Определение № 3233 от 14.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1145/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. №10448/05.06.2025г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез процесуалния му пълномощник – юриск. А. С., срещу въззивното решение № 12/14.01.2025г., постановено по в.гр.д. № 438/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 239 от 26.05.2024г., постановено по т.д. № 443 по описа за 2022г. на Окръжен съд - Пловдив, искът по чл.432 КЗ, предявен от В. С. Н. срещу касатора за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени телесни повреди, вследствие на ПТП, настъпило на 18.03.2022г., е уважен за разликата над сумата от 50 000 лв. до присъдения размер от общо 150 000 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и при превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липса на всестранна и обективна оценка на доказателствата. Твърди, че за вида на уврежданията и възстановителния процес не следвало да се кредитират показанията на свидетеля, който бил заинтересован. Според жалбоподателя недоказани са останали психологическите травми на ищеца. Поддържа, че общият размер на приетото от АС – Пловдив като справедливо обезщетение в размер на 150 000 лв. е прекомерно завишен и не съответства на претърпените увреждания и практиката по аналогични случаи. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции за тези суми.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следните въпроси:

1. „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му увреждания от ПТП?“, като касаторът твърди, че въззивният съд не е отчел практиката по т. 11 от ППВС 4/1968г., както и формираната с решения на ВКС по т.д. №795/2008г. на ВКС, 2 т.о., т.д. № 619/2011г., на ВКС, 2 т.о., т.д. №916/2011г. на ВКС, 1 т.о., т.д. № 2143/2014г. на ВКС, 1 т.о. и др.;

2. „При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“, по който поддържа произнасяне в противоречие с ППВС 4/1968г. и решение №93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, 2 т.о., решение №104/25.07.2014г. по т.д.№ 2998/2013г., на ВКС 1 т.о., решение №73/27.05.2014г. по т.д. №3334/2013г. на ВКС, 2 т.о., решение №114/03.11.2014г. по т.д. №1053/2012г. и др.;

3. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено – икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?“, като жалбоподателят твърди, че решението е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, като сочи и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по жалбата - В. С. Н. оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 18.03.2025г., подаден чрез процесуалния му представител – адв. П. К.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, както и разноски, а именно присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в размер на сумата от 10 380 лв. с включен ДДС.

Третото лице – помагач - „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД не е подало отговор и не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 18.03.2022г. на пътя между [населено място] и [населено място] е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Ауди А 4”, управляван от В. А. К., се ударил в товарен автомобил „Мерцедес Актрос”, управляван от И. Л.. При произшествието е загинал водачът на лекия автомобил, а на ищеца В. С. Н. - пътник в същия автомобил, са били причинени множество травми и наранявания, което е наложило прием и лечение в болница. Отчел е, че не се спори, че е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на л.а. „Ауди А 4“, както и че той е виновен за настъпването на ПТП, но срещу него наказателното производство е прекратено поради смъртта му. Съдът е кредитирал заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, както и показанията на свидетеля – пряк очевидец – Х. Бабек, че пострадалият е бил с поставен предпазен обезопасителен колан. Посочил е, че според експертите, ако е бил без такъв, травмите биха били много повече на брой в областта на тялото и главата, би се стигнало до изхвърляне на ищеца през предното стъкло на автомобила и дори до летален изход.

Въззивният съд е приел, че при процесното ПТП на ищеца са причинени следните травми: закрито счупване на долния край на дясна лъчева кост; задно изкълчване на лява тазобедрена става със счупване на задния ръб на дъното в областта на таза; контузия на главата с хематом в субарахноидалното пространство; счупване на седми прешлен без размествания, които са довели до трайно затрудняване движението на десен горен и ляв долен крайник за период повече от месец и са причинили болки със силно изразен характер, невъзможност за придвижване в първите месеци, освен в инвалиден стол, а оттам и нарушения в ритъма на рехабилитация. Съдът е отчел, че на ищеца са извършени три оперативни интервенции, както и рехабилитационни процедури в домашни условия и в специализирани заведения. Настъпили са усложнения вследствие получените контрактури в областта на ставите, като е налице постоянна болка при ходене в дясната тазобедрена става. Посочено е, че усложненията се изразяват в увреждания на междупрешленните дискове с дискови хернии, протрузия, радикулопатия, ентезопатия, ригидност, а в областта на големите стави - в артрозни изменения в двете тазобедрени стави, като в дясната същите са компенсаторни от неправилна походка и натоварване, а за лявата - предстои в планов порядък подмяната й с изкуствена, като тези усложнения са пожизнени. Въззивният съд е отразил, че с експертно решение № 92616 от 14.06.2023г. на ТЕЛК на ищеца е определена 66 % неработоспособност за срок от 2 години.

Кредитирайки заключението на съдебно-психологичната експертиза, съдът е приел, че продължителните физически ограничения в двигателната активност на ищеца са довели до цялостен дискомфорт, малоценностни изживявания, понижена самооценка, мисли за безперспективност и нарушен емоционален баланс. За претърпените болки и страдания съдът се е позовал и на свидетелските показания на майката на ищеца – Д. Нанова.

Въз основа на анализа на събраните доказателства, въззивният съд е приел, че с оглед причинените увреждания, обусловили три оперативни интервенции, неблагоприятната прогноза за в бъдеще, възрастта на пострадалия /25г./, моментът на ПТП и икономическите условия в страната, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 150 000 лв. С оглед горното е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до присъдените 70 000 лв., а в частта му, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение над присъдените 70 000 лв. до 150 000лв., го е отменил и вместо това е присъдил на ищеца допълнително сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2022г. до окончателното им заплащане. С решението е осъдил и застрахователното дружество да заплати на адв. П. К. сума в размер на 4000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на В. С. Н..

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът не следва да го извежда от изложението, а може само да го конкретизира и уточни.

Първият поставен от касатора въпрос относно това дали при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът следва да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време, не удовлетворява общият селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Касаторът счита, че е несъобразен от състава на апелативния съд финансовият принос на пострадалия за обществото и загубата на доход, но доводи, обосноваващи необходимостта от съобразяването на такъв критерий, относим към преценката, свързана с неимуществените вреди, не е бил въвеждан в предмета на спора, респ. съдът не се е произнасял по него. С предявения и частично уважен иск се претендира заплащане на заместващо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки и страдания, а не заплащане на компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в загуба на сигурен доход на пострадалия и семейството му вследствие на невъзможност да полага труд. Горепосочените доводи на касатора биха били от значение единствено за размера на евентуално претендирано от пострадалия обезщетение за имуществени вреди от загубен доход, каквато претенция в случая не е заявена. Предвид горното така формулираният въпрос е ирелевантен и отговорът му не би довел до промяна на крайния резултат по делото, поради което въпросът не може да бъде определен като обуславящ и удовлетворяващ общия критерий за допустимост по чл. 280, ал.1 ГПК.

Вторият и третият поставени от касатора въпроса са взаимосвързани и са относно критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, поради което удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, но не се установява допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС. В ППВС № 4 /23.12.1968г. са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на телесни увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, интензитетът и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия. Задължителните указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968г., са намерили отражение в решения на съдебни състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – решение №151/12.11.2013г. по т.д.№486/2012г. на ВКС, II т.о., решение №88/17.06.2014г. по т.д. №2974/2014г. на ВКС, II т.о., решение №93/23.06.2011г. по т.д. №566/2010г. на ВКС, II т.о. и други, включително посочени от касатора. Възприето е разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в този смисъл решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, II т.о., решение №242/12.01.2017г. по т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о., решение №157/28.10.2014г. по т.д. № 3040/2014г. на ВКС, II т.о. и други/.

Въззивният съд не е процедирал противно, а съгласно горепосочената практика на ВКС, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил възприетите в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии и е взел предвид всички специфични за делото обстоятелства, които са от значение за определянето му. Противно на твърденията на касатора, преценката на размера на обезщетението е извършена към датата на събитието - 18.03.2022г., като съдът изрично е съобразил икономическата обстановка в страната и нивата на застрахователно покритие към този момент и е обосновал защо счита, че размерът на определеното обезщетение е справедлив спрямо претърпените травматични увреждания, интензитета на болките и страданията на ищеца и психическото му състояние, свързано с инцидента. Въззивният съд подробно е обсъдил както заключението на психологическата експертиза за установяване на негативните последици от претърпения инцидент при ищеца, така и свидетелските показания. Апелативният съд е отчел получените няколко тежки травми от ищеца, довели до продължителното му обездвижване, претърпените три операции и предстоящи интервенции, остатъчните негативни увреждания, които ще го съпътстват до края на живота му, както и факта, че усложненията са пожизнени според посоченото от експертите. Съдът е съобразил, че икономическата конюнктура в страната представлява само помощен критерий при определяне размера на обезщетението, доколкото формира и обществените нагласи за справедливост на даден етап от развитие на обществото, а нейно проявление са и предвидените в КЗ лимити на отговорност на застрахователя. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, преценката на размера на обезщетението е извършена въз основа на икономическата обстановка в страната към датата на деликта, като съдът изрично е посочил, че ориентир за нея са както официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на застрахователно покритие при застраховка „Гражданска отговорност“ в чл. 492 от КЗ, независимо че последните са само помощен критерий. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че въззивният съд не е съобразил съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, тъй като разликата в присъжданите размери по делата за обезщетения за неимуществени вреди произтича от различието във фактите и обстоятелствата по всеки отделен спор. Следователно, при наличие на практика на ВС и ВКС, в съответствие с която въззивният съд се е произнесъл, е изключено приложното поле на въведените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на доказателствата и процесуалните действия на съда. Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; който е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма; който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила и който е постановен при нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Не се установява и допуснато нарушение на основополагащи принципи на гражданския процес. Доводите на касатора за очевидна неправилност са, че е присъдено високо по размер застрахователно обезщетение, при неотчитане на всички обективни критерии за справедливост, но те са свързани с правилността на въззивното решение и предполагат извършване на проверка, която не би могла да се осъществи в производството по чл. 288 ГПК.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора разноски на касатора не се следват. От процесуалния представител на ответника по касация – адв. К. е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в размер на сумата от 10 830 лв. с ДДС. Приложен е към отговора на касационната жалба договор за правна помощ и съдействие, сключен с ответника по касация – В. Н., в който е отразено, че представителството е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв..

По отношение на размера на възнаграждението следва да се съобрази задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, съгласно което определените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения не следва да се възприемат за дължим размер, а да служат само като ориентир. При преценка на всички относими обстоятелства при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, а именно: спорния материален интерес при осъществената защита / в случая обжалваем интерес от 100 000лв./, но и фактическата и правна сложност по конкретното дело. Като се съобрази, че работата на процесуалния представител в настоящото производство се е изразила в подаване на отговор на касационната жалба, следва да се приеме, че следващият се размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца при условията на чл. 38, ал.2 ЗА, трябва да бъде определен на сумата от 2000 лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение