Определение № 5040 от 06.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3641/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба на К. Д. Д., ЕГН [ЕГН], действащ като родител и законен представител на малолетната си дъщеря В. К. Д., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си по делото адв. К. Р., срещу определение №2021 от 06.08.2024г. по ч.гр.д. №1110/2024г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е било потвърдено определение № 3953 от 04.07.2024г. по гр.д. 3020/2024г. по описа на Районен съд- Бургас за прекратяване на производството по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. Производството по гр.д. 3020/2024г. по описа на Районен съд- Бургас е образувано по предявена от К. Д. Д., в качеството му на баща на малолетната В. К. Д., искова молба срещу Е. В. Д. /майка на малолетната ищца/, с която на основание чл.128 от СК се претендира определяне на режим на лични отношения между малолетното дете В. и нейните баба и дядо по бащина линия В. К. Д. и Д. П. Д., подробно описан в молбата. Съгласно изложеното в исковата молба и представените към нея писмени доказателства гражданският брак между родителите на малолетното дете В. е бил прекратен с развод, като упражняването на родителските права спрямо детето са предоставени на неговата майка Е. В. Д., а на бащата К. Д. Д. е определен режим на лични отношения с детето. С разпореждания на първоинстанционния съд исковата молба неколкократно е била оставяна без движение, като на ищцовата страна са давани указания за насочването й срещу надлежни ответници, в отговор на които К. Д. Д. е подал уточнителна молба, в която е посочил, че искът се насочва срещу бабата В. К. Д., дядото Д. П. Д. и майката Е. В. Д.. С определение № 3953/03.07.2024г. първоинстанционният съд прекратил производството по делото по съображения, че въпреки дадените на ищцовата страна указания нередовностите на исковата молба не са били отстранени. С обжалваното в настоящото производство определение въззивния съд е приел, че тъй като упражняването на родителските права по отношение на малолетната ищца В. К. Д. е предоставено на майката Е. В. Д., то съгласно приетото в ТР № 1/2016г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2016г. и в ППВС №1 по гр.д.№ 3/1974г. тя е овластеният от съда родител, който осъществява процесуалното представителство пред съда на ненавършилото пълнолетие дете за защита на неговите права и интереси. Приел е, че молбата на малолетното дете за определяне на режим на лични отношения с неговите баба и дядо следва да се предяви от майката, а бащата К. Д. Д. не може да бъде негов процесуален представител и да предявява пред съда права от нейно име. Посочил е, че този недостатък /ненадлежно представителство на детето/ не може да бъде отстранен, тъй като ответник по молбата е законният представител на детето- майката Е. В. Д.. Изложил е и съображения, че с оглед изложеното в исковата молба, че майката отказва на бабата и дядото по бащина линия лични отношения с детето, то с предявения от бащата иск се защитават чужди права, каквато възможност не е предвидена в разпоредбата на чл.128, ал.1 от СК, съгласно която молба за определяне режим на лични отношения с ненавършило пълнолетие дете могат да предявят неговите баба и дядо, в който случай родителите на детето са ответници по тази молба, или самото малолетно дете чрез своя законен представител. По така изложените съображения съдът е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради което производството по делото правилно е било прекратено. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, тъй като въззивният съд се е произнесъл неправилно по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1.Може ли родителят, неупражняващ родителски права, да предяви иск от името на малолетното си дете срещу родителя, упражняващ родителските права, когато именно последният е предизвикал с действията си търсената защита по съдебен ред? 2.Следва ли в производство по чл. 128, ал. 1 от ГПК по иск, предявен от детето чрез неговия законен представител /родител, неупражняващ родителските права/ срещу родителя, упражняващ родителските права, да бъдат конституирани като задължителни другари и бабата и дядото, в чиято правна сфера също ще настъпят последиците при евентуално уважаване на иска? Иска се допускане на касационно обжалване на определението и поради очевидната му неправилност. Според настоящия състав на съда са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението по поставените в изложението въпроси, уточнени от настоящата инстанция съобразно правомощията й съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., а именно- за процесуалното представителство на детето при упражняване на правото му по чл.128, ал.1, изр.2 от СК да предяви иск за определяне на режим на лични отношения с неговите баба и дядо и за надлежните ответници по този иск, тъй като същите са от значение за изхода на делото и обуславят правните изводи на съда, като по тях липсва съдебна практика. По така поставените въпроси настоящият състав на съда намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, изр.2 от СК детето има самостоятелно право да поиска от съда определяне на режим на лични отношения с неговите баба и дядо. Съгласно чл.28, ал.4 от ГПК малолетните деца се представляват пред съда от законните си представители- родители или настойници, а съгласно ал.2 непълнолетните извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. Съгласно задължителните указания, дадени в Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д.