Определение № 50099 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2022 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 4002 от 04.07.2022 г., подадена от К. П. В. и приподписана от адвокат Р. Р. от АК – Б. против въззивно Решение № 104 от 25.05.2022 г. по в.гр.д.№ 97/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Ответницата по касация М. П. К. е подала отговор, с който възразява срещу жалбата. По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С Решение № 28 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 1492/2006 г. РС – Ловеч е постановил, че разпределя на основание чл. 292 ГПК (отм.) допуснатите до делба имоти между съделителките К. П. В. и М. П. К., като първата е получила дял първи на стойност 11 433 лева, а втората - дял втори на стойност 10 251 лева. В мотивите на решението е посочено, че за уравнение на дяловете ищцата (в което процесуално качество е К. П. В.) следва да заплати на ответницата (М. П. К.) сумата 591 лева, с която делът й стойностно надхвърля осреднената стойност от 10 842 лева. Произнасянето по уравнението на дяловете не е намерило отражение в диспозитива на Решение № 28 от 22.01.2010 г. Срещу Решение № 28 от 22.01.2010 г. е постъпила въззивна жалба от К. П. В. и е образувано в.гр.д.№ 158/2010 г. по описа на ОС - Ловеч. Производството по последното е прекратено с Определение № 260256 от 09.12.2020 г., чиято необжалваемост е настъпила на 04.01.2021 г. Считано от този момент е влязло в сила и Решение № 28 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 1492/2006 г. РС – Ловеч. С молба от 19.08.2021 г. М. П. К. е поискала да се отстрани очевидна фактическа грешка, като бъде постановен диспозитив относно сумата 591 лева, представляваща уравнение на дяловете. Последвало е (след проведено о.с.з.) постановяването на Решение № 260148 от 08.10.2021 г. по гр.д.№ 1492/2006 г. на РС – Ловеч, с което е прието, че в мотивите на Решение № 28 от 22.01.2010 г. е формирана изрична воля относно дължимостта и размера на уравнението на дяловете, но не е обективирана в диспозитива, което е преценено като очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване на основание чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 ПЗР ГПК. По тези съображения е постановено, че се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 28 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 1492/2006 г. РС – Ловеч, като в диспозитива да се чете и текст, съгласно който К. П. В. е осъдена да заплати на М. П. К. сумата 591 лева. Решение № 260148 от 08.10.2021 г. по гр.д.№ 1492/2006 г. на РС – Ловеч е потвърдено с обжалваното въззивно Решение № 104 от 25.05.2022 г. по в.гр.д.№ 97/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч. В представеното от касаторката изложение на касационните основания се поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отсъства формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Предмет на обжалване е решение, постановено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 ПЗР ГПК. Същностна черта на този тип актове е, че имат за последица отстраняването на порок, при който е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Касае се за действие, допустимо да се извърши от съда, който е постановил основния акт, по причина, че не става дума за изменение или отменяне на формираната воля на съда, която е ясна (в противен случай приложим би бил способа по чл. 194 ГПК /отм./ – тълкуване на решението), но е отразена неточно. Решението, с което поправката се допуска, премахва несъответствието между волята на съда и нейния външен израз, а не подменя съдържанието на поправения акт. Ето защо, при обжалване на решението относно поправката, горната инстанция е ограничена да провери дали са били налице предпоставките по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), като не разполага с правомощия да упражнява контрол върху основния, поправения акт. По тази причина, когато наред с констатацията за несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, страната също така счита, че основното решение страда от неотстраним от самия съд порок (нищожност, недопустимост или неправилност), пътят за защитата й е не само да подаде молба по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), но също така да подаде жалба (въззивна или касационна) срещу основното решение. При отсъствието на такава или при прекратяване на въззивното производство, основното решение влиза в сила, а след влизане в сила и на решението за поправката, основното решение ще важи с поправеното съдържание, при това считано от деня на постановяването му, а не от деня на поправката. Предвид изложеното се налага извод, че при касационно обжалване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка, като релевантни от гледна точка разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК се явяват въпроси, които касаят провеждането на производството по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ (дали визираното от страната несъответствие представлява очевидна фактическа грешка; спазен ли е процесуалният ред за отстраняването й; произнасянето на съда в рамките на правомощията по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ ли е). Изложението към касационната жалба не съдържа питания в този смисъл, а обективира единствено несъгласието на касаторката с решението с неговото поправено съдържание. Върху това съдържание обаче касационната инстанция не би могла да въздейства, тъй като то е влязло в сила на 04.01.2021 г. Ето защо съставът на ВКС приема, че отсъства общото основание за допускане на касационното обжалване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, предвид което е безпредметно обсъждането дали е налице допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При отсъствието на питане в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК обжалването на решението за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде допуснато. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение