Определение № 481 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2011 г.
ВКСIII гражданско отделение29.03.2012 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.05.2011г., постановено по гр.д. №644/2010г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА Ю. К. С. и Г. К. С. да заплатят на [фирма] сумата 650лв. – разноски по делото. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ю. К. С. и Г. К. С., двамата от [населено място], срещу решение от 15.05.2011г., постановено по гр.д. №644/2010г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на осъдителното решение от 16.06.2010г. по гр.д.№4042/2007г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените срещу [фирма] искове с правно основание чл.79 ЗЗД и 49 ЗЗД за общо сумата 10 427,47лв. и частично е обезсилено първоинстанционното решение в осъдителната част срещу евентуалния ответник [фирма] за сумата, за която искът е уважен срещу предпочитания ответник и искът е оставен без разглеждане в тази част. Жалбоподателите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становища. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от Ю. К. С. и Г. К. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.79 ЗЗД и 49 ЗЗД за общо сумата 10 427,47лв. и частично е обезсилено първоинстанционното решение в осъдителната част срещу евентуалния ответник [фирма] за сумата, за която искът е уважен срещу предпочитания ответник и искът е оставен без разглеждане в тази част. К. са поставили въпроси: „какво значение следва да се отдава на допуснатите съдебни експертизи в производството и тълкуването на заключението” и „дали следва да се тълкува буквално даденото от вещото лице заключение по допълнителната експертиза от 31.05.2010г. или следва да се има предвид състоянието на засегнатите конструкции при първоначалния оглед и последвалите естествени процеси на износване след дълъг период от време без направени корекции по увредените части”, които считат, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Нормата на чл.202 ГПК за оценката на заключението не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението й има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Заключението на вещото лице служи на съда, за да се установят определени факти по делото. Съгласно посочената разпоредба съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В тази насока заключението на вещото лице лежи на същата плоскост като останалите доказателствени средства. Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, се възлага допълнително заключение /чл.201 ГПК/, както е процедирал съдът в настоящия случай. Преценката на заключението и в този случай е с оглед на всички данни по делото. К. считат, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и въпросът: „следва ли да се използва като доказателство по делото и основание при решаването на правния спор представения анекс към договор между [фирма] и [фирма], неприет като доказателство по делото, поради открита процедура по оспорване на истинността на документа и непредставяне на никакви доказателства в тази насока”. Нормата на чл.194 ГПК за проверка на оспорен документ не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението й има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Оспореният документ се изключва от доказателствата по делото ако страната, представила документа, заяви, че не желае да се ползва от него или ако съдът след проверката на документа признае, че документът е неистински. С оглед на изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На основание чл.81 от ГПК с оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 650лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение