Определение № 149 от 10.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1371/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № 9391 от 26.VI.2020 г.) на софийското „Класа България" ЕАД /ЕИК 20098374/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази /по-нататък наричана „прекратителна"/ част от решение № 1001 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 13.У.2020 г., постановено по т. д. № 2249/2019 г., с която е било обезсилено първоинстанционното решение № 2247/9.ХI.2018 г. на СГС, ТК, с-в VI-2, по т. д. № 2475/2017 г. - досежно отхвърлянето на иск с правно основание п чбл. 124, ал. 1 ГПК, воден от търговеца настоящ касатор срещу варненското „Регистър БГ" ООД /ЕИК[ЕИК]/ с предмет признаването за установено по отношение на последното, че „Класа България" ЕАД е титуляр на правата върху домейн името „кlаssа.bg", представляващи вземане към „Регистър БГ" ООД за осигуряване ползването и поддръжката на домейна, възникнало по силата на договор за регистрация и поддръжка на домейн сключен по заявка, подадена на 27.Х.2008 г. от „Офис 503 “ ЕООД, което вземане е прехвърлено от последното, като негов първоначален носител, в полза на ищцовото „Класа България" ЕАД въз основа на сключен договор с дата 1 април 2009 г. На основание чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК въззивният съд е прекратил производството по този установителен иск. Единственото оплакване на търговеца настоящ касатор е за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова прекратителна част при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила: чл. 12 ГПК, както и чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради това се претендира частичната му отмяна и присъждане на направените в производството пред ВКС разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговското дружество неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора въззивният съд се е произнесъл сп атакуваната част от решението си в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговите търговска и гражданска колегии (Р. № 65/30.VII.2014г. на II-ро то. по т дело № 1656/2013 г.; Р. № 220/2.Х1.2015 г. на III -то г.о. по гр. дело. № 2314/2015 г.; Р. № 113/18.V.2016 г. на III -то г .о. по гр. дело № 5961/2015г. ) по следния процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора върху произволно избрани от него доказателства и пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото? " Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на САС с атакуваната прекратителна част от решението му по следния процесуалноправен въпрос: „Допустимо ли е предявяването на иск, имаш за предмет установяването на правата върху домейн, регистриран в конкретна област от първо ниво (в случая областта с наиионален код „.bg") срещу организаиията. на която е делегирано изключителното право на управление на областта от това ниво (в случая Регистър. БГ) и може ли да се приеме, че е налице правен спор между лице (в случая „Класа България" ЕАД), заявяващо право върху домейн (в случая klassa.bg) в съответната област и субекта, регистриращ и поддържащ домейни в тази област в случая (Регистър.БГ), когато регистраторът извърши и поддържа регистрация на същия домейн в полза на трето лице, като същевременно откаже да заличи тази регистрация по искане на претендиращото права върху домейна лице, които са били придобити преди регистрацията на домейна в полза на третото лице?" Тримата ответници по касация /и по исковете/ „Офис 503" ООД /ЕИК[ЕИК]/, „Класса.бг Интернешънъл" ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ и "Регистър БГ" ООД /ЕИК[ЕИК]/ не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на единственото оплакване за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова прекратителна част по иска на касатора с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, воден срещу варненското „Регистър БГ" ООД. Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС касационната жалба на софийското „Класа България" ЕАД /ЕИК[ЕИК]/, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: При извършената от състава на САС по служебен почин проверка по реда на чл. 269, изр. 1-во, предл. 2-ро ГПК е било установено, че в процесния случай ищецът /търговецът настоящ касатор/ не твърди съществуването на извънсъдебен правен спор между него и ответника „Регистър.БГ" ООД, съответно и не сочи свое накърнено материално право, което ще бъде защитено чрез предявения положителен установителен иск, а обосновава правен интерес с твърдения за спор между него и трето лице, негов праводател - „Офис 503" ЕООД, което на 7.ХI.2008 г. е регистрирало при „Регистър.БГ" ООД процесния домейн с наименованието „кlаssа.bg". Констатирано е било в тази връзка, че в своя отговор на исковата молба ответникът „Регистър.БГ" ООД изрично е възразил, че „не е надлежна страна", че за него е ирелевантно „кой ще бъде регистрант", а също и че „ще бъде зачетено влязлото в сила съдебно решение между надлежните страни в процеса". При тези данни по делото и съобразявайки практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 387/17.V.2010 г. на състав на III-то г.о. по гр. дело № 3956/08 г., според което правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно, въззивната инстанция е изградила решаващия си правен извод за частична процесуална недопустимост на обжалваното пред нея решение на първостепенния съд, с което този положителен установителен иск е бил отхвърлен, прекратявайки производството по него поради липса на правен интерес от воденето му. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос ат значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и двата процесуалноправни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, се отнасят до правилността на постановеното от САС решение в атакуваната негова прекратителна част. Погрешното отъждествяване от касатора „Класа България" ЕАД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК (във вр. чл.чл. 12 и 235, ал. 2 ГПК), от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от този търговец в изложението към жалбата две допълнителни предпоставки за това /в случая по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение