Определение № 399 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1225/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. от [населено място], чрез пълномощника му адв.Б. Б., срещу решение №167 от 27.10.2015г., постановено по в.гр.д. №336/2015г. по описа на Варненския апелативен съд, с което частично е отменено решение №302 от 24.02.2015г. по гр.д. №1293/2011г. по описа на Окръжен съд-Варна и вместо него е постановено друго, с което, на основание чл.28, ал.1, вр. с чл.4 от ЗОПДИППД /отм./, вр. с § 5 от ПЗР ЗОПДНПИ, са отнети в полза на държавата от Д. Г. Д. подрбно описаните в решението недвижими имоти и средства от продажба на имущество. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, Териториална дирекция-В. /Комисията/ оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й главен инспектор-юрист А. В.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, Варненският апелативен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установено, че ответникът Д. Д. е осъден с влязла в сила на 28.05.2010г. Присъда №58 от 12.05.2010г. по НОХД №1552/2009г. на ОС-Варна за престъпления по чл.257, ал.1/отм./, вр. с чл.255, ал.1, предл.2 от НК. Деянията, за които е осъден, са общо пет и всяко от тях осъществява състав на едно и също по вид престъпление, чиято правна квалификация е посочена в чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД /отм./. Тъй като размерът на укритите данъчни задължения за ДДС е част от престъпния състав по чл.257, ал.1/отм./ от НК, то гражданският съд е обвързан от установения от наказателния съд техен размер, който в случая възлиза на общо 294 897.54 лв. За периода от 2004г. до 2010г. вкл. ответникът Д. не е имал каквито и да е доходи със законен източник, с оглед на което обосновано може да се предположи, че именно кумулираните средства от престъпната му дейност са му послужили при придобиване на имуществото, което е предмет на отнемане. При изложените съображения, въззивният съд е приел, че искането на комисията следва да се уважи на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемането на апартамент №8 в [населено място] на [улица], на 20 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2556.103 в [населено място], [улица], целият с площ от 270 кв.м.; на сумата от 2300 лв., представляваща левовата равностойност на 23 дружествени дяла на стойност 100 лв. всеки от капитала на [фирма], [населено място]; на сумата от 50 000 лв., представляващи левовата равностойност на 50 000 обикновени акции на приносител, на стойност 1 лев всяка от капитала на [фирма], [населено място]; на сумата от 50 000 лв., представляващи левовата равностойност на 500 обикновени акции на приносител, на стойност 100 лв. всяка от капитала на [фирма], [населено място]; на сумата от 15 000 лв., представляващи левовата равностойност на 15 000 поименни акции, на стойност 1 лев всяка от капитала на [фирма], [населено място]; и на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ на сумата от 4 500 лв. от продажбата на 45 дяла, на стойност 100 лв. всеки от капитала на [фирма], [населено място]; на сумата от 120 000 лв., получена от продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], общ. Нови Пазар, обл. Шумен; на сумата от 20 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел 320, с рег. [рег.номер на МПС]; на сумата от 35 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х3“, с рег. [рег.номер на МПС]; на сумата от 45 000 лв., получена от продажбата на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], общ. Нови пазар, обл. Шумен. Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Повдига следният правен въпрос, който счита, че въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС: Дали само по себе си заключението на съда, че не е налице законен източник на доходи за придобиване на имуществото, може да замести обосноваването на конкретна пряка или косвена връзка на придобитото имущество с установената престъпна дейност, особено в случаи когато престъпната дейност и придобиването на имущество са времево отдалечени едно от друго с години. Счита, че по този въпрос въззивното решение е в проиворечие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкуваелно решение №7 от 30.06.2014г. на ВКС по т.д.№7/2013г. на ОСГК; решение №17 от 26.04.2011г. по гр.д.№462/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №70 от 04.07.2012г. по гр.д.№704/2011г. на ВКС, ІV г.о.; решение №122 от 06.06.2014г. по гр.д.№6600/2013г. на ВКС, І г.о.; решение №24 от 28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. на ВКС, І г.о. и решение №210 от 15.08.2014г. по гр.д.№6605/2013г. на ВКС, ІV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, поради следните съображения: Материалноправният въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не е решен в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС, обобщена с ТР № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че е необходимо да има пряка или косвена връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, както и че е достатъчно тази връзка да може обосновано да се предположи логически, с оглед конкретните обстоятелства по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.). Прието е също, че конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на срока по чл. 11 от ЗОПДИППД (отм.). Срокът по същата разпоредба е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период. С изтичането на 25-годишният срок от датата на придобиване на имуществото, се погасява правото на държавата да иска отнемане по ЗОПДИППД (отм.). В случая - в пълно съответствие с горните задължителни указания и разяснения, въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното решение, че са налице основанията на закона за отнемане в полза на държавата на заявеното с иска имущество: влязла в сила присъда за престъпление по чл.257, ал.1/отм./, вр. с чл.255, ал.1, предл.2 от НК, значителна стойност на придобитото имущество по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), за което в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с обхванатата от специалния закон престъпна дейност на ответника Д. Д., доколкото не е установен законен източник на средства. С оглед изложените съображения, не е налице соченото онование за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1, вр. с ал.8 от ГПК жалбоподателят дължи на ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция в размер на 11 364.75 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,