Определение № 39 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3976/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 22674/22.10.2020 г. на А. К. С., чрез адв. Д. Г., срещу въззивно определение № 3224/07.10.2020 г. постановено по възз. ч.гр.д. № 2615/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 10104/11.08.2020 г. по гр.д. № 8018/2020 г. на РС – Варна. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на страната за продължаване на срока за отстраняване на нередовности по исковата молба и на основание чл.129, ал.3 ГПК производството е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е интерпретирал фактите и представените доказателства относно това, как и кога е била подадена молбата му за продължаване на срока за поправяне на исковата молба. Твърди, че молбата е била подадена по пощата преди изтичане на веднъж продължения срок и не са били налице основания за отхвърлянето й, респ. за прекратяване на производството по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят два процесуални въпроса с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и е допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, III г.о., намира следното: Производството по гр.д. № 8018/2020 г. на Варненския районен съд е образувано по искова молба на А. К. С. срещу С. С. Д. и Б. С. Д., за осъждането им, в качеството на наследници на починалата П. Б. Н., на основание чл. 55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД да заплатят на ищеца сумите: 11509.50 лв. – първия ответник; и 24 009.50 лв. – втората ответница, дължими по прекратен със смъртта на наследодателката договор за изработка на два броя ветрогенератори, по който ищецът е заплатил сумата 48 019 лева. Въззивният съд е посочил, че с разпореждане от 16.07.2020 г. Варненският районен съд е указал на ищеца да отстрани констатирани нередовности в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, да представи документ за внесена държавна такса за всеки от исковете, както и да посочи своя банкова сметка. В определения едноседмичен срок ищецът е поискал удължаване на срока за отстраняване на нередовностите и с разпореждане от 30.07.2020 г. районният съд го е удължил с още една седмица, считано от тази дата до 06.08.2020 г. включително. Въззивният съд е приел, че исковата молба е останала нередовна, тъй като и в новия срок ищецът не е предприел указаните му процесуални действия, а втората молба за удължаване на срока е постъпила в съда на 07.08.2020 г. – т.е. след изтичането на продължения срок и правилно при това положение е била оставена без уважение от РС. Твърдението на страната, че тази втора молба е подадена по пощата на 06.08.2020 г., е счетено за недоказано. В тази насока съдът се е позовал на служебно изисканите писмени обяснения на служителя от регистратурата на районния съд и на представените с тях доказателства установяващи, че пощенската пратка с дата 06.08.2020 г. е съдържала книжа по друго дело на РС - Варна, докато процесната молба от 07.08.2020 г. е била подадена на тази дата лично от адвоката-пълномощник в регистратурата на съда. В заключение е направен извод, че след като молбата за ново продължаване на срока е била подадена след изтичане на веднъж продължения срок за изправяне на нередовности и към момента на изтичането му те не са били отстранени в цялост, то прекратяването на производството е законосъобразно. Първият от поставените в изложението въпроси (уточнен от състава на ВКС) е за това, как следва да се докаже съдържанието на плик, в който са подадени по пощата до съда книжа по две дела, ако служителят от регистратурата на съда твърди, че съдържанието на плика се отнася само до едно от делата. Видно от предмета на делото и мотивите на въззивния съд, въпросът не се явява обуславящ по смисъла на приетото по т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът касае изцяло фактическите установявания, съвкупната преценка на доказателствата, извършена от съда и обосноваността на изводите му - оспорват се кредитираните от въззивната инстанция доказателства, като се сочи, че е следвало да се даде вяра на тези, представени от страната и на твърденията й за датата и начина на подаване на втората молба за удължаване на срока. По такива фактически въпроси касационният съд не се произнася във фазата по селектиране на жалбата, а в производството след допускане на касационното обжалване, за което в случая предпоставки не са налице. Липсата на формулиран от касатора въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване, без да е необходимо да се изследва наличието на поддържаната специална предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По същите съображения жалбата не може да бъде селектирана и по втория изведен в изложението въпрос - следва ли съдът да даде вяра само на обясненията на служител в съда, приел пощенската пратка, като се отрекат твърденията на страната и представените доказателства за подадена в рамките на срока молба и защо. Питането фактически преповтаря първия въпрос относно това кои доказателства е трябвало да се кредитират от въззивния съд във връзка с твърденията на страната за спазен срок при подаването на процесната молба от 07.08.2020 г. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение