на настъпване на вредите и обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите условия на живот, съдът е намерил, че справедливият дължим размер на обезщетение възлиза на 30 000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК. във връзка с въпроси относно задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта и относно понятието „справедливост“ /реш. №.344/24.11.14 по г.д.№.2378/14, ІV ГО, реш.№.184/5.10.16 по гд.№.1168/16, ІІІ ГО, реш.№.37/11.02.09 по г.д.№.5367/07, І ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно ожалване на въззивното решение не са налице Съгласно цитираната досежно първия въпрос практика размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост /чл.52 ЗЗД/; тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението; такива релевантни обстоятелства са данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му, начина, по който обвинение се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения; когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил от една страна неразумната продължителност на наказателното производство, броя и тежестта на престъпленията, в които е бил обвинен ищеца, чистото му съдебно минало, интензитета на преживените негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и здравословното му състояние, възрастта му, медийната разгласа, обществения му и професионален статус-в това число обстоятелството, че се касае за обвинения в кръга на изпълняваната служба, което допълнително е засилило интензитета на търпените болки и страдания-а от друга страна факта, че не е била взета най-тежката мярка „задържане под стража”, а по-леката „парична гаранция“, наличието на друго наказателно производство срещу П.С., продължило през голяма част от процесното, за което вече му е било присъдено и обезщетение за подобни неимуществени вреди /видно от приложените съдебни актове на трите инстанции/, икономическите условия в страната към периода на наказателното преследване-т.е. съобразени са както обстоятелства, които сочат на по-голям размер на обезщетението, така и такива, които обосновават присъждане на по-малък такъв. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от жалбоподателя практика на ВКС и не е налице соченото противоречие и съответно основание по чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с втория въпрос се цитира практика, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението; последното трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост, като при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. Следва да се има предвид, че разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. Справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай /реш.№.111/17.03.2014 по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение. Такава преценка е направила и въззивната инстанция в обжалваното решение, като е съобразила сочените критерии и правните й изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика, която вече е и уеднаквена. От друга страна, доколкото жалбоподателят сочи съдебни решения, те не съставлява такива по сходни случаи по смисъла на реш.№.830/20.12.2010г. по г.д.№.1898/2009 на ВКС, ІV ГО. В тях съдът е определил различен размер на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на доказателства за факти, различни от съобразените във въззивното решение – при различна продължителност на наказателното преследване, през различни години, за обвинения за престъпления с различен характер, на лица, заемащи различни длъжности, на различна възраст, както и при съществени разлики в настъпилите за пострадалите от незаконно обвинение негативни последици. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,