Определение № 1047 от 01.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2147/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Т. - Бонес срещу решение №217/04.07.2024 г. по в.гр.д.№259/2024 г. на Окръжен съд Сливен, с което е потвърдено решение №277/03.04.24г. по гр.д.№3936/22г. по описа на Районен съд Сливен.С последното е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на Т. Г. С., неин брат, починал в резултат на ПТП, настъпило на 13.06.2019г., в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост /поради произнасяне по непредявен иск/ и неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторката счита направения от състава на апелативния съд, обуславящ изхода на делото, извод, че тя не попада в кръга на лицата, имащи право на застрахователно обезщетение, за направен при несъобразяване на доказателствата в тяхната цялост, от които, според нея, е установена необходимата за признаване право на обезщетение при съществуващата родствена връзка житейска ситуация на особено близка духовна и емоционална връзка между ищцата и починалия, както и интензитет и продължителност на търпените от нея болки и страдания от загубата, надвишаващи нормалните в подобни случаи такива. Направено е искане за отмяна на решението на въззивния съд и за уважаване на предявения иск. Претендират се направените в производството пред всички инстанции разноски. В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката поддържа,че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по обуславящите изхода на делото въпроси Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доказателствени средства, в това число свидетелските показания на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели? /противоречие с решение №50108/09.11.23г. по т.д.№1631/22г. на І т.о. на ВКС/ и Какво представлява изключителността в отношенията между двама родственици – в конкретния случай, брат и сестра, и на какви обективни критерии трябва да отговаря тя, за да бъде установено,че съществува в отношенията между тези родственици? /противоречие с решение №88/20.07.22г. по т.д.№2090/21г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №61/17.05.22г. по т.д.№723/21г. на І т.о. на ВКС/. Като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото липсва съответна практика на касационния съд, касаторката счита разрешения от въззивната инстанция въпрос Как следва да се преценява продължителността в отношенията между брат и сестра, като времеви период, и от значение ли е тази продължителност с оглед определяне материалноправната легитимация на сестрата за присъждане на обезщетение от смъртта на нейния брат? Ответникът по касационната жалба ЗАД„ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, в представен писмен отговор на същата,е оспорил наличието на изискуемите от закона предпоставки за разглеждане на делото по същество от касационната инстанция, поради което е поискал касационната жалба да не бъде допусната до съдебен контрол.По съществото на спора е изложил съображения за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания, като е отправил искане към ВКС за оставянето й без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване, при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на окръжния съд е приел,че постановеното от първата инстанция решение е валидно и допустимо, а по същество – и правилно. Намерил е за неоснователно възражението на ищцата-въззивник за недопустимост на обжалвания пред въззивната инстанция съдебен акт, приемайки, че то се основава на доводи във връзка с определената от съда в решението правна квалификация на иска по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.493 ал.1 т.1 КЗ, вместо посочената в исковата молба такава – по чл.493а ал.1 т.4 КЗ. Развил е съображения,че посочената от страната правна квалификация не обвързва съда, чието задължение е да определи основанието на иска, според изложените в исковата молба обстоятелства и относимата към него правна норма, като сочената от ищцата разпоредба на чл.493а ал.1 т.4 КЗ не може да бъде самостоятелно основание на предявения от нея иск, а само очертава границите на поетия от застрахователя за сметка на деликвента риск и поради това е свързана с приложението на §96 ал.1 ПЗРЗИДКЗ. В заключение е посочил,че дадената от първата инстанция правна квалификация на исковата претенция е правилна и съдът е постановил решението си с оглед очертания от страните предмет, поради което решението му не се явява недопустимо. Произнасяйки се по същество, съдът е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, касаещи установената от районния съд фактическа обстановка, приемайки за безспорно, а същевременно и установено със съответните доказателствени средства, че към деня на настъпване на застрахователното събитие – ПТП на 13.06.2019г., отговорността на водача на товарния автомобил „Фиат Дукато“, причинил същото, е била застрахована при ответното дружество ЗАД „Далл Бог: Живот и здраве“; че са налице елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане противоправно и виновно деяние и причинна връзка между него и вредата. Извършването на деянието, неговата противоправност и причинната му връзка с настъпилата смърт на Т. С., съдът е намерил за установени,като е съобразил задължителната за съда сила на постановената срещу застрахования водач на товарния автомобил присъда, с която същият е бил признат за виновен при условия на съпричиняване за настъпването на вредоносния резултат. При изследването за наличие на последния основен елемент на непозволеното увреждане – вредата, съдът е намерил за установена по безспорен начин родствената връзка между ищцата и починалия, която е негова сестра. С оглед това й качество, при произнасянето си относно материалноправната й легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, съдът е съобразил постановките на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г. посочил е, че, извън посочения в постановленията кръг от лица, обезщетение за неимуществени вреди от смърт на родственик по изключение може да се търси и от всяко друго лице, което е създало особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото; обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания; връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Съдът е определил като спорен, пренесеният с въззивната жалба във въззивното производство, въпрос налице ли е визираната в Тълкувателното решение трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния брат и търпени ли са продължителни болки и страдания от смъртта му, обуславящи извод за наличие на изключение за обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на родственик. Посочил е в тази връзка,че ищецът следва да изложи конкретните обстоятелства, които обосновават изведената по-горе изключителност на връзката му с починалото лице - като част от основанието на иска и в изпълнение на процесуалните изисквания за редовност на исковата молба, а съдът е задължен да ги разгледа и да формира преценка дали те са доказани и дали действително установяват изключително трайна и дълбока емоционална връзка, обуславяща правото на ищеца да бъде обезщетен. В конкретния случай от събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, съдът е намерил, че ищцата не е провела пълно, пряко и главно доказване на факти,които могат да обусловят такъв извод, споделяйки и извода на районния съд в същия смисъл. За да се обоснове, съставът се е позовал на показанията на свидетелите, разпитани в производството пред първата инстанция, от които е намерил за установено, че през 2004-2005г. ищцата заминала да живее и работи в Гърция, но, след като се разболяла, около 2013-2014г. се върнала в България, продала къщата си и, тъй като нямало къде да живее, се установила в бащината си къща, където заживяла заедно с брат си, като всеки от тях имал отделни стаи и общи кухня, баня и тоалетна; ищцата помагала в домакинската работа, като същевременно влошеното й здравословно състояние позволявало да работи само като се грижи за възрастни хора, срещу което не получавала много; за сметка на това брат й, който получавал добра заплата, закупувал скъпоструващите й лекарства, водил я по лекари и до аптеки; след като заживели заедно, ищцата започнала да счита брат си за най-близкия си човек, при все, че имала и син, с който не поддържала връзка; същевременно брат й имал също три деца. Въз основа на така установените обстоятелства и при липсата на данни за характера на отношенията им преди 2013-2014г., съставът е приел за установено,че в продължилия от връщането на ищцата в България до смъртта на брат й пет-шестгодишен период, между двамата е имало създадени близки отношения, които обаче са в рамките на нормалните, традиционни за българското общество отношения между брат и сестра, не надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа, които са израз на традиционните за българското общество родствени отношения и които са се развили в резултат на установеното по необходимост съжителство между тях. Посочил е,че осъществяваната от брата подкрепа е преобладаващо с материален характер, като същата, сама по себе си, не обуславя априори изискуемата дълбока емоционална връзка, а конкретни доказателства, в т.ч. свидетелски показания за особени емоционални отношения с дълбока емоционална привързаност между двамата, не са ангажирани. Второто кумулативно изискване – морални болки и страдания, надхвърлящи по времетраене и интензитет нормално присъщите за родствената връзка такива,съдът също е намерил за недоказано в хода на производството. Приел е за установено със свидетелските показания, че ищцата е изпитвала скръб и мъка от загубата на брат си, плачела, усещала липсата му, често ходила на гробищата, но тези душевни преживявания съставът е квалифицирал като нормални и присъщи за загубата на такъв близък родственик и поради това - ненадхвърлящи обичайните такива при подобни обстоятелства, като не е установено вследствие на загубата да е било влошено физическото и/или психическото й състояние, като и в исковата молба не са изложени съответни обстоятелства за силни и продължителни психически болки и страдания, надхвърлящи нормалните за такава ситуация и изискващи специални грижи и лечение. По тези съображения съдът е заключил,че няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. по гр. д. № 5/61 г. на Пленума на ВС и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. по гр. д. № 6/69 г. на Пленума на ВС, респ. - че ищцата не е активно материалноправно легитимирана да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си. Така постановеното от въззивния съд решение е валидно. Не са налице основания да се приеме, че е налице вероятност същото да е недопустимо,поради постановяването му по непредявен иск, което да налага то да бъде допуснато до проверка по същество при хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Основанието на иска се определя от заявените в исковата молба обстоятелства и петитум, по които съдът дължи да се произнесе, като подведе спора под съответната правна норма, без да е обвързан от посочената от страната като приложима материалноправна норма. Дадената от него правна квалификация на иска, дори да е неточно определена, не е основание да се приеме,че съдът е разрешил спор, с какъвто не е бил сезиран, щом се е произнесъл по въведените в предмета на делото факти и направеното искане. В конкретния случай ищцата е навела в исковата молба твърдения,че е увредена от деликт /настъпила смърт на родственика й при ПТП/, за обезщетяването на неимуществените вреди от който ангажира пряко отговорността на застрахователя на виновното за увреждането лице. Правната квалификация, съответна на така наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, е в общата разпоредба на чл.432 ал.1 КЗ, като позоваването на страната на новата норма на чл.493а КЗ /ДВ бр.101/2018г./, въведена от законодателя след постановяването на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е споделено и възприето от първоинстанционния съд в доклада му по делото като допълнение към общото основание на иска, с оглед вида на родствената връзка между ищцата и загиналия при ПТП, но не и като самостоятелно такова. Същото се отнася и за посочената в първоинстанционното решение привръзка с нормата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, която, независимо,че не е посочена от съда в доклада му, не води до извод за постановяване на решение по различен от повдигнатия пред съда правен спор. Не са налице и сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.