Определение № 1187 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 35/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. В. В., подадена чрез особения й представител адв. И. К., против решение № 297/28.10.2022 г. по т.д.№ 424/2022 г. на Апелативен съд – Варна,с което е потвърдено решение № 226/10.06.2022 г. по т.д.№ 294/2021 г. на Окръжен съд – Варна. С потвърденото решение са уважени предявените от „Юробанк България„ АД против касатора обективно съединени искове, с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, като са признати за установени вземания на банката против ответницата – касатор, на основание договор за кредит за покупка за недвижим имот № HL25319/03.08.2007 г., както следва: 1/ 13 558,51 евро – главница; 2/ 5 124,3 евро – възнаградителна лихва за периода 10.11.2017 г. – 10.07.2020 г.; 3/3 338 евро – мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. – 27.10.2020 г.; 4/ 82,46 евро – такси за периода 09.08.2018 г. – 09.08.2019 г. и 361,79 евро - нотариални такси за подновяване договорна ипотека, сключена в обезпечение на договора за кредит, за които суми кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение. Касационната жалба е бланкетна - сочи се неправилност на въззивния акт, без конкретни доводи. Доколкото същите могат да бъдат извлечени от депозираното изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК, то касаторът твърди съществени нарушения на съдопроизводствените правила,предвид: непосочване в диспозитива на решението качеството на ответницата, като солидарен длъжник с трети лица / и тяхното посочване /, независимо че последните не са възразили срещу заповедта за незабавно изпълнение, а също и непроизнасяне по възражение за погасяване на исковете по давност, на основание чл. 112 ЗЗД. Визира се необоснованост на извода за надлежно връчено на длъжника изявление на кредитора, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, тъй като няма доказателства за това връчване: съобщението е получено от лице с неизвестно качество и неизвестна връзка с ответницата, за да би се приело, че ще й бъде предадено. Счита, че неправилно съдът е счел ирелевантно обстоятелството по уведомяване длъжника за извършени от кредитора цесии, независимо от последваща обратна цесия в полза на банката, след като и след обратната цесия размерът на задължението се явява увеличен. Ответната страна – „Юробанк България„ АД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиране на правен въпрос, в относимост към посочения допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК / противоречие с практика на ВКС /.Формулираните въпроси с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК страната счита една част вътрешно противоречиви и неясни, а друга – неотносими към решаващите мотиви на въззивното решение и отговор на които не би бил от естество да промени правния резултат. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: С въззивната жалба на Х. В. първоинстанционното решение за уважаване на исковете на „Юробанк България„АД е атакувано като неправилно, поради следното: 1/ неправилно е останало необсъдено възражението, че при сключването на договора за кредит / като е оспорено и правоприемство между „ Пощенска банка „ АД и „Юробанк България „ АД / не е изпълнено задължението по чл. 2 от договора - да се посочи банкова сметка, по която ще се преведат сумите; така ответницата не е била уведомена, че сумата ще се преведе по сметка на трето лице – Х. П. В. / солидарен длъжник по издадената и срещу Х. В. заповед за незабавно изпълнение / и с това е нарушено правото й на защита като потребител; 2/ дори да се приеме, че отговаря за погасяването на дълга на Х. В., получил сумата по кредита, исковете е следвало да се заведат срещу всички солидарни длъжници - при така постановения диспозитив съществува опасност дължимите суми да бъдат събрани от всеки от длъжниците в пълен размер; 3/ извършените цесии на вземанията по договора за кредит между банката – кредитодател и „ Бългериън Ритейл Сървисиз„ АД, в качествата цедент и цесионер и обратна, с която „Бългериън Ритейл Сървисиз „ АД е цедирало обратно на банката същите вземания, са непротивопоставими на ответницата, тъй като не е била надлежно уведомена за тях и следователно утежняващите дълга суми „за такси и цена по договора за прехвърляне„ са недължими от нея; 3/ не са установени предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, поради непредявяването й на длъжника – не се установява качеството на лицето, получило за ответницата съобщението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, нито се установява същото да й е предало съобщението; 4/ исковете за вземанията са погасени по давност – кратката по чл. 111 б.“в“ ЗЗД, а в евентуалност - на основание чл. 110 ЗЗД и чл.112 ЗЗД. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, уважило исковете, предявени по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, като по въведените с въззивната жалба доводи за неправилност е приел следното: 1/ в отхвърлителната си част, основана на установена от съда нищожност, като неравноправни, на клаузи от договора за кредит, първоинстанционното решение е влязло в сила; 2/ липсва правен интерес за ищеца от конституиране на съответници по исковете и солидарни длъжници по договора за кредит, които не са направили възражение по реда на чл. 414 ГПК – напротив, конституирането на такива би обусловило недопустимост на съдебното решение в тази му част, съгласно т.5в от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Приел е, че в процесния случай намира приложение чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК, след изменението му /обн. ДВ бр. 86 от 2017 г., доп. ДВ бр. 100 от 2019 г. / - заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и връчителят е събрал достатъчно данни, че ответницата не живее на адреса, съответно е удостоверил това обстоятелство; 3/ от допълнително сключеното споразумение от 12.06.2013 г. между „Юробанк България„ АД и кредитополучателите е установимо знание на последните за сключените договори за цесия от първоначалния кредитор „Българска пощенска банка„ АД, в полза на „ Бългериън Ритейл Сървисиз„АД и обратно от дружеството, в полза на банката, като е налице правоприемство между „Българска пощенска банка„ АД и „Юробанк и еф Джи България„АД, съответно между последната и ищеца – поради това липсва коментар относно евентуални правни последици от неуведомяване Х. В. за цесиите, освен че възражението е изначално ирелевантно, тъй като неуведомяването би било значимо само при междувременно погасяване на задължението или части от него с плащане към последния, известен на длъжника цесионер; 4/ като е възприел възражението, относно непосочена от кредитора банкова сметка, като такава, по която да се погасява дълга / въпреки изводим от настоящия състав различен смисъл, при действително неясно изложение на страната / съдът е приел същото за нелогично, след като обективно са извършвани погашения на кредита; 5/ съобщението за обявена предсрочна изискуемост е предадено чрез лице от кръга на домашните, живеещи на адреса, посочен като постоянен и настоящ на ответницата, приело да й го предаде; съдът е споделил, че самото възражение особеният представител е направил формално, под условие, че не е запознат с фактическото положение, т.е. не твърди противно на установимите от доказателствата обстоятелства; 6/ обсъдено е възражението за давност, като съдът се е основал на предявяването на исковете за периоди – досежно главница и акцесорни вземания - в рамките на 3, съответно 5 години назад, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, т.е. претенциите на кредитора са изначално съобразени с евентуални възражения за изтекла кратка, съответно обикновена давност по чл. 110 и чл. 111 б.“в“ ЗЗД, независимо дали би бил споделен приетия от съда начален момент за същата. Чл. 112 ЗЗД не е коментиран, но не е и съществуваща законова разпоредба - отменен е още през 1993 г. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът, без да формулира конкретни въпроси, твърди решението постановено в противоречие с решение по т.д.№ 1153/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС – относно приетото за надлежно уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както и на решение по т.д.№ 1680/2019 г. на І т.о. на ВКС, предвид непроизнасянето на въззивния съд по възражението за изтекла погасителна давност на основание чл. 112 ЗЗД. С последното – като съществено нарушение на съдопроизводствените правила – страната обвързва довод за „очевидна неправилност„ на решението. Същата поддържа и предвид нефигуриране в диспозитива на съдебното решение качеството й на солидарен длъжник, наред с упоменаване имената и на останалите солидарни длъжници /1/, несъобразяване факта на непосочена от банката, при сключване на договора, банкова сметка, по която ще се превеждат сумите /2/, несъобразени последици от неуведомяване длъжницата за извършените цесии /3/, неуважаването на възражението за изтекла погасителна давност /4/, неправилно възприето за надлежно връчването на съобщението на кредитодателя, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита /5/. В раздел 2 от изложението са формулирани и два въпроса: 1/ В заведения установителен иск по чл. 422 ГПК спрямо оспорилия заповедта солидарен длъжник, не следва ли в диспозитива на решението да бъде постановено осъждането или отхвърлянето на иска срещу него ,в качеството му на солидарен длъжник, заедно с неоспорилите заповедта други, изброени в решението солидарни длъжници или в постановяването на съдебния акт срещу оспорилия заповедта солидарен длъжник не следва да се посочва това му качество и да се изброяват останалите солидарни нему длъжници ? – допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения по т.д.№ 60053/2016 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 50203/2016 г. на ІІ г.о. и т.д.№ 60106/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата; 2/ Ирелевантно ли е възражението за липса на уведомяване на длъжника, за извършени от кредитора цесии на първоначалното задължение, ако в крайна сметка вземането е върнато обратно в първоначалния кредитор, но в увеличен след цесиите размер и няма доказателства за погасяване на вноски към първоначалния кредитор ? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Неформулирането на конкретни въпроси / раздел 1 / е достатъчно да се приеме, че в тази му част изложението не обосновава основание за допускане на касационното обжалване. Дори да биха били формулирани такива, в съответствие с обстоятелствената част на изложението и съдържанието на цитираните съдебни актове, то не би бил обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, формирана с цитираните решения относно обстоятелството, че за да се позове на предсрочна изискуемост на кредита кредитодателят следва да упражни потестативното си право да обяви същата и да уведоми кредитополучателя за това, като в случай на предявяване вземанията си по реда на чл. 417 ГПК обявяването на предсрочната изискуемост и уведомяването на длъжника за това следва да са налице към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В цитираните съдебни актове решаващите изводи не са основани на съображения за нередовно връчване на уведомлението за обявена предсрочна изискуемост, нито разглеждат хипотези на уведомяване, идентични с настоящата, в каузалната им част / отразено е връчване при съвсем различни от процесните обстоятелства /. В решенията по т.д. № 1153/14 на ІІ т.о. и т.д.№ 1680/2019 г. на І т.о. ВКС е разгледан въпроса за значението и последиците на обявена предсрочна изискуемост на кредита с подаването на исковата молба. Както вече се посочи, предвид отмяната му още през 1993 г., чл. 112 ЗЗД не е приложима материалноправна норма, поради което и липсата на произнасяне на съда, по възражение за погасителна давност, основано на точно тази разпоредба, не съставлява процесуално нарушение. В решения по гр.д.№ 60053/2016 г., гр.д.№ 50203 / 2016 г. и гр.д. № 60106/2016 - всички на ІІ г.о. на ВКС / неправилно две от тях са посочени като търговски /, посочени в обосноваване на първия от въпросите в раздел 2, е прието, че за да бъде изискуемо изцяло задължението по банковия кредит спрямо всеки един от длъжниците, предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задължението следва да е обявена надлежно на всеки един от тях. Спор с такъв предмет не е въведен от ответницата. Няма позоваване на обстоятелството, че предсрочната изискуемост не е обявена на останалите солидарни длъжници, които не са упражнили право на възражение по чл.414 ГПК. При това, доводът на страната, основан на солидарната отговорност с кредитополучателя, изхожда от съвсем различни съображения, извън съществото на спора - опасения на страната, че кредитополучателят може да се обогати неоснователно, събирайки цялото вземане от всеки от солидарните длъжници – което само по себе си изключва правния характер на въпроса. Отделно от това такава опасност няма, тъй като факта на удовлетворяване на кредитора от някой от солидарните длъжници съставлява основание на всеки от останалите да се позове на това обстоятелство, оспорвайки изпълнението спрямо себе си / чл. 439 ал. 1 ГПК /. Като чужд на спора и неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Вторият въпрос от раздел 2 също е чужд на решаващите мотиви на въззивния съд, който преди всичко е приел, че доказателствата по делото сочат ответницата уведомена за извършените цесии. Съображението на съда, за нелогичността на възражението й, основано на факта на неуведомяването – сам по себе си значим ако има междувременно извършени плащания на кредитора – цедент, каквито не се твърдят в спора – е евентуално. Различен отговор за значението на уведомяването не би обусловил различен правен резултат, а и даденият от съда е в унисон с практиката на касационна инстанция. Не се обосновава и очевидна неправилност на решението. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма,когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Видно от преждеизложения анализ, във връзка с формулираните въпроси и цитираната съдебна практика, с поставените в които проблеми и несъгласието на касатора с разрешаването им от съда е обоснована и очевидната неправилност, въззивното решение не страда от пороци, обуславящи извод за такава. Водим от горното, Върховен касационен съд ,първо търговско отделение