Определение № 50153 от 27.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2771/2022 г.

Постъпила е молба 6308 от 30.06.2022 г., подадена от касаторката С. Л. Д., с която заявява, че оттегля подадената от нея касационна жалба против решение № 101 от 30.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 70/2022 г. на Плевенски окръжен съд, по която е образувано настоящото гр.д. № 2721/2022 г. на ВКС, І гр.о. С допълнително подадено становище оспорва искането за присъждане на разноски, заявено от другата страна. Счита, че се прилага разпоредбата на чл. 355 ГПК, а не разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК, защото страните не спорят относно способа за извършване на делбата / чрез разпределение/ а за начина на разпределение и не е имало други оспорвания и производства по сметки. Евентуално прави възражение за прекомерност предвид това, че не се размира касационно производство предвид оттегляне на касационната жалба, а и аргументите на страни за разпределение на делбените имоти били сходни. Ответницата по касация С. В. И.-Д. не възразява да се прекрати касационното производство, но на основание чл. 78, ал.4 ГПК претендира деловодни разноски за това производство в ра3мер на 7750 лв., какъвто е размера на договореното адвокатско възнаграждение за касационна инстанция според договора за правна помощ. Възразява срещу искането да не й се присъждат разноски, тъй като в тази фаза на производството се прилага чл. 78, ал.4, а не чл. 355 ГПК според т.9 от ПП-7-73. Счита, че няма основания и за намаляване на адвокатския хонорар, тъй като при изчисляването му според материален интерес - стойността на дела на касаторката се получава минимален размер по НМРАВ 7801 лв., което е повече от уговорената платена и претендирана от нея сума. Предвид заявеното десезиране на съда чрез оттегляне на касационната жалба от подателя й, производството по настоящото дело следва да се прекрати. Относно претенцията за разноски: Уговореният и изплатен адвокатски хонорар за изготвяне на отговор на касационната жалба от ответницата по касация С. В. И.-Д. е 7750 лв., видно от договор за правна помощ от 22.05.2022 г. Отговорът на касационната жалба, отговарящ на доводите от жалбата и изложението за допускане е подаден на 05.06.2022 г. Оттеглянето на касационната жалба е подадено в съда на 30.06.2022 г., т.е. ответната страна не е могла да знае за това, че касационното производство няма да се развие поне в първата му фаза. Хонорарът е уговорен и платен само за изготвяне на отговора. Неоснователно е твърдението, че в касационното производство се прилага чл. 355, а не чл. 78 ГПК. Производството по съдебна делба е особено исково производство. Процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес във всичките му форми. Това обаче се отнася само за първата инстанция. В глава 25 от ГПК няма специална уредба за разноските пред въззивна и касационна инстанция, поради което за тези инстанции се прилага общата норма на чл. 78 ГПК. Специалното правило на чл. 355 ГПК е уредено, защото при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Отговорността на разноски в делбеното производство пред първата инстанция не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. Ответникът по иск за делба не дава повод за предявяване на този иск /макар че и това е възможно/, а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество – те са и ищци и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил с нормата на чл. 355 ГПК разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им - квотата, която притежава от делбените имоти, а не от стойността на дела, който получава във втората фаза. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар пред първата инстанция се понасят от страните така както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове – например по сметки, тъй като те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Когато се развие производство по въззивно, или касационно обжалване, страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството. Подадената жалба може да е основателна, или неоснователна, т.е. зависи от поведението на страната, поради което се присъждат разноски по правилата на чл. 78 ГПК. Предвид изложеното, и с оглед прекратяване на касационното производство поради оттегляне на касационната жалба, нормата на чл. 78, ал.4 ГПК е приложима и на ответника по касация се дължат деловодни разноски. По заявеното възражение от касаторката за прекомерност на чл. 78, ал.5 ГПК. Съгласно чл.7, ал.4 НМРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, т.е. според материалния интерес, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза, а съгласно чл. 9, ал.3 от същата наредба, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. При прилагане на тези две правила, общо делбената маса от недвижими имоти е на стойност 994 220 лв. Касаторката С. Д. притежава 1/4 ид.ч. от тях според решението по допускане на делбата, която е на стойност общо 248 550 лв., а претендиращата разноски ответница С. Д., притежаваща 3/4 ид.ч. е със стойност на този дял 745665 лв. При този интерес за ответницата по касация, определеният с НМРАВ адвокатски хонорар за изготвяне на отговор на касационната жалба по цитираните две правила е 16449 лв. Уговореният и изплатен адвокатски хонорар е под този размер – 7750 лв. Неоснователно се подържа тезата от касаторката, че и двете страни имат еднакво становище относно способа за извършване на делбата. Определящо в случая е не това, че и двете страни пледират за разпределение на делбените имоти, а това, че между тях и във въззивната и в касационната инстанция е съществувал спор относно начина на разпределение на делбените имоти. По изложените съображения, съдът счита, че няма основание за намаляване на адвокатския хонорар. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение