Определение № 412 от 23.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 53300/2015 г.

Производство по чл.251 ГПК. С постановено по настоящето дело определение № 698/ 12.10.2016 г. по касационна жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 137 от 17.07.2015 г. по гр.д.№ 293/ 2015 г. С това решение са отхвърлени исковете, предявени от [фирма] против М. Д. Л., Л. Д. Л. и Д. И. Л. за признаване за установено, че дължат солидарно въз основа на запис на заповед от 16.07.2007 г. сумата 97 791,50 лв главница, законната лихва върху нея от 06.03.2012 г. до окончателното й изплащане и 3 383,75 лв съдебни разноски. С молба вх.№ 11324/ 16.11.2016 г. Д. И. Л. е поискал Върховният касационен съд да извърши тълкуване на определението от 12.10.2016 г. Според него от мотивите към това определение не е ясно по кой или по кои въпроси е допуснато обжалването, по кое от допълнителните основания по т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 ГПК и какво е наложило служебно произнасяне от страна на съда, без искане от касатора. М. Д. Л. и Л. Д. Л. се присъединяват към искането като също поддържат, че определението е неясно. Ответната страна [фирма] не взема становище. Съдът намира молбата за неоснователна. На тълкуване подлежи този съдебен акт, в който правораздавателната воля не е ясно изразена и при изпълнението на който възникват допълнителни спорове между страните. Случаят не е такъв, тъй като определението от 12.10.2016 г. е по движението на делото и волеизявлението в него е ясно. Касационното обжалване не е допуснато служебно, а по искане на касатора и по формулирани от него въпроси. Върховният касационен съд е в правомощията си да уточни и прецизира въпросите (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС). Също в правомощията на Върховен касационен съд е да подведе доводите на касатора към съответното допълнително основание по т.1, т.2 или т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, независимо от дадената от последния квалификация. Уточнените правни въпроси са три и са посочени на страница първа от определението - за значението на недобросъвестността по смисъла на чл.465 ТЗ, когато приносителя на записа на заповед е и поемател по него; към кой момент следва да е налице тази недобросъвестност, за да е допустимо авалист по запис на заповед да предяви личните възражения на издателя й; какво отношение има за наличието на недобросъвестност знанието на приносителя за частично погасяване на задължението по каузалното отношение, което записът обезпечава. В акта, чието тълкуване се иска, материалноправният въпрос какво отношение има за наличието на недобросъвестност знанието на приносителя на запис на заповед за частично погасяване на задължението по каузалното отношение, което записът обезпечава, е приет за необуславящ и по него касационно обжалване не е допуснато (страница трета, абзац втори от определението). По въпросите за значението на недобросъвестността по смисъла на чл.465 ТЗ, когато приносителя на записа на заповед е и поемател по него и към кой момент следва да е налице такава, за да е допустимо авалист по запис на заповед да предяви личните възражения на издателя й, касационното обжалване е допуснато, защото тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (страница трета, абзац трети от определението). Становището на касатора, че с определението от 12.10.2016 г. съдът се е произнесъл служебно, освен че е неоснователно, няма отношение към производството по чл.251 ГПК. Определението за допускане на касационното обжалване е ясно и не се нуждае от тълкуване. По изложените съображения Върховният касационен съд