Определение № 50395 от 02.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1661/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Л. К. Т. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №531 от 13.04.2022 г. на САС по в.гр.д. №2829/2021 г., В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 263306 от 21.05. 2021 по гр.д. № 7616/2012 г. на СГС, е постановено друго, с което е отхвърлен искът на ищцата срещу ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД – [населено място] ЕИК[ЕИК], за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 ал.1 от КЗ8отм/ във вр. с чл.52 ЗЗД, за сумата представляваща разликата между присъдените 100 000 лева до 150 000 лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка П. Б. Т. – поч. на 05.08.2011 г., в следствие на настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЗК“Лев Инс “ АД – [населено място] в депозирания писмен отговор от неговия пълномощник изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: На 05.08.2011г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие, за което е съставен констативен протокол № К719/05.08.2011г. и протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата. Не се спори, че при инцидента е настъпила смъртта на П. Б. Т., чийто неин законен наследник е ищцата- нейна дъщеря. Последното се удостоверява с удостоверение за наследници № 2987/29.08.2011г.и удостоверение за раждане от 17.03.1999г. С влязла в сила присъда на 17.07.2020г. по нохд № 2857/10.01.2017г. на СГС, НК е признат за виновен за пътното произшествие, станало на 05.08.2011г., Б. А. като водач на лек автомобил „БМВ 323 CI“ с рег. №44 34 СВ, който по непредпазливост е причинил смъртта на П. Т.. Не се спори, че за лек автомобил „БМВ 323 CI“ с рег. №44 34 СВ има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. В Това обстоятелство е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Допуснатата автотехническа експертиза е посочила механизма на произшествието, мястото на катастрофата, причината за настъпването й, предотвратимостта на удара. Вещото лице е установило, че пешеходецът Т. се е движела по десния тротоар попътно на лек автомобил БМВ. Скоростта на движение на лек автомобил БМВ е била 86 км./ч. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Съдът възприема заключението като компетентно, обективно и безпристрастно, основаващо се на науката и опита на експерта. От заключението на медицинската експертиза се установява, че смъртта на П. Т. е настъпила от тежка съчетана травма, която е във връзка с ПТП. В хода на съдебното дирене е допусната психологическа експертиза. Тя е дала заключение след диагностична среща на вещото лице с ищеца на 13.01.22г. Преживяната смърт на майката представлява психотравмиращо, стресогенно събитие от висок порядък, което е оказало негативно отражение в психическото, физическото и социално развитие на ищеца. Възникнали са негативни емоционални преживявания- силна душевна болка, чувство на тъга. Към момента на изследването първоначалния емоционален шок, емоционалната истерия, подтиснатото настроение, плачливост, емоционална отдръпнатост и дистанцираност са намалели и отшумели с времето, както към момента на изследването са отшумели напълно. С изключение на изразеното чувство за значима загуба, частична изолираност и раздразнителност. Засилила се е самоизолацията от обкръжението, която не е по отношение на поведенчески прояви, а по отношение на споделяне и себеразкритие. Тези психологически прояви към момента не са изразени в степен да нарушават функционирането й в социалната и личната сфера. Катастрофата и загубата са преживени от ищеца. Към настоящия момент са преминати етапите на траурна реакция и е постигнато функционално интегриране на събитието от ищеца. От събраните гласни доказателства се установява, че смъртта на майка й се е отразила тежко но ищцата., която към датата на инцидента е била ученичка в 7ми клас. И е живяла само тя е заживяла с майка си. Била е много общително дете, но е станала мълчалива, не е била весела. В дома им постоянно идват съученички на ищеца. От разпита на свидетел-очевидец на ПТП е изяснен механизмът на същото. В частта, в която претенцията е уважена за сумата от 100 000лв, първоинстанционното решение не е било предмет на въззивно обжалване, поради което същото е влязло в сила, и съдът е зачел последиците му относно механизма на ПТП. Въззивното решение в осъдителната му част не се обжалва и пред ВКС. Съдът се е позовал и на основание чл.300 от ГПК относно това, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието за това, дали то е извършено, неговата противопрваност и виновност, както и по отношение на дееца. Не се спори, че има спрямо виновния водач като водач на автомобила, който е управлявал е имало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника, от което е заключено, че ответникът-застраховател е пасивно легитимиран да отговоря по предявения иск. Относно размера на неимуществени вреди., съдът се позовал на чл.52 от ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което изисква обсъждането на взимането в предвид на всички обстоятелства ии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. За да определи обезщетението за неимуществени вреди за детето, съдът се е позовал на ниската му възраст, в която е претърпяло загубата на своя родител-13 години, изключително важната роля на загиналата му майка в живота му, като и значението, което майката има за развитието на детето- психическо и физическо, за формирането му като личност, за изграждането на ценностните категории за добро и зло, за справедливост и междуличностно общуване. Ролята на майката в живота на ищцата, която е била непълнолетна към момента на смъртта й, и реакцията на същата на претърпяната загуба. Отчетено е и че към момента на изготвяне на заключението на съдебно-психологическата експертиза от ищцата са преминати етапите на траурна реакция и е постигнато функционално интегриране на събитието от ищеца. С оглед всичко това, въззивният състав е приел за справедливото по размер обезщетение за неимуществените вреди на ищцата от смъртта на майка й на 100 000 лв. Изложени са и съображения за това, че произшествието е настъпило през 2011г., икономическата конюктура и минималната работна заплата за страната. Определеният размер на обезщетение на ищеца от 100 000 лв. представлява 416 минимални работни заплати за страната за 2011г./240 лв. МРЗ до 31.08. 2011г./ и 171 средно месечни заплати при 582, 68 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец август на 2011г. Ето защо, според съда, определеното обезщетение е съответно на жизнения на стандарт в страната към праворелевантния момент. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси, такива, които се свеждат до критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД; и дали при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС следва да се отита и икономическата конюнктура, изразена в размерите на застрахователните лимити; Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, така формулираните въпроси отговарят на горните критерии за обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по него, обаче не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото съдебният състав в мотивите на обжалваното решение е изложил подробни съображения за множеството конкретни обстоятелства, формиращи извода на съда при определянето на конкретния размер на обезщетението, с оглед установените страдания на непълнолетната към датата на ПТП ищца от внезапната загуба на нейната майка. Същото се отнася и за втория въпрос от изложението: дали следва да се отчита, при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и икономическата конюнктура: в своята константна практика по чл.290 ГПК, ВКС приема, че икономическата конюнктура намираща израз и в законовоопределените лимити, следва да се има в предвид, макар и като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди. В този смисъл е и произнасянето на въззивния съд. Позоваването на наличието на практика на съдилищата по определени сходни правни спорове, в които, според твърденията на ищеца, са присъждани по-високи обезщетения, то следва да се има в предвид, че същите са определяни според специфичните за всеки случай факти и обстоятелства и не могат да сружат като единен критерий за всички подобни случаи. Отделен е въпросът, че подобен довод е по същество на правния спор, евентуално касае обосноваността на обжалваното решение, което не е предмет на преценка от ВКС в настоящата фаза на дискреция на основанията за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски пред настоящата инстанция, с оглед липсата на съответно своевременно направено искане за това.Водим от изложеното, съдът