№3/1974г. на Пленума на Върховния съд прекратяването на брака между родителите прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права от двамата родители, поради което упражняването им се предоставя на единия от тях, което включва тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата. С влизането в сила на съдебното решение за предоставяне упражняването на родителските права същите могат да бъдат упражнявани само от родителя, комуто децата са предоставени за възпитание и отглеждане, но това не лишава другия родител от родителските му права. Правото на детето на лични отношения с неговите баба и дядо, когато са в негов интерес, уредено в разпоредбата на чл.128, ал.1, изр.2 от СК, е право да се вижда и да бъде вземано от тях в определени дни и периоди от годината. Това право в периодите, в които се осъществява, ограничава правата и задълженията на родителите по чл.125 и чл.126 от СК да осъществяват грижи, възпитание и надзор на децата и да живеят съвместно с тях, поради което и двамата родители следва да участват като страни и надлежни ответници по претенцията на детето за определяне на лични отношения с неговите баба и дядо. В практиката на ВКС няма спор по въпроса, че и двамата родители са задължителни необходими другари и надлежни ответници по претенция по чл.128, ал.1 от СК, предявена от бабата и дядото за определяне на лични отношения с детето /в този смисъл Решение №347 от 28.05.2010г. по гр. д. № 833/2009 г., трето г. о., Решение №82 от 22.04.2014г. по гр.д. №859/2012 г., четвърто г.о.; Решение № 135 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 6467/2014г., четвърто г.о./. От изложеното се налага изводът, че при осъществяване на правото на детето по чл.128, ал.1, изр.2 от СК е налице противоречие между неговите интереси и тези на родителите му, поради което в съдебното производство по този иск детето не може да бъде представлявано от родителите си, респ. да извършва действия с тяхно съгласие. В случай, че съдът е сезиран с такава претенция, предявена от името на детето от някой от родителите или от самото дете със съгласието на някой от тях, на основание чл.29, ал.4 от ГПК и чл.129, ал.2 от СК на детето следва да бъде назначен особен представител. Надлежни ответници по посочената претенция, предявена от детето, освен родителите, следва да са и самите баба и дядо, с които детето иска определяне на режим на лични отношения, тъй като постановеното по нея решение ще засегне и собствената им правна сфера. Те имат качеството на задължителни необходими другари и следва да бъдат конституирани като страни в производството. По частната касационна жалба: С оглед дадените по- горе отговори на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, неправилно въззивният съд е приел, че предявеният от името на малолетното дете иск за определяне на лични отношения с неговите баба и дядо е процесуално недопустим, тъй като при предявяването му детето е било ненадлежно представлявано от своя баща вместо от своята майка, на която е било предоставено упражняването на родителските права спрямо детето. Както в теорията, така и в съдебната практика, няма спор по въпроса, че извършеното без представителна власт процесуално действие е нередовно, поради което за съда възниква задължението по чл.101, ал.1 от ГПК да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена и да определи срок за поправката. В настоящия случай доколкото и майката на малолетното дете, която упражнява родителските права спрямо него, е ответник по предявената претенция и между нея и детето са налице противоречиви интереси, то тя не би могла осъществява процесуалното представителство на детето по делото и да бъде адресат на указанията по чл.101, ал.1, изр.2 от ГПК, а съдът следва да пристъпи към назначаване на особен представител на детето, който да го представлява в производството и да извършва процесуални действия от негово име, включително като заяви дали поддържа предявения иск. Не могат да бъдат споделени и доводите на въззивния съд, че предявеният иск бил недопустим, тъй като с предявяването му бащата К. Д. Д. защитавал чужди права- на бабата и дядото и на самото малолетно дете. Видно от исковата молба, бащата не е искал от свое име определяне на режим на лични отношения между детето и неговите баба и дядо, а е предявил иска по чл.128, ал.1, изр.2 от СК от името на детето и в качеството му на негов законен представител. По така изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него определение за прекратяване на производството по делото, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о.,