Определение № 158 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3706/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител адв.Банков, срещу решение от 21.08.2020, постановено по в.гр.д.№1067/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.03.2020г. по гр.д.№11067/2019г. на Варненски районен съд, за уважаване на предявения от Г. В. Д. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Г. В. Д., чрез процесуален представител адв.Т., поддържа, че касационнтаа жалба е процесуално недопустима; евентуално оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендират се разноски. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че касационната жалба е недопустима поради това, че размерът на иска е под установения праг за касационно обжалване на търговски дела по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. С изменението на чл. 113 ГПК, озаглавен "Искове на и срещу потребители", ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г., е създадено ново процесуално правило, а именно образуваните дела, страна по които са потребители, да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, от което би следвало, че за тях се прилага чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. 1 ГПК и прагът за касационно обжалване е 5 000 лв. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прието за с което е прието за установено, че Г. В. Д. не дължи на "Енерго - Про Продажби" АД сумата 8364,55 лв., представляваща стойност на служебно начислена електроенергия за минал период 20.03.2018г. - 29.03.2019г., по кл. № [ЕГН], аб. № [ЕГН], съобразно фактура № [ЕГН]/08.07.2019 г. за обект, находящ се в [населено място], на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и са присъдени съдебни разноски. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищцата е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите условия по отношение на него са влезли в сила. С констативен протокол № 1202637/29.03.2019г. служители на ЕРП „Север“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, отчитащо електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Констатирано е, че в регистър 1.8.3 е налице показание от 42959кВтч ел.енергия. Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищцата електроенергия, е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ, в резултат на която е съставен констативен протокол № 1198/25.06.2019 г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел-Р., в който е отразено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия по тарифа тарифа 1.8.3 от 42959кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Със становище от 04.07.2019 г., изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“ въз основа на констативния протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 30.03.2018г. - 29.03.2019г. в размер на 42959кВтч общо, по клиентския и абонатния номер, водени на Г. В. Д.. Ответното дружество е устойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е издало фактура №[ЕГН]/08.07.2019 г. за сумата от 8364,55 лв., с получател Г. В. Д.. В заключението по изслушаната по делото СТЕ е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия. Произведен е през 2015г. и същата година е минал метрологична проверка. На 27.07.2017г. е би монтиран на обекта на потребление на Г. Д. в [населено място].Срокът му на метрологична годност е 6 години. Извършено е неправомерно претарифиране с цел неотчитане на петребената ел.енергия. Съществуват данни за неправомерно софтуерно вмешателство. Направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия по фактурата са коректни, извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3 на електромера е изчислена математически точно. Въззивният съд е приел, че при липсата на процедулни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ/ред. ДВ, бр.38 от 2018г./, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Изложил е съображения, че е невъзможно само чрез общите на ГПК доказателствени следстава да бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните от абонаните количества ел.енергия. Посочил е, че не се установява и при какви данни в тарифа 1.8.3 е минтиран процесният електромер на 02.02.2016г., а не както е посочено от вещото лице, че е монтиран на 27.07.2017г., видно от протокол №2037666. Изложил е мотиви и че посоченото от дружеството основание за дължимостта на сумата - чл. 183 ЗЗД, не е установено с надлежни доказателства. Вещото лице по изслушаната СИЕ е посочила, че сумата от 8364,55лв. е математически вярно изчислена, но за показаните в становището от 04.07.2019 г. подпериоди и цени, без последните да са тези, одобрени от ДКЕВР за дневна, нощна и върхова. Твърди се, че изчисленията са направени по технологични цени, но данни за тях липсват. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение, доколкото разрешението по поставения от касатора и уточнен от съда /съгласно т.1 на ТР по т.д.№1/2009г., ВКС, ОСГТК/ въпрос: „Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г., които нарушения са установени при извършени проверки в периода от 23.11.2018 г. до 03.05.2019 г., т.е. след пълната отмяна на ПИКЕЕ, считано от 23.11.2018 г.?“, е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочениет от касатора решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г.о., и решение №21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение