Определение № 671 от 08.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№.2312/16.03.20 на И. Г. Д. срещу решение №.45/29.01.20 по г.д.№.953/19 на ОС София-с което е потвърдено решение №.170/4.10.19 по г.д.№.1475/17 на РС Самоков за отхвърляне на предявени от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнение и за заплащане на обезщетение за оставане без работа и неспазено предизвестие, както и за 400лв. обезщетение за полагане на труд без предоставено работно облекло и за допълнително възнаграждение, за 1000лв. обезщетение за лишаване от други придобивки по КТ и за 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди от злепоставяне. Ответникът по касационната жалба „ВНП Фасилити“ЕООД я оспорва, в това число като недопустима в частта по претенциите за суми под 5000лв.; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта, касаеща претенцията по чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнението и обусловената от нея за обезщетение за оставане без работа и недадено предизвестие. Размерите на останалите искове, предвид наличните уточнения, не надвишават предвидения в чл.280 ал.3 ГПК минимум 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в частта по тях не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните /считано от 12.09.17/ са били обвързани от трудово правоотношение - възникнало на основание чл.68 ал.1 т.2 вр. с чл.70 КТ за длъжност „готвач” - което е било законосъобразно прекратено на основание на чл.71 ал.1 КТ /със заповед №.331/24.10.17/. Доколкото в приложимата длъжностна характеристика е било предвидено, че работникът е длъжен да спазва хигиенно-санитарните изисквания и да не се явява на работното място при боледуване, а за времето 4.10.17-26.11.17 /през което не се спори, че е връчена заповедта за уволнение/ ищецът е ползвал последователно няколкократно отпуск по болест, съдът е посочил, че прекратяването на трудово правоотношение на основание чл.71 ал.1 КТ в срока за изпитване не попада сред хипотезите на чл.333 ал.1 КТ, в които се изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда. Отразил е, че при прекратяване на договора в изпитателния срок, предвиден в полза на работодателя, последният не дължи обезщетение за неспазено предизвестие, нито има задължение да отправи такова. От друга страна, във връзка с претенцията за обезщетение за вреди, не е доказано реалното настъпване на такива. Право на работодателя е да прецени в изпитателния срок дали са налице обстоятелства, които правят работника неподходящ за съответната длъжност. Няколкократните осъждания на ищеца, независимо, че нямат връзка със сексуалните посегателства върху личността, говорят за липса на уважение към обществените норми и не е укоримо мотивирането на работодателя фактически да е обусловено от това. Правното основание е именно „изпитването“ на работника, който не е показал съответни качества – при положение, че предварително се е съгласил с възможността работодателят да прекрати договора по своя преценка. Същевременно липсват убедителни доказателства представители на работодателя да са третирали ищеца като „педофил“ и „изнасилвач“, или да са разпространявали такава информация. Единственото сведение, което са потвърдили – че е лежал в затвора – е верно. Предвид изложеното е формиран извод за неоснователност на претенциите. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Ползва ли се от закрилата на чл.333 ал.1 т.4 КТ работник, който е започнал ползването на отпуск за временна нетрудоспособност, и следва ли в този случай работодателят да иска разрешение от инспекцията по труда?“; 2.“Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по всички конкретно направени оплаквания във въззивната жалба?“ /реш.№.20/9.02.17 по г.д.№.2885/15, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Във връзка с първия въпрос не се касае за хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК - изяснена в т.4 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС. Налице са ясни законови разпоредби, които изрично и недвусмислено определят в кои случаи, при кои основания за уволнение, е приложима закрилата по чл.333 КТ; безпротиворечива е и съдебната практика в тази връзка. В нормата на чл.333 ал.1 КТ са изброени изчерпателно случаите, в които работодателят може да уволни работник само с предварително разрешение на Инспекцията по труда /чл.328 ал.1 точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330 ал.2 т.6/, като чл.71 КТ не попада сред тях. Постановеното от въззивната инстанция е в съответствие с ясните законови разпоредби и установената съдебна практика, която не се нуждае от тълкуване или промяна - поради което и не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно цитираната досежно втория въпрос задължителна практика въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред, във връзка с тях; процесуалната възможност за препращането към мотивите на първоинстанционния съд не го освобождава от задължението да се произнесе и да формира собствени изводи по доводите за неправилност, изложени от въззивника във въззивната жалба. Въззивната инстанция не се е отклонила от така формираната практика. Съдът е изложил собствени мотиви във връзка с повдигнатите оплаквания и релевантните факти, в това число относно претенцията за заплащане на 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ГПК. Предвид всичко посочено по-горе, касационно обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 840лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,