Определение № 246 от 24.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 879/2011 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. И. В. срещу въззивното Решение от 10.06.2011 год. по гр.д.№ 137/2011 год. на Монтанския окръжен съд. С него М. се е произнесъл по жалбата на В. срещу Решение от 07.03.2011 год. по гр.д.№ 368/2010 год. на Монтанския районен съд с което е бил уважен предявеният от П. В. П. иск за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парични вземания в размер на 200 л в., на 10000 лв. и на 5000 лв. за общият размер на които по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу В.. Вземанията са формирано от издадени на 19.10.2006 год., на 14.03.2007 год. и на 20.09.2007 год. записи на заповед, съответно за 200 лв., за 10000 лв. и за 5000 лв. Сделките от които произтичат вземанията са търговски по смисъла на чл.286 ал.1 ал.2 вр.чл.1 ал.1 т.8 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове не надвишаваща 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Въззивното производство е приключило на 06.06.2011 год.; решението е постановено на 10.06.2011 год. при действието на сегашната редакция на чл.280 ал.2 ГПК. Производството по касационната не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила, поради което и по отношение на нея не се простира режима преди изменението. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280 ал.2 ГПК и не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.