т.1 и 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Първите два от поставените в изложението въпроси осъществяват общото основание за достъп до касационен контрол, съгласно посочените разяснения, като се има предвид,че първият касае задълженията на въззивната инстанция като втора такава по същество, а вторият е свързан с решаващия извод на състава на окръжния съд, че ищцата не е материалноправно легитимирана да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си,тъй като не е установено връзката между тях да се отличава с изключителност на отношенията. При разрешаването и на двата въпроса обаче въззивният съд не е допуснал отклонение от поддържаната от касационната инстанция практика, обективирана както в посочените от касаторката решения по чл.290 ГПК, така и в други, служебно известни на състава такива. Именно на базата на установеното със събраните в хода на делото пред първата инстанция свидетелски показания съдът е формирал правния си извод за липса на изключителност във връзката между ищцата и загиналия й брат, както и в продължителността и интензитета на търпените от нея болки и страдания от смъртта му, като ненадхвърлящи обичайните за такава роднинска връзка. Дали и доколко тази преценка на доказателствата, извършена от въззивния съд, е правилна, е въпрос по същество, който не може да бъде повдиган и разглеждан в настоящата фаза от производството. Вторият въпрос е разрешен по задължителен за съдилищата начин в Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, както и в практиката на касационната инстанция, обективирана в решения по чл.290 ГПК. Според дадените в тях разрешения, фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства; за да се приеме,че е налице изключителност на съществувалата между починалия и преживелия го родственик житейска и емоционална връзка, както и на интензитета и продължителността на търпените от преживелия болки и страдания, следва да са установени такива особени житейски ситуации или обстоятелства, които да са довели до силно духовно и емоционално сближаване между тях до степен, надхвърляща нормалното за подобна връзка, при която единият от тях да е имал изключително определящо /доминиращо/ присъствие в живота на другия, а смъртта на единия да е предизвикала особено тежки последици в живота, в душевното и в психическото състояние на другия в сравнение с присъщите за обичайните отношения между съответния тип родствена връзка /напр., относимо към връзката между братя и сестри - изключително близки отношения между близнаци, постоянно съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства, полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на заболяване, смърт или дезинтересиране такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца, израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/. Установените обстоятелства, че ищцата и починалият й брат са живели в едно домакинство през последните пет-шест години от живота на последния, съдът е намерил за недостатъчни да обосновават която и да е от приеманите от практиката форми на изключителност на връзката им, по причини,че съжителството им се е установило по необходимост /с оглед липсата на друго жилище за ищцата след прибирането й в България/, като всеки от тях е ползвал своя част от жилището и заедно само кухня и сервизни помещения; че всеки от тях е имал и други близки по низходяща права линия /а според удостоверението за родствени връзки ищцата е имала и жив съпруг/; както и поради липса на доказателства за емоционалната страна на отношенията им, извън материалната подкрепа, осъществявана от брата. Цитираните от касаторката решения на ВКС не дават други разрешения на правния въпрос, свързан с лицата, материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при смърт на техен близък, а конкретните мотиви, обусловили крайните изводи на съставите на ВКС за уважаване на съответните искове, са основани на конкретните фактически обстоятелства. Доколкото разликата в крайния изход по настоящото и по посоченото търговско дело на ВКС е обусловена от спецификата на установените по тях различни факти, тя не би могла сама по себе си да обуслови извод за наличие на противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Третият от въпросите не представлява годно общо основание за достъп, тъй като не кореспондира с конкретен решаващ извод на въззивния съд, който не е приел,че именно сравнително кратката продължителност на съжителството между ищцата и нейния брат е конкретен фактор за липсата на изключителност в отношенията им, а е посочил,че липсват каквито и да било данни за техния характер в останалия период от живота им - преди връщането на ищцата от чужбина, където тя е била омъжена и е работила до 2013-2014г. Освен това въпросът е в основната си част от фактологично, а не от правно естество, поради което и не би могла да се обоснове необходимост от разрешаването му по причините и с целите, посочени в разясненията за приложението на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изложеното обуславя извод за липса на обосновани предпоставки за достъп, съгласно изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, на които се позовава касаторката, което мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 200 лв. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение