Определение № 156 от 16.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 2419/2013 г.

Производството е по чл.250 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] със седалище в [населено място] и В. Г. Д. от [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 82 от 18.02.2014 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 30 от 30.01.2013 г. по в. т. д. № 255/2012 г. на Великотърновски апелативен съд. Искането за допълване е аргументирано с твърдение, че в мотивите към определението съдът е пропуснал да се произнесе по поставен от молителите въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, а именно - по въпроса от какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по част от направените оплаквания. Ответникът [фирма] - [населено място], оспорва молбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 30.04.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Молбата за допълване е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.250, ал.1 ГПК и е допустима, но по същество е неоснователна. Производството по т. д. № 2419/2013 г. е образувано пред Върховния касационен съд по касационна жалба на [фирма] и В. Г. Д. срещу въззивно решение № 30 от 30.01.2013 г., постановено по в. т. д. № 255/2012 г. на Великотърновски апелативен съд. Касационната жалба е подадена в едномесечния срок по чл.283 ГПК, заедно с изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В изложението касаторите са формулирали пет въпроса, с които са обосновали приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, и са поискали въззивното решение да се допусне до касационно обжалване по тези въпроси на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. След изтичане на срока по чл.283 ГПК, без да са давани указания от въззивния съд за уточняване и/или допълване на касационната жалба и на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са депозирали допълнителна молба вх. № 1847/15.04.2013 г., с която са въвели нов касационен довод за неправилност на въззивното решение и са поискали решението да се допусне до касационно обжалване по въпроса „от какъв порок страда въззивното решение, когато с нето съдът не се е произнесъл по част от направените оплаквания”. С определение № 82 от 18.02.2014 г., след като е приел, че не са налице поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания, настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението по в. т. д. 255/2012 г. на Великотърновски апелативен съд. В съобразителната част на определението са възпроизведени дословно всичките пет въпроса, формулирани в изложението, и по всеки от тях са изложени мотиви. Произнасянето по всички въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, изключва непълнотата на постановеното в производството по чл.288 ГПК определение и прави неоснователно искането на молителите за неговото допълване. Липсата на произнасяне по въпроса, формулиран в допълнителната молба от 15.04.2013 г., не съставлява непълнота на определението и не налага допълването му по реда на чл.250 ГПК. Въпросът е въведен по инициатива на обжалващите страни след изтичане на преклузивния срок за касационно обжалване по чл.283 ГПК, в рамките на който е допустимо посочване на основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Поради това, че не е поставен надлежно в производството по чл.288 ГПК, Върховният касационен съд не е разполагал с правомощия да обсъжда този въпрос и да се произнася по него. По изложените съображения молбата за допълване следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,