Определение № 50337 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5102/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ чрез държавен инспектор Д. Д.-Д. и касационна жалба на Н. Г. Д., Д. Я. Н. и З. Д. М. чрез адвокат С. М. от АК-Русе срещу решение № 68 от 16.06.2021 г. по в.гр.д.№ 363/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 260049/08.10.2020 г. по гр.д.№ 467/2019 г. на Окръжен съд Русе и са уважени предявените искове на основание чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 16 440 лева, респ. се отхвърля искането за отнемане на общо 34 414,46 лева. Касационната жалба на КПКОНПИ съдържа доводи за неправилност на решението в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ срещу Н. Г. Д. и Д. Я. Н. с твърдения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК по въпросите: 1/„Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?“; 2/„Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените/изпратени от проверяваното лице (ответник в исковото производство) парични средства с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане и не е установено преобразуването им в друго имущество“; 3/„Съвпада ли основанието за отнемане на налично незаконно придобито имущество, респективно основанието за отнемане на паричната равностойност на имущество, което липсва или е отчуждено, за придобиването на което не е установен законен източник на средствата, а именно – за да бъде отнето/а (наличното имущество/паричната равностойност) е необходимо да се установи, че конкретното налично/липсващо или отчуждено имущество е незаконно придобито“; 4/„Длъжен ли е съдът да квалифицира исковата претенция, като съобрази събраните по делото доказателства, въз основа на което да постанови своето решение по делото. Касаторът счита, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а останалите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като отделно се поддържа, че решението е очевидно неправилно поради превратно тълкуване на закона. Касационната жалба на Н. Г. Д., Д. Я. Н. и З. Д. М. също съдържа доводи за неправилност на въззивното решение, като в изложението към нея се поставят въпроси, които се свеждат до определяне размера на несъответствието и според касаторите са разрешени в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По делото е постъпила и касационна жалба от 14.09.2021г. на Н. Г. Д. и Д. Я. Н., но след срока за обжалване, поради което съдът не дължи произнасяне по изложените в нея допълнителни въпроси. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че въз основа на уведомление вх.№ УВ-1215/01.08.2017 г. от Специализирана прокуратура, за привличането на Н. Г. Д. като обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 и по чл.211, вр.чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26 НК, Комисията е започнала проверка на основание §5, ал.2 ЗПКОНПИ по отношение на него и жената, с която съжителства, както и на З. Д. М., за периода 09.08.2007г. - 09.08.2017г., като прави искане за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 52 384,46 лева (50 054,46 лева след допуснато изменение на иска по размер), съответно: от Н. Г. Д. – лек автомобил Опел Кадет, с рег. [рег.номер на МПС], както и изпратени/ получени парични суми от него /5796,36 лева и 4123,78 лева/; от Д. Я. Н. - лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. [рег.номер на МПС], наличните парични средства в „Сибанк“АД, „Корпоративна търговска банка“АД и „Юробанк България“АД, вкл. изпратените от нея парични суми в размер на 14 974,95 лева, а след обявяване недействителността на договора за покупко-продажба на МПС – Ауди Q7, с рег. [рег.номер на МПС], между Д. Я. Н. и З. Д. М., да се отнеме в полза на държавата лекия автомобил. В хода на проверката било установено, че Н. Г. Д. притежава лек автомобил Ф. Пасат от 01.10.2006 г., а заедно с Д. Я. Н. имат банкови сметки в ЦКБ АД, с минимални парични средства в тях /4,06 лв., 2,04 лв. и 211,50 лв./, но в края изследвания период е установено налично имущество – три леки автомобили и парични средства на обща стойност 31 831,50 лева. Според заключенията на вещи лица по делото, доходите на проверяваните лица са 20 988,45 лева, а разходите в размер на 153 138,78 лева, вкл.с оглед на данните за движението на парични средства по банковите сметки и преминалото имущество през изследвания период. Съобразявайки констатациите от съдебно-икономическата експертиза, според въззивния съд, при съпоставяне на установените доходи с наличното имущество на проверяваните се установява несъответствие в размер на 164 001,83 лева, което надвишава законовия праг от 150 000 лева. При обявяване недействителността на договора за покупко-продажба на МПС от 17.02.2017 г. между Д. Я. Н. и З. Д. М., съдът възприема изводите на първоинстанционния съд, че на отнемане по реда на този закон подлежи незаконно придобито налично имущество, превишаващо доказаните доходи и източници на финансиране през проверявания период, с оглед на което искането на Комисията за отнемане на наличните автомобили в патримониума на проверяваните в края на изследвания период следва да бъде уважено, но поради отчуждаването на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. [рег.номер на МПС], преди подаване на исковата молба в съда, без да е направено искане за присъждане на левовата му равностойност и получените/изпратени преводи на средства от поверяваните, които не са били налични в края на проверката, съдът е приел, че не подлежат на отнемане. Според мотивите на решението, не може да се отнемат паричните суми, които не са налични по банковите сметки и няма данни да са били вложени в друго имущество, както и равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, но в края на проверявания период не е негово притежание и не е поискано по надлежния ред присъждането й. При преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въпросите на касатора не обуславят допускане на касационно обжалване поради следното: На поставените от двете страни въпроси се дава отговор в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК, с което се приема, че „не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. С цитираното тълкувателно решение се приема, че „не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.