Определение № 217 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 302/2012 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение от 06.12.2011 г. по гр. д. № 5153/2011 г. Софийският градски съд потвърдил решението от 02.12.2010 г. по гр. д. № 44516/2008 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявен от А. Ц. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищцата е собственик на реална част от имот с площ 18 кв. м., при посочени граници, находящ се в кв. 53 по плана на [населено място], в. з. «С. север» и за осъждане на Й. Й. А. за предаде на собственицата владението на имота. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищцата, която иска то да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Ответниците по касация Л. Чудомиров А. и Б. Ч. Г. - процесуални правоприемници на починалата в хода на делото ответница по иска, не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при проверка по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева - за граждански дела. В разглеждания случай касационната жалба е подадена на 07.02.2012 г. - т. е. след 21.12.2010 г., поради което и на основание пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената редакция. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК /от 2007 г., при действието на който, на 05.12.2008 г., е подадена исковата молба/ размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти се определя от данъчната оценка, а ако няма такава - от пазарната им цена. В първоинстанционното производство на л. 7 по делото е приложено удостоверение № 1912123 от 10.11.2008 г. за данъчна оценка, от което е видно, че стойността на цялото дворно място от 773 кв. м. е 26 508.90 лева; стойността на заявените в исковата молба 46 кв. м., при данъчна оценка 34.30 лева на 1 кв. м., е 1 577.80 лева. При това положение се налага изводът, че подадената касационна жалба е недопустима, тъй като цената на иска е под 5 000 лева. Ето защо, при условията на иззета компетентност и съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.