Определение № 174 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. Е. и Е. Б. Е., подадена чрез адв. Д. Х., срещу определение № 1334 от 23.12.2021г. по възз. ч. гр. д. № 1068/2021г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение № 901344/27.05.2021г. по гр. д. № 85/2021 г. на Районен съд – Сандански. С първоинстанционното определение е отхвърлена молбата на И. Е. и Е. Е. за главно встъпване в производство, образувано по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Д. Г. М. срещу Д. Й. С. и Т. Н. С.. Според жалбоподателите обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано и очевидно неправилно е. Иска се неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставени са въпроси, първият от които е формулиран във връзка с процесуалноправни въпроси свързани със задължението на въззивния съд да мотивира актовете си, да отговори на доводите и възраженията на страните и по него се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 23 от 02.02.2018 г. по гр.д. № 920/2017 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 180 от 06.02.2017 г. по гр.д. № 1826/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 105 от 12.11.2018 г. по гр.д. № 3109/2017 г. на ВКС, І г.о.; решение № 327 от 03.04.2017 г. по гр.д. № 2119/2016 г. на ВКС, ІV г.о. Вторият въпрос, уточнен от настоящия състав, е: „За допустимостта на главното встъпване необходимо ли е да има идентичност в предмета на първоначалния иск и предмета на исковете, които главно встъпилото лице предявява срещу първоначалните страни по делото?“ – твърди се противоречие с т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 21 от 04.03.2020 г. по гр.д. № 2087/2019 г. на ВКС, І г.о.; определение № 174 от 08.09.2009 г. по ч.гр.д. № 190/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Ответниците по частната касационна жалба Д. Й. С. и Т. Н. С. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване. Ответницата по частната касационна жалба Д. Д. Г., конституирана като наследник на починалия Д. Г. М., изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Пред Районен съд – Сандански е образувано гражданско дело по предявен от Д. Г. М. срещу Д. Й. С. и Т. Н. С. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключен между ищеца и ответници договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Депозирана е молба от И. Е. и Е. Е. за главно встъпване по делото, като молителите твърдят, че са придобили по давност собствеността на процесния имот и искат да се признае за установено, че те са собственици на процесния имот, предмет на прехвърлителната сделка, за което се иска разваляне на договора от ищеца поради неизпълнение на задълженията за издръжка и гледане от ответниците. Искането е отхвърлено от районния съд с определение, което молителите са обжалвали. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 225, ал. 1 ГПК трето за спора лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни. Според въззивния състав под самостоятелност на правата на встъпващия следва да се разбира тяхната несъвместимост с правото, претендирано по първоначалния иск. Съдът е цитирал указанията по Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК, съобразно които е налице интерес от главно встъпване, когато третото лице заявява свои самостоятелни права върху предмета на спора, като последното следва да легитимира интереса си както за получаване на защита по предявените от него искове, така и за осуетяване уважаването на вече предявения иск, доколкото предявените от него права върху предмета на спора са несъвместими с уважаването на предявения първоначален иск. Въззивната инстанция е приела, че с депозираната молба по чл. 225 ГПК жалбоподателите не са заявили права, които да са несъвместими с правата на ищеца, претендирани с първоначалната искова молба и поради тези съображения е потвърдила атакуваното първоинстанционно определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. Тези тълкувателни постановки са приложими и в производството по частни касационни жалби. В случая първият поставен от жалбоподателите въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Освен това, дори да се приеме, че е налице въпрос, той е свързан с правилността на обжалваното определение и не обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По втория въпрос е налице трайна практика на ВКС, вкл. т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при главното встъпване се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Главно встъпилото лице има правен интерес както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. За допустимостта на главното встъпване не е достатъчно претендираното от главно встъпващия право да е несъвместимо с претендираното от първоначалния ищец право, в каквато насока са твърденията на жалбоподателите. Необходимо е още третото лице да предявява самостоятелни права върху предмета на спора, да претендира за себе си спорното право. Именно поради това, че главно встъпилото лице предявява самостоятелни права върху предмета на спора, то те са несъвместими с претендираното от първоначалния ищец право. Изложеното е съобразено от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното противоречие с т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Неотносими към случая са цитираните от касатора решение и определение на ВКС, които са постановени във връзка с предявени искове с различен предмет- по чл.19 ЗЗД. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.