“ В същия смисъл са и решаващите изводи на въззивния съд, че не могат да бъдат предмет на отнемане средствата, преминали по банковите сметки на проверяваните, без да са налични в края на проверката, при констатираното несъответствие между нетния доход и притежаваното имущество. Недействителността на сделката по отношение на държавата с налично имущество на проверяваните лица в хода на проверката е в хипотезата на чл.143, т.2 КПКОНПИ и то подлежи на отнемане, а правната възможност да се иска изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК за присъждане равностойността на продадения преди подаване на исковата молба автомобил, за което Комисията е знаела още при налагането на обезпечителни мерки, но не е предприела процесуални действия до първото по делото съдебно заседание, обосновава отхвърляне на искането в тази част. Тези мотиви са в съответствие с цитираното Тълкувателно решение № 4/2023 г. на ВКС, ОСГК и трайната съдебна практика, която приема, че на отнемане подлежи незаконно придобито имущество, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица, което е налично в края на изследвания период. Не може да бъде отнета равностойност на имуществото, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, но вече не е негово притежание и не е направено искане за присъждането й по надлежния ред. Притежавано имущество е придобитото, което продължава да се намира в патримониума на субекта на проверката, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е било потребено, обезценено /в т.ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване и каква стойност е получена при отчуждаването /след приспадане на разходите за подобрения/. Когато придобитото през изследвания период имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства могат да имат правно значение само доколкото има разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-висока, разликата е разход, а ако стойността при отчуждаването е по-висока - разликата е доход. Дали този доход е законен ще се установи, след като бъде преценен размерът на превишението, ако е налице такова в края на изследвания период /В същия смисъл са решение по гр.д.№ 1557/10 г., III г.о., решение по гр.д.№ 5562/13 г., IV г.о., решение по гр.д.№ 3224/17 г., IV г.о. решение по гр.д.№ 2507/17 г., IV г.о. и др./, Третият въпрос на КПКОНПИ не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като основанията за отнемане на налично незаконно придобито имущество, или паричната му равностойност са предвидени изрично в закона, а правните норми, които уреждат тези правила не могат да бъдат тълкувани разширително. В този смисъл, същността на въпроса е свързан с оплакването за неправилно приложение на съдопроизводствените правила в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК, на което не може да се даде конкретен отговор преди допускане на въззивното решение до касация по определен правен въпрос, съгласно изискванията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Последният формулиран въпрос на Комисията също не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като в съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че съдът не е обвързан от сочената и поддържана от страните правна квалификация на предявения иск, респ.от представените или събрани по делото доказателства, но е длъжен сам да определи правната квалификация на иска, въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба, като служебно да издири и приложи материалноправната норма, относима към случая. Той дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен след надлежно отправено искане на страната по съответния процесуален ред /Така решение по гр.д.№ 1030/2012 г. IV г.о. и решение по гр.д.№ 1348/2012 г., III г.о./ Предвид изложените съображения, поставените въпроси не са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, а при липсата на аргументи, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед на промяната в законодателството или обществените отношения, както и че правните норми за неясни или противоречиви, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и основанието за допускане на решението до касация поради „очевидна неправилност“, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че „очевидната неправилност“ е квалифицирана форма на неправилност, т.е. особено тежко нарушение на закона или явна необоснованост /напр. прилагане на закона в неговия противоположен смисъл или правна норма, която е отменена/, чрез които се нарушени основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, вкл. при преценка на предпоставките за уважаване искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В случая, липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а постановеното решение е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния спор и съдържат неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях. Съображенията за допуснати процесуални нарушения от съда, по своята същност представляват оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, които според касатора са довели до необоснованост на въззивното решение, т.е. представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които обаче съдът може да се произнесе само след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос на касатора, а не в производството по чл.288 ГПК. В този смисъл, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Предвид неоснователността на двете касационни жалби, направените в касационното производство разноски следва да останат в тежест на всяка от страните. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение