Решение № 2723 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11749/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Т. З. и Т. И. Д., чрез адв. Бойчев, срещу Решение № 8933/20.10.2025 г., постановено по адм. дело № 938/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени жалбите им против чл. 53, ал. 2, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, приета с Решение № 152 от 26.07.2018 г. на Общински съвет - Кърджали (НОАМТЦУТОК, Наредбата). С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на вече отменен подзаконов нормативен акт. Алтернативно, се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил, че оспореният акт е приет в нарушение на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА във вр. с чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, като проектът на наредбата не е съобщен на населението чрез трите кумулативни способа - чрез средствата за масово осведомяване, на интернет страницата на общината и по друг подходящ начин. Сочи се също, че ОбС-Кърджали няма право да въвежда такса за входен билет в АК „Перперикон", каквато не е уредена в никой закон, и по недопустим начин е променил характера на вземането от частно в публично. Иска се обезсилване, алтернативно, отмяна на решението и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Аргументи за неправилност на решението се излагат и в представени по делото писмени бележки. Ответникът – Общински съвет - Кърджали, чрез упълномощен юрисконсулт, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на платеното от касаторите адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Производството пред Административен съд Пловдив е протекло по реда на чл. 226, ал. 1 АПК, след като с Решение № 3603/07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2518/2025 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено Решение № 1705/12.12.2024 г., постановено по адм. д. № 27/2024 г. по описа на Административен съд Смолян и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да постанови посочения резултат, касационният състав е приел за неправилен изводът на административния съд за нищожност на чл. 53, ал. 2, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, приета с решение № 152 от 26 юли 2018 г. на общински съвет Кърджали. ВАС е посочил, че археологически комплекс Перперикон представлява недвижима археологическа културна ценност, която не е идентична с понятието за музей. Формиран е извод, че осъществяването на туристически дейности не включва в предметния си обхват и правомощието за определяне на таксите за посещения на недвижимите археологически културни ценности публична държавна собственост, от което следва, че чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство не намира приложение, съответно правомощието да определи таксата за посещение принадлежи на съответния общински съвет, поради което оспорената разпоредба не е нищожна. Дадени са указания, при новото разглеждане на делото, преценката за законосъобразност да бъде осъществена в обхвата на чл. 146, т. 2 – 5 АПК. В изпълнение на отменителното решение на ВАС, пред АС Смолян е образувано адм. дело № 85/2025 г., което с Определение № 4570/02.05.2025г., постановено по адм. дело № 4151/2025г. по описа на ВАС, е изпратено за разглеждане на Административен съд Пловдив. Предмет на оспорване пред тричленния състав на Административен съд Пловдив е била разпоредба на чл. 53, ал. 2, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, приета с Решение № 152 от 26.07.2018 г. на Общински съвет - Кърджали. Първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателите е налице правен интерес по смисъла на чл. 186, ал.1 АПК за обжалването на чл. 53, ал. 2, т. 3 от НОАМТЦУТО. В тази насока съдът се е позовал на представените доказателства, че жалбоподателите са посетители на Археологически комплекс „Перперикон" - Кърджали, което сочи, че техните права и законни интереси биха могли да бъдат засегнати и фактически са засегнати от оспорената разпоредба. Съдът е съобразил и указанията, дадени му с Определение № 10982/15.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8821/2024 г. на ВАС. В хода на съдебното производство съдът е установил, че с Решение №37/21.02.2025г. на Общински съвет - Кърджали оспорената разпоредба на чл. 53, ал. 2, т. 3 от Наредбата е изменена, като предвидената за посещение на Археологически комплекс „Перперикон" цена на билет за възрастни (над 18 години) от 6.00 лв. е изменена на 14,00 лв. В изпълнение на указания на съда, жалбоподателите, чрез процесуалния им представител, са заявили, че поддържат жалбите, тъй като възнамеряват да предявят искове по ЗОДОВ за обезвреда на претърпените от тях вреди по време на действието на оспорената част от процесната наредба, позовавайки се и на Решение от 24.11.2022г. на СЕС по дело С-289/21. Съобразявайки волеизявлението на жалбоподателите, както и разясненията, дадени в т. 46, т. 52 и т. 56 от Решение на Съда на Европейския съюз от 24 ноември 2022 година по дело С-289/21, съдът е приел, че за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорването на разпоредбата в редакцията й приета с Решение № 152 по Протокол № 8 от проведено на 26.07.2018 г. заседание на Общински съвет – Кърджали. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че оспорената норма е приета от компетентен орган – Общински съвет Кърджали, каквито са и задължителните указания по тълкуването на закона, дадени с Решение № 3603/07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2518/2025 г. по описа на ВАС. След подробно обсъждане на представените с административната преписка доказателства е формирал извод, че при приемането й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проектът на нормативния акт е изработен при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност (чл.26, ал.1 ЗНА), като в съответствие с чл. 26, ал. 3 ЗНА, преди внасянето на проекта на наредбата за разглеждане, обсъждане и приемане от Общински съвет - Кърджали, същият е публикуван, заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието на интернет страницата на Община Кърджали на 25.06.2018 г., както и в портала за обществени консултации на Министерски съвет. По преписката е приложена таблица „Резюме на цялостната предварителна оценка на въздействието" на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кърджали, с период на извършване на оценката 13.06.2018г. -22.06.2018г. При спазване на чл.20, ал. 3 ЗНА е извършена цялостна предварителна оценка на въздействието, като е изготвен Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на наредбата. Съдът е приел, че в съответствие с чл.28, ал.2 ЗНА, изготвените мотиви към проекторешение за приемане на Наредбата съдържат подробно изложение на: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Първоинстанционният съд е формирал извод и за съответствие на оспорената разпоредба с материалния закон. Като неоснователно е прието оплакването на жалбоподателката, че с оспорената разпоредба е пряко дискриминирана по признак възрастен, като заплаща по- висока цена на билет спрямо други групи - учащи и пенсионери. Определянето на различни размери на цената на билет за посещение на Археологически комплекс „Перперикон" в зависимост от определени характеристики на правния субект, в чиято полза се извършват, според съда, в конкретния случай не представлява дискриминационна норма. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 3 от Наредбата не нарушава принципа за равенство пред закона, както и изискването за равно третиране, доколкото създава еднаква правна възможност на всички лица, които са учащи или пенсионери да заплащат по-ниска цена за входен билет - 2 лв., съответно цената на билет за посещение на Археологически комплекс „Перперикон" за всички възрастни (над 18 години) е 6 лв. Определянето на по-нисък размер на цената на билет е проявление на особената социално-икономическа закрила на държавата и общината към чувствителни групи от обществото, каквито безспорно са учащите и пенсионерите и не може да бъде разглеждано като нарушение на Конституцията и Закона за защита от дискриминация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е касационното възражение за недопустимост на обжалваното решение. В изпълнение на указания на съда, жалбоподателите, чрез процесуалния им представител, в писмено заявление от 08.07.2025 г. изрично са заявили, че поддържат жалбите, тъй като възнамеряват да предявят искове по ЗОДОВ за обезвреда на претърпените от тях вреди по време на действието на оспорената част от процесната наредба. В тази връзка, правилно административният съд е съобразил разясненията, дадени с т. 46 от Решение на СЕС по дело С-289/21, според които възможно е с оспорването на национална разпоредба по съдебен ред жалбоподателят да цели да се премахнат и правните последици, които са породени от прилагането на тази разпоредба и които го увреждат. В подобна хипотеза сама по себе си отмяната с последваща норма на посочената разпоредба не би довела до отпадане на тези вече настъпили последици и прилагането в подобно положение на национална процесуална разпоредба, по силата на която се прекратява производството, тъй като е отпаднал предметът на оспорване, би могло да лиши жалбоподателя от ефективна съдебна защита. Ако се приеме, че е отпаднал предметът на оспорване и че вече няма основание за произнасяне в случай на отмяна на оспорваната разпоредба с последваща норма, без съответният правен субект да има възможност да докаже, че въпреки тази отмяна с последваща норма той продължава да има интерес от отмяната на посочената разпоредба по съдебен ред, то това може да направи прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на този правен субект от правото на Съюза (т. 52 от посоченото решение на СЕС). Поради това и като е съобразил цитираното тълкуване на СЕС, съдът е разгледал допустимите жалби срещу норма от НОАМТЦУТОК, в обжалваната й редакция, преди изменението с Решение №37/21.02.2025г. на Общински съвет – Кърджали. След детайлен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил относимите факти и е формирал подробно мотивирани правни изводи по приложението на процесуалния и материалния закон, които настоящият касационен състав изцяло споделя и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не е съобразил неизпълнението на изискването на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА във вр. с чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България за публикуване на проекта на наредбата чрез трите кумулативно, предвидени в законовата норма способа. Чл. 22, ал. 2 ЗМСМА предвижда, че актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общинския съвет или на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, същата не регламентира начина за съобщаване на проекта на подзаконов нормативен акт, а редът за разгласяване на актовете на общинския съвет. Второ, същата не регламентира кумулативно начините за разгласяване на акта, а ги изброява алтернативно, както правилно е приел съдът. В случая, процесната наредба е разгласена чрез публикуването й на интернет страницата на Община Кърджали. Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, е приета на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, съгласно който общинският съвет определя размера на местните такси. С оспорената разпоредба е определен размер на такса за услуга - посещение на Археологически комплекс „Перперикон”, именно в изпълнение на законовата делегация чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА. Касационното оплакване в тази насока е неоснователно. Не могат да бъдат споделени и доводите на касаторите, че съдът не е съобразил клаузите на Договор № РД-ДС-64/03.04.2012 г., сключен между Областна администрация на Област Кърджали и Община Кърджали, което е довело до неправилен извод относно компетентността на общинския съвет да определи такса за посещение на Археологически комплекс „Перперикон”. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно наличието на компетентност на Общински съвет Кърджали да приеме оспорената разпоредба, като е съобразил задължителните указания, дадени с Решение № 3603/07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2518/2025 г. по описа на ВАС. По изложените съображения обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторите следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на Община Кърджали разноски за касационната инстанция в размер на 150 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,