Определение № 710 от 16.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 560/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. С. Н. от [населено място] против определение от 05.05.2011 г. по в. ч. гр. д. № 206/2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3795/29.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1269/2010 г. на Районен съд - Разлог. С първоинстанционния акт е отхвърлено подаденото от И. С. Н. от [населено място] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение против Т. П. Д. от [населено място] за сумата 3 900 евро, представляваща вземане по запис на заповед от 31.05.2009 г. По съображения, подробно развити в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Същата съдържа и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК. Ответникът – Т. П. Д. от [населено място] – не заявява становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 417 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за сумата 3 900 евро, чиято левова равностойност е под 10 000 лв. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение