Определение № 2478 от 06.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 891/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Д. Е., срещу въззивното решение № 675/19.07.2024г., постановено по в.гр.д. №566/2024г. на Окръжен съд - Бургас, поправено с решение № 981/20.11.2024г. за явна фактическа грешка. С него е потвърдено решение № 2513/19.12.2023г. по гр.д.№1262/2023г. по описа на Районен съд Бургас в обжалваната му част за отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК, предявен от касатора, срещу А. Ж. В., Е. А. В. и Ж. Ж. В., за сумата от 5 268,31 лв. – лихва по кредита, както и по частна касационна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу въззивното решение в частта му, с която съдът е оставил без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 949/12.02.2024г. по гр.д.№1262/2023г. на РС – Бургас, постановено по чл. 248 ГПК относно разноските по делото. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че по отношение на останалата дължима сума по процесния договор за кредит след постъпилото плащане от застрахователя, изводите на въззивния съд са явно необосновани. Счита, че му се дължи сумата от 5 268,31 лв. – лихва по кредита и описаните разноски. Поддържа, че кредитополучателят Ж. В. е починал на 05.09.2021г., а неговите наследници – ответниците по иска са допуснали забава, изпаднали са в просрочие, считано от 21.12.2021г., с което са дали повод за завеждане на делото. Твърди, че в нарушение на практиката въззивният съд е приел, че банката следвало да насочи претенцията си към застрахователя и поради това ответниците не били дали повод за завеждане на иска. Поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение от съда, който не е приобщил към делото описаните доказателства, представени пред въззивната инстанция поради пропуски в доклада на първоинстанционния съд. Счита, че съдът не му е дал указания, че следва да установява обстоятелствата относно предявяване на застрахователната претенция и усвояване на обезщетението, които е коментирал в съдебния акт. По подробно изложените съображения претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част, частичната му отмяна и присъждане на сумата от 5 268,31 лв. – лихва по кредита и описаните разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и очевидна неправилност по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Попада ли в понятието дължима грижа предявяване на застрахователна претенция, респективно иск от банката срещу застрахователното дружество за вземанията по договор за кредит, за който има сключена застраховка на плащанията?“; 2. „Задължителна предпоставка ли е за уважаване иска на банката за вземанията по кредита срещу длъжника или срещу неговите наследници и за уважаване на претенцията за разноски по делото, да бъде предявена застрахователна претенция, респективно иск от банката срещу застрахователното дружество за вземанията по договор за кредит, за който има сключена застраховка на плащанията?“. Ответниците Е. А. В., Ж. Ж. В. и А. Ж. В. оспорват жалбата по съображения, подробно изложени в подадения общ писмен отговор от 13.11.2024г. чрез процесуалния им пълномощник – адв. С. К.. Претендират да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, както и присъждането на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Съдът е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл. 422 ГПК, предявени от „Юробанк България“ АД срещу тримата ответници - Е. А. В., Ж. Ж. В. и А. Ж. В., явяващи се наследници по закон на починалия кредитополучател – Ж. Ж. В., като претенциите са предявени спрямо всеки от тях за съответния наследствен дял, а именно – за сумата от 17 644,33 лв. – главница, сумата от 450,99 лв. – договорна лихва, мораторна лихва в размер на 362 лв., като е претендирана и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта – 08.06.2022г. до окончателното плащане. Въззивният съд, сезиран с жалба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу решението на районния съд, само в частта относно сумата от 5 268,31 лв., посочена от жалбоподателя като дължима лихва по кредита, без уточнение вид и период, както и в частта за описаните разноски, е приел, че е безспорно сключването на процесния договор за кредит от 26.11.2020г. за сумата от 58 800 лв., както и че кредитополучателят Ж. В. е починал на 05.09.2021г. и оставил като наследници по закон тримата ответници. Приел е, че с платежно нареждане от 30.05.2023г. от застрахователя е платена на ищцовата банка сумата от 61 841,71 лв. с основание – решение по гр.д. № 32/2022 ОС – Бургас. Със същото застрахователят е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 54 322,71 лв., представляваща остатъчния баланс по договора за кредит към датата на застрахователното събитие, ведно със законната лихва. ОС – Бургас е посочил, че от експертното заключение се установява, че заплатената от застрахователя сума е покрила всички дължими суми по заповедта за изпълнение, включително лихвата за забава. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния, като е изтъкнал, че следва да бъдат отчетени новонастъпилите факти, т.е. плащането от застрахователя, което е погасило всички претендирани задължения, като е приел, че няма как вземането да е погасено изцяло и да се претендират лихви върху същото. Посочил е, че страната не е ангажирала никакви доказателства, от които да се установява откъде произтича и за какъв период е претендираната като непогасена лихва. Изтъкнал е, че банката е участвала в производството по иска срещу застрахователя и е следвало да предприеме действия, за да удовлетвори изцяло вземанията си. Окръжният съд е счел, че не са допуснати твърдяните процесуални нарушения във връзка с доклада на първоинстанционния съд, тъй като такъв е изготвен и с него е разпределена доказателствената тежест. С тези мотиви е потвърдил решението в обжалваната му част. По отношение на разноските, въззивният съд е приел, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото, тъй като е отчел, че производството по иска по чл. 422 ГПК е образувано на 08.06.2022г., а исковата претенция срещу застрахователя, по която банката е конституирана като съищец, е предявена четири месеца по-рано - на 08.02.2022г., към която дата кредитът дори не е бил обявен за предсрочно изискуем. Предвид тези мотиви е оставил без уважение частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.1 и предл.2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора два въпроса са взаимосвързани и касаят тезата му, че не е бил длъжен да предявява претенция към застрахователя. Въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като решаващите мотиви на въззивния съд са, че постъпилото плащане от застрахователното дружество е покрило всички вземания на банката, които са били предмет на производството по чл. 422 ГПК, включително лихвата за забава, начислявана от датата на заявлението по чл. 417 ГПК до датата на плащането. Във връзка с отчетения погасителен ефект, въпросите са ирелевантни, те биха били относими само към разпределяне на отговорността за разноските, но не и към решението по същество на спора. Наред с това въпросите са фактологически и изискват обсъждането на конкретни обстоятелства по делото, а проверката на правилността на обжалвания акт съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на производството по разглеждане на касационната жалба, а не на производството по чл. 288 ГПК. Не е обосновано надлежно от касатора и бланкетно соченото допълнително селективно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното така поставените въпроси не могат да обусловят допускането на въззивното решение до касационно обжалване. По частната касационна жалба, подадена от Юробанк България“ АД срещу въззивното решение № 675/19.07.2024г. по в.гр.д. № 566/2024г. на Окръжен съд - Бургас, в частта му, с която съдът е оставил без уважение частната жалба срещу определение №949/12.02.2024г. по гр.д.№1262/2023г. на РС – Бургас по чл. 248 ГПК, с което съдът е отказал да измени решението си в частта за разноските, съдът намира следното: Частният жалбоподател твърди, че в тази част решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно и претендира да бъде отменено, като му бъдат присъдени направените разноски пред РС – Бургас в размер на 1111 лв. – държавна такса, 5975,08 лв. – адвокатски хонорар и 300 лв. –депозит, както и разноски за заплатена държавна такса по въззивните жалби. Счита, че ответниците са дали повод за образуване на делото, тъй като наследодателят им е починал на 05.09.2021г., а на 21.12.2021г. е преустановено плащането на дължимите вноски. Твърди, че плащането от застрахователя е след образуване на делото. По подробно изложените съображения, претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част, неговата отмяна и присъждане на посочените разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Попада ли в понятието дължима грижа предявяване на застрахователна претенция, респективно иск от банката срещу застрахователното дружество за вземанията по договор за кредит, за който има сключена застраховка на плащанията?“; 2. „Задължителна предпоставка ли е за уважаване иска на банката за вземанията по кредита срещу длъжника или срещу неговите наследници и за уважаване на претенцията за разноски по делото, да бъде предявена застрахователна претенция, респективно иск от банката срещу застрахователното дружество за вземанията по договор за кредит, за който има сключена застраховка на плащанията?“. Ответниците по частната касационна жалба - Е. А. В., Ж. Ж. В. и А. Ж. В., я оспорват по съображения, подробно изложени в подадения общ писмен отговор от 24.10.2024г. чрез процесуалния им пълномощник – адв. С. К.. Изтъкват, че е неоснователен довода на банката, че са изпаднали в забава на 21.12.2021г., тъй като още преди това – на 25.11.2021г. те са предявили претенциите си към застрахователя. Сочат, че поведението на банката граничи със злоупотреба с права. По подробно изложените доводи претендират да не бъде допускано касационно обжалване по частната жалба. Поставените от частния жалбоподател въпроси са взаимосвързани и следва да бъдат обсъдени общо. Те касаят твърденията му, че неправилно съдът е приел, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото с оглед предходно образуваното исково производство срещу застрахователя. Въпросите не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като изискват проверка на правилността на изводите на въззивния съд и преценка на конкретните фактически обстоятелства и доказателства по делото и това изключва допускането на касационно обжалване. Следва да се посочи, че въпросите не удовлетворяват и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Налице е практика на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 277 от 14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на ВКС, ГК, I г. о. и други/, включително и посочени от касатора, съгласно която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и отхвърлянето му е поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. Съдът трябва да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение не е обусловило предявяването на иска. Въззивният съд не е действал в противоречие с тази практика, а съгласно същата, като е изложил конкретни и ясни мотиви защо приема, че не е даден повод от ответниците за предявяване на иска. Предвид горното не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и в тази му част. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Ответниците са претендирали с отговора на касационната жалба разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата от 3000 лв., като съгласно изрично посоченото в договора за правна защита и съдействие от 08.11.2024г., същият служи за разписка за платената сума от тримата. Предвид горното съдът намира, че следва да им се присъдят разноски в горепосочения размер. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение