Определение № 50847 от 18.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1864/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. А. С. и по насрещна касационна жалба на „Проджект мениджмънт трендс“ ООД, гр.София, срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 617 от 08.06.2021 г. по гр.д.№ 3618/ 2020 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд от 28.07.2020 г. по гр.д.№ 12429/ 2017 г. и по този начин З. А. С. е осъдена да заплати на „Проджект мениджмънт трендс“ ООД 19 728 евро, представляващи дължимо възнаграждение по договор за посредничество, сключен на 21.12.2013 г.; 1 972,80 евро неустойка върху горното възнаграждение за периода от 31.01.2017 г. до 09.02.2017 г.; 1 260,40 евро лихва за забава върху сумата 19 728 евро за периода от 10.02.2017 г. до 27.09.2017 г.; 126,04 евро лихва за забава върху сумата 1 972,80 евро, начислявана за периода от 10.02.2017 г. до 27.09.2017 г.; законната лихва върху тези суми от 28.09.2017 г. до окончателното им изплащане и е разпределена отговорността за разноските по делото, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните им предявени размери съответно от 72 000 евро, 7 200 евро и 5 060 евро. Решението е постановено при участието на И. В. Ц. – М. като трето лице – помагач на З. А. С.. Първоначалната жалба е подадена от З. А. С. срещу въззивното решение в частта, в която предявените срещу нея искове са уважени. Искането за допускане на касационен контрол обосновава с твърдения за очевидна неправилност на обжалвания акт поради явната му необоснованост и постановяването му „извън закона“. Поддържа, че съдът приел за установени факти, които не са въведени от ищеца по делото, изложил противоречиви мотиви и нарушил основни принципи на правото /забрана на неоснователното обогатяване/. Освен това жалбоподателката С. претендира за допускане на касационно обжалване на решението поради това, че с него са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: за задължението на въззивния съд при постановяване на акта си да обсъди всички доводи на страните; за задължението на въззивния съд да изготви самостоятелен доклад и в него да направи изложение кои обстоятелства се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест, когато във въззивната жалба е направено обосновано оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила от първата инстанция; нищожни ли са договорите с потребител при наличие на неравноправни клаузи – с които той не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора и да влияе на съдържанието им. Ищецът „Проджект мениджмънт трендс“ ООД оспорва жалбата на ответницата като поддържа, че въззивното решение не страда от твърдяните пороци, без да вземе изрично становище по наличието на предпоставки за допускане на касационния контрол. Ищецът „Проджект мениджмънт трендс“ ООД е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която претенциите му са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер. Като основание за достъп до касационен контрол също формулира твърдение за очевидна неправилност на обжалвания акт – поради явната необоснованост на извода на съда за липсата на пасивна солидарност между ответницата и третото лице, неин помагач. Освен това поставя правни въпроси, които при условията на горепосоченото Тълкувателно решение следва да бъдат уточнени в следния смисъл: при договор, с които за едната от страните по него са поели задължения повече от едно лица, без да е уговорено или да следва от естеството на задължението разпределяне на задълженията в определено съотношение между тях, налице ли е пасивна солидарност; и при двустранен договор, по който една от страните е поела неделимо задължение, неделимо ли е и насрещното му задължение, явяващо се насрещно основание по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД. Касаторът - ищец счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата С. оспорва насрещната касационна жалба с доводи, че твърдението за очевидна неправилност не е обосновано, както и че няма надлежно формулирани правни въпроси, по които касационното обжалване да бъде допуснато. Заявява също, че не е налице допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, тъй като по поставените въпроси има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна и която въззивният съд е съобразил при постановяване на решението си. Излага и съображения по същество за неоснователност на жалбата. Третото лице – помагач И. Ц. - М. не взема становище по жалбите. Съдът намира жалбата на З. С. за допустима, но искането й за допускане на касационното обжалване е неоснователно, съответно насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане по същество. При мотивиране на обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че на 21.12.2013 г. между ответницата С. и третото лице И. Ц. М. от една страна, като възложител, и от друга страна изпълнителя „Проджект мениджмънт трендс“ ООД, бил сключен договор за посредничество. С него изпълнителят поел задължение да осъществи посредничество по продажбата на многофамилна жилищна сграда в [населено място], ул. „6-ти с.“ № 49, ведно с поземлен имот с площ 1 130 кв. м., при офертна цена 2 300 000 евро. Договорено било комисионно възнаграждение на изпълнителя в размер 3 % от реално договорената и получена цена, платимо в 3-дневен срок от осъществяване на сделката и плащане на цената по нея. Изпълнителят следвало да предлага имота на потенциални купувачи; да организира срещи и да участва в преговори и да оказва съдействие за плащане на продажната цена. При забава на възложителя за заплащане на възнаграждението била уговорена неустойка в размер на 1 % дневно от дължимата и неизплатена сума за всеки ден забава, но не повече от 10 %. На 21.12.2013 г. бил съставен и „протокол към договора за посредничество“, подписан от ищцата, според който изпълнителят представил на възложителя за купувач, проявяващ интерес да закупи имота – В. Г. Т. или посочено от него физическо или юридическо лице. Т. познавал един от управителите на ищцовото дружество Н. М. от времето, когато работел в „Р.“, с другия управител на дружеството А. Л. се запознал покрай сделката в София. За имота Т. бил уведомен от Н. М., който му предложил за продажба два-три имота в София, между които и този на ул.„6-ти с.“. М. и Л. не са подготвяли документи за продажбата, не са присъствали при сключването й. През месеците януари-ноември 2013 г. била водена кореспонденция между В. Т. и Н. М. по повод имота, били изпращани скици и правени предложения за организиране на срещи. На 04.07.2016 г. ответницата изпратила предизвестие до представляващите дружеството ищец, с което изисквала в 7-дневен срок изпълнителят да предостави информация по изпълнение на договора за посредничество, в противен случай щяла да счита, че той е изпаднал в забава и договорът е прекратен по негова вина. С нотариален акт № 7, том.І, рег. № 273 на нотариус рег.№ ***, на 26.01.2017 г., ответницата С. продала на „Сънхотелс“ ООД, представлявано от управителя В. Т., собствения си апартамент, находящ се на ул. „6-ти с.“ № 49, заедно с 3 тавански помещения, две мазета и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място за сумата 657 600 евро. Със същия нотариален акт третото лице И. Ц. – М. с още един субект продали на „Сънхотелс“ ООД апартамент в същата сграда при цена 626 400 евро. На същата дата трети за спора лица продали на „Сънхотелс“ ООД останалите два самостоятелни обекта в същата сграда за цена съответно 542 400 евро и 573 600 евро. Продажната цена на цялата жилищна сграда с поземления имот, върху който е построена, била 2 400 000 евро. На 06.04.2017 г. на ответницата и на И. Ц. - М. била връчена нотариална покана от ищцовото дружество, с която било поискано заплащане на дължимото комисионно възнаграждение и лихви за забава. Ответницата отговорила също с нотариална покана, връчена на 19.04.2017 г., с която заявила, че договорните отношения между нея и дружеството били прекратени. Средният размер на комисионата за посредничество при продажба на недвижими имоти за процесния период възлиза на 2,6 % от продажната цена, а максималният размер не надвишава 3,2 %, в зависимост от качеството на имота и района, в който се намира. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че процесният договор за посредничество не бил нищожен поради привидност, нито унищожаем поради порок на волята - доказателства за такива факти ответницата не била представила. Договорът не бил нищожен и поради противоречие със ЗЗП, тъй като не бил бланков, а с конкретно разписани задължения на страните. Договорената неустойка била в размер, обичаен за подобни търговски сделки. Не се установявало ответницата да е имала възможност предварително да се запознае с договора, но нямало и данни, че клаузата за посредническото възнаграждение й е била „наложена“ - ответницата не била принудена да подпише договора, преди да го е прочела. Тя е била придружавана при подписването му от свой приятел, който имал опит в сферата на посредничеството при продажба на недвижими имоти и не можело да се приеме, че била подведена. Не се касаело за сложна търговска сделка, която би могла да доведе до негативни икономически последици за страната, а за широко практикуван договор за посредничество при продажба на недвижими имоти. Договорът бил валиден и не бил едностранно развален - нямало данни, изявлението за разваляне на договора поради неизпълнение да е било получено от изпълнителя, а със сключването на договора за продажба ответницата приела изпълнението, продавайки собствения си имот на посоченото от посредника лице. Тя дължала комисионно възнаграждение, но не и в претендирания от ищеца размер. Клаузата на т.1.3. от договора била редактирана в смисъл, че възложителите дължат комисионно възнаграждение в размер 3 % „от реално договорената и получена цена“, т.е. всеки един от собствениците дължал възнаграждение, съответстващо на получената от него продажна цена. Уговорка за солидарно задължаване на собствениците на отделните обекти в сградата да заплатят комисионното възнаграждение нямало, а нормата на чл.304 ТЗ била неприложима, защото от естеството на сделката следвало друго Ответницата дължала възнаграждение до размер 19 728 евро, с оглед продажната цена само на нейния имот. Дължала и неустойка за забава в размер 1 972,80 евро, както и законната лихва върху тези суми. С оглед тези мотиви на въззивния съд, не обуславя обжалваното решение поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на жалбоподателката С. материалноправен въпрос нищожни ли са договорите с потребител при наличие на неравноправни клаузи – с които той не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора и да влияе на съдържанието им. В производството по чл.288 ГПК правните разрешения на въззивния съд се контролират при установените от него факти. При фактическа констатация, че ответницата не била принудена да подпише договора, преди да го е прочела; че е била придружавана при подписването му от свой приятел, който е имал опит в сферата на посредничеството при продажба на недвижими имоти; и че договорът бил с конкретно разписани задължения на страните /а не бланков/, въпросът какъв би бил порока на договор с потребител, който не се е запознал с клаузите на договора преди подписването му и на чието съдържание не е могъл да влияе, е неотносим. Такъв въпрос въззивният съд не е разрешавал, тъй като не е приел за установено, че ответницата не е прочела договора преди подписването му и че не е могла да влияе на съдържанието на клаузите му. Необуславящ е и процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да изготви самостоятелен доклад и в него да направи изложение кои обстоятелства се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест, когато във въззивната жалба е направено обосновано оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила от първата инстанция. Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подало дружеството – ищец, а не ответницата С.. В тази жалба няма оплаквания за извършени процесуални нарушения, нещо повече, такива оплаквания не се съдържат и в отговора на ответницата С. срещу нея. Поради това въпросът какви биха били задълженията на въззивния съд, ако във въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, няма отношение към правните разрешения на въззивния съд. Обуславящ е единствено процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд при постановяване на акта си да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Противно на твърденията на жалбоподателката обаче, той е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС, включително цитираната в изложението й по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Според тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Установената практика е съобразена от въззивния съд, поради което по обуславящия процесуалноправен въпрос не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Обжалването не може да бъде допуснато и по твърденията за очевидна неправилност. Съгласно установената практика, такава е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Случаят не е такъв, тъй като жалбоподателката обосновава очевидна неправилност на обжалвания акт с касационни доводи. Такива в производството по чл.288 ГПК не могат да бъдат обсъждани. С оглед изложеното по касационната жалба на З. С. няма основание обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол. В този случай насрещната касационна жалба не следва да се разглежда – чл.287 ал.4 ГПК. С оглед това обстоятелство, разноските в касационното производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени. По изложените съображения съдът