Определение № 50 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 42/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Д. К. против определение №1117/19.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 861/2009 г. от Окръжен съд – Плевен. С обжалваното определение е оставено в сила разпореждане за връщане на въззивна жалба на Ц. Д. К. против решение на районен съд, постановено от Районен съд – Плевен. Не е постъпил отговор по касационната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280 от ГПК. За да приеме, че разпореждането на районния съд за връщан на въззивната жалба е правилно и законосъобразно, въззивния съд е приел, че не са изпълнени указанията на районния съд, дадени на страната за отстраняване на нередовностите по подадената жалба, озаглавена „сигнал”. Съдът е приел, че действително са били нередовности по подадения „сигнал”, който районния съд е счел, че следва да приеме като въззивна жалба. Указанията на районния съд са били за уточняване дали сигнала има характер на въззивна жалба, да се посочат точно и мотивирано пороците на обжалваното решение, да се уточни искането, да се представят преписи от жалбата за останалите страни и да се внесе държавна такса в посочения от съда размер. Доколкото не са били отстранени нередовностите на въззивната жалба, посочени по-горе, въззивня съд е счел процедирането на районния съд по връщане на жалбата за правилно. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по процесуални въпроси в противоречие със задължителна съдебна практика – т.4 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Налице е сочено противоречие, доколкото в цитираното тълкувателно решение, ВКС е приел, че въззивна жалба, в която не е посочено в какво се състои порочността на обжалваното решение, не е основание за нейното връщане. Това противоречие е основание за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд. По същество на частната касационна жалба, същата е неоснователна по следните съображения: С дадените указания за оставяне без движение на подадената въззивна жалба /доколкото следва да се приеме за такава т.н.”сигнал”/, освен указания за посочване в какво се състои порочността на обжалваното решение и в какво се състои искането, при неизпълнението на които съдът не е следвало да връща въззивната жалба, са констатирани и други нередовности на въззивната жалба. Съдът е констатирал, че към въззивната жалба липсват доказателства за внесена държавна такса, както и представени преписи за връчване на останалите страни в процеса, ответници по жалбата – изисквания за редовност на въззивните жалби, съгласно разпоредбата на чл.199, ал.1, б.”а” и б.”в” от ГПК /отм./. В изпълнение на задължението си за проверка на редовността на въззивната жалба, въведено с разпоредбата на чл.199, ал.3 от ГПК /отм./, съдът е указал да се внесе дължимата държавна такса и да се представят преписи за останалите страни в процеса, като в дадения от съда срок указанията не са били изпълнени. Предвид неизпълнението и на тези указания, съдът е върнал въззивната жалба, в съответствие с разпоредбата на чл.200, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./, поради което въззивното определение, с което е оставено в сила разпореждането на районния съд за връщане на въззивната жалба, следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия