Определение № 50506 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1524/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Г. А. К. чрез процесуалния представител адв. С.К. е обжалвала въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав № 1394 от 29.12.2021г., постановено по гражданско дело № 3435/2020г. в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, трети състав № 200 от 01.07.2020г., постановено по гражданско дело № 691/2019г., с което е отхвърлен иска с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10 000 до 30 000лв. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в отхвърлителната част е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано като е нарушен принципът на справедливостта и оттам чл.52 ЗЗД. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа противоречие с ППВС 4/68г. поради несъобразяване на всички обективно съществуващи конкретни обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗД. Ответникът [община] счита, че касационното обжалване не следва да се допуска поради отсъствие на общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като цената на паричния иск е над 5000 лв., поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че ищцата Г. А. К. е пострадала в резултат на падане при пресичане на силно заледената [улица]в [населено място] като е получила счупване на горния крайник. Въз основа на заключението на медицинската експертиза съдът е приел, че се е наложило ползване на гипсова шина, което е причинило временна нетрудоспособност за период от 99 дни. Болките от фрактурата са били с висока интензивност, с успокояване за срока на гипсовата имобилизация до слаби, но с изостряния до умерени при опит за раздвижване на лакътната става и по време на рехабилитацията. След третия месец болките са утихнали, тъй като фрактурата е зараснала. Ищцата е търпяла болки и страдания и от временното обездвижване на горния крайник за 40 дни в свито състояние на лакътната става, което е затруднило личното й самообслужване, налице е пълно възстановяване при ищцата, не са установени усложнения и не се очакват болки за в бъдеще, освен дискомфорт при промяна на времето и евентуално поява на късна артроза в лакътната става, която ще затрудни най-вече ротационните движения на същата. Съдът е обсъдил и показанията на разпитания по делото свидетел, от които е установено, че ищцата, след инцидента изпитвала силни болки, продължили за около 3 месеца, провела е две рехабилитации за по десет дни всяка в [населено място], в момента изпитва болки при промяна на времето и при изправяне на ръката и се притеснява се при ходене при поледица. Преценявайки тези обстоятелства, възрастта на ищцата, икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта – януари 2019 г., въззивният съд е приел, че сумата от 10 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди. По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Съгласно ППВС 4/1968г. при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.52 ЗЗД, съдът следва да прецени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В случая въззивният съд, при определяне на конкретния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от непозволеното увреждане, е съобразил всички тези обстоятелства - видът и тежестта на получената при падането на заледената улица травма, интензитета и продължителността на претърпените по повод на травмата болки, страдания и неудобства, продължителността възстановителния период, липсата на усложнения в здравословното състояние на пострадалата. Отчетени са икономическите условия в страната към датата на увреждането. С оглед на тези мотиви и липса на конкретно обосноваване от касаторката на несъобразени от въззивния съд или подценени конкретни обстоятелства, имащи значение за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение