Определение № 176 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4404/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 260175 от 12.08.2021г. по гр.д.№ 157/2021г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отменено решение № 260171 от 15.03.2020г. по гр.д. № 2464/2019г. на Кюстендилски районен съд и е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на Б. К. С., В. Н. С. и С. Б. С., че Р. В. А. е собственик на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ и по наследство от Б. С. К. на Поземлен имот с идентификатор *** с площ 498 кв.м. в землището на [населено място], трайно предназначение на територията - земеделска, начин на ползване - друг вид трайно насаждение и са осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот. С решението е оставено без уважение искането на С. Б. С. за признаване право на задържане върху имота до заплащане на 2135 лв. обезщетение за увеличена стойност на имота чрез засаждане на плодни овощни дръвчета. Касационната жалба е подадена от ответниците Б. К. С., В. Н. С. и С. Б. С. чрез пълномощника адв. З.. Ответницата по касационната жалба Р. В. А. в писмения си отговор, изготвен от адв. М., застъпва становище, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за собственост на по чл. 108 ЗС относно земеделски имот в землището на [населено място]. Ищцата Р. А. основава правото си на собственост на наследство от Б. С. К. и решение на ОСЗ - Кюстендил от 04.06.2010г. за възстановяване в стари реални граници на трайно насаждение от 500 кв.м. в местн. Б., имот № * по картата на землището при граници: имот № * на А. и М. С. К., имот № * на [община] - §4 и имот № * - улична мрежа на „Кераминженеринг“АД. Този имот по кадастралната карта е с идентификатор ***. Ответниците поддържат, че собственик на имота е третата от тях - С. С. по силата на нотариален акт за дарение от 2010г., нотариален акт за продажба от 2015г. и решение на ОСЗ - Кюстендил от 19.06.2003г. Твърдят, че на наследниците на А. и М. С. К. е възстановено с посоченото решение правото на собственост върху трайни насаждения с площ 3,879 дка в местн. „Г.“, представляващо имот № *, при граници: имот № *, имот № * и имот № *. По кадастралната карта имотът неправилно е нанесен като ПИ * с площ 2982 кв.м. Оспорват законосъбразността на реституционното решение на ищцата по смисъла на чл. 17, ал.2 ГПК като считат, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността в полза на наследници на Б. К., тъй като имотът вече е бил възстановен на праводателите на ответниците. Ответницата С. С. се позовава и на добросъвестно давностно владение.Предявила е възражение за право на задържане до заплащане на направените от нея подобрения, изразяващи се в засаждане на овощни дръвчета. Съдът е приел за установено от писмените доказателства, че ищцата е единствен наследник на Б. С. К., починал 1952г.; че през 1991г. е поискано възстановяване на земеделските му имоти в [населено място], сред които лозе от 0,500 дка в местн. „Б.“, като собствеността е установена с данъчна декларация от 1949г. С Решение на ОСЗ от 04.03.2008г. е признато и възстановено правото на собственост в стари реални граници върху това лозе, без посочване на граници и друга индивидуализация. С уведомително писмо от 26.05.2008г. ОСЗ е уведомила ищцата, че имотът в местн. „Б.“ попада върху имот с № *, възстановен с решение от 19.06.2003г. на наследници на А. и М. К. и е налице спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. С Решение на Кюстендилски районен съд по адм.д. № 906/2008г. е обявено за нищожно решението на ОСЗ от 26.05.2008г., обективирано в уведомително писмо, като е указано на ОСЗ да приключи реституционното производство съгласно решение от 04.03.2008г., с което е признато и възстановено правото на собственост. С второ уведомително писмо от 19.12.2008г. ОСЗ отново указва на ищцата, че следва да предяви иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Това решение отново е отменено от съда по реда на административното обжалване и е указано да продължи производството по реституция. След това решение ОСЗ е възложила на фирма техническо задание - изготвяне на скица за индивидуализиране на имота в местн. „Б.“ съгласно решението от 04.03.2008г.; постановила е скиците да се връчат на наследниците на Б. К., на наследниците на А. и М. К. и на С. А.. Скица е изготвена на 20.05.2010г. и е връчена на ищцата, на ответницата С. С., на С. А.. Възражение е подадено от ответницата С. през месец април 2010г. преди получаването на скицата. В него тя сочи, че владее имота на основание решението от 19.06.2003г. и указанията за предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да са насочени към Р. А.. Въз основа на тази скица е постановено решение на ОСЗ [населено място] от 04.06.2010г. за възстановяване на наследниците на Б. К. в стари реални граници на трайно насаждение от 500 кв.м. в местн. Б., имот № * по картата на землището при граници: имот № * на А. и М. С. К., имот № * на [община] §4 и имот № * - улична мрежа на „Кераминженеринг“АД. Легитимацията на ответниците е следната: По заявление от 1992г. е постановено решение от 19.06.2003г. на ОСЗ - Кюстендил, с което е възстановено правото на собственост на наследници на А. и М. С. К. в стари реални граници върху изоставени трайни насаждения от 3,879 дка, в м.”Г.”, индивидуализирани като имот с № * по картата на землището при граници и съседи: имот №* на [община], имот с № * - улична мрежа на Кераминженеринг АД и имот с № * - път. Решението е придружено със скица от 20.06.2003г. Правото на собственост върху възстановения имот е установено с удостоверение от данъчните книги от 1949г., според което на М. К. са записани нива от 3 дка в местн. „Г.“ и нива от 3,8 дка в местн. „Б.“. По отношение на нивата от 3,8 дка в местн. „Б.“ е признато право на възстановяване с план за земеразделяне с решение на ОСЗ от 19.01.2001г. и е извършено такова възстановяване с решение от 08.08.2001г. върху овощна градина с площ 3,802 дка имот № * по плана за земеразделяне /това е имот, различен от спорния/. По отношение на нивата от 3 дка в местн. „Г.“ /№ 24 по заявлението/ с решението от 19.01.2001г. е възстановено правото на собственост, без посочени граници. С решението от 19.06.2003г. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху изоставени трайни насаждения от 3,879 дка, в м.“Г.“, индивидуализирани като имот с № *, с посочени съседи и издадена скица. С решение от 17.02.2011г. по същата преписка на наследниците е възстановено правото на собственост върху изоставени трайни насаждения от 2,980 дка в местн. „Г.“, имот № * по картата на землището, при посочени съседи и граници. И в двете решения е отразено, че се вземат във връзка с направени измервания по чл. 18ж, ал.4 ППЗСПЗЗ и доказани реално съществуващи граници. Наследници на А. и М. К. са дъщерите им Д. Ч., С. К. и Ц. К.. Ответницата В. С. е един от наследниците на Ц. К.. Д. Ч. е прехвърлила правата си на С. А., който от своя страна през 2010г. е прехвърлил чрез договор за замяна 1/3 ид.ч. на В. С.. Същата година В. С. и Б. С. даряват на дъщеря си С. С. 1/2 ид.ч. от имот № *. След постановяване на последното решение на ОСЗ от 2011г., през 2015г. С. С. купува от Л. Г. /също наследник на Ц. К./, 1/6 ид.ч. от имот № * с площ 2,980 дка, който е образуван от имот № *. Продавачката по договора се е легитимирала именно с решението от 17.02.2011г. Приетата техническа експертиза установява, че процесния имот с идентификатор ***, с площ 0,500 дка съответства на възстановения на наследници на Б. К. имот № * по картата на землището. Имот № *** по КК с площ 0,400 дка съответства на имот № * по картата на землището, възстановен на наследници на Т. К., а ПИ *** по КК с площ 2,982 дка съответства на имот № *. Вещото лице сочи, че трите имота са с обща площ 3,882 кв.м. и имат общи съседи - на север имот № * - улична мрежа на „Кераминженеринг“ АД, на изток и юг - имот * на [община] и на запад имот 87.676 - път. Трите имота, в така описаните граници, съответстват на изоставени трайни насаждения от 3,879дка в местн. „Г.“ на наследници на А. и М. К., а именно имот № * по картата на землището. Този имот понастоящем не съществува, партидата му е закрита на 17.02.2011г., а според справката в ОСЗ С. С. е собственик на имота по решението от 17.02.2011г., а именно имот № * с площ 2,980 дка. Този имот и имотът, възстановен на ищцата - имот № * с площ 0,500 дка не са идентични; те са съседни. В устните си обяснения вещото лице сочи, че местността на трите имота е „Г.“, а „Б.“ е съседна местност. Събрани са гласни доказателства, които изнасят сведения за упражняваното върху имота владение, положението му преди ТКЗС, извършеното идентифициране на границите при възстановяване на собствеността и споровете между страните. Въззивният съд е уважил предявения иск по чл.108 ЗС, а възражението на ответницата за признаване право на задържане е отхвърлил. Приел е, че правото на собственост на ищцата върху процесния ПИ с идентификатор *** произтича от наследяване от Б. К. и решение от 04.06.2010г. на ОС“Земеделие“, което придружено със скица, по принцип е достатъчно доказателство за правото на собственост. Решението е оспорено от ответницата като непротивопоставимо и незаконосъобразно, поради това, че с него се възстановява площ, която вече е възстановена на наследници на А. и М. К. по друга преписка, а именно имот № *. За разлика от първоинстанционния съд, въззивният е изложил съображения, че решението на ОСЗ, от което черпи права ищцата, не е нищожно. По преписката на ищцата не е постановено предходно окончателно решение за възстановяване на собствеността /или отказ/, за да се приеме, че последващото решение за възстановяване на собствеността е нищожно. Постановяването на това решение е обусловило изменение на решението, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на К., при което се е стигнало до намаляване на възстановената на последните площ, но това обстоятелство не води до нищожност. В тази ситуация съдът е счел, че е необходимо да се произнесе по законосъобразността на това изменящо решение на основание чл. 17, ал.2 ГПК, тъй като ответницата не е участвала в реституционното производство, от което черпи права ищцата. Тук на първо място е посочил, че в доклада по делото не са дадени указания на страните за установяване на обстоятелства относими към правото на собственост върху спорната площ към момента преди образуване на ТКЗС, а във въззивното производство доводи и оплаквания във връзка с това нарушение не се сочат. Косвеният съдебен контрол е такъв за законосъобразност и обхваща спазването на уредените от закона правила за установяване собствеността преди обобществяването, идентифициране на старите граници на имота, наличие на пречки за реституцията и др. Ищецът, който основава правата си на земеделска реституция, е длъжен да докаже, че праводателят му е бил собственик на имота преди обобществяването, само ако ответникът също предявява свои права върху същия имот към същия момент. В случая ответницата се позовава на решение на ОСЗ и скица към него за възстановяване право на собственост върху спорния имот, като част от по-голям имот - това е решението от 19.06.2003 г. Посоченото решение е заменено с ново решение, издадено през 2011г., с което на практика от площта на възстановения на наследници на К. имот е изключен процесния имот. При очертания спор относно принадлежността на правото на собственост върху ревандикирания имот отпреди образуване на ТКЗС, въззивният съд с оглед на събраните по делото доказателства е приел, че ответницата не е доказала с категоричност, че този имот към момента преди образуване на ТКЗС е принадлежал на праводателите й - като начин на придобиване, площ и точно местоположение. Видно от преписката по ЗСПЗЗ нейните праводатели са притежавали имот в местн. „Г.“ с площ 3 дка, а в местн. „Б.“ са притежавали нива от 3,8 дка, която е възстановена с план за земеразделяне и е извън настоящия спор, т.е. имотът, който е признат за възстановяване в стари реални граници не надхвърля 3 дка. Същевременно, от показанията на свидетеля С. К. се установява, че имотът е бил даден на братята Т. и Б. К. от тяхната майка, а след това е бил внесен в ТКЗС, т.е. че имотът е бил притежание на наследодателя на ищцата. Свидетелят сочи конкретния праводател на имота, описва местоположението и предназначението му преди образуване на ТКЗС, начинът на ползване и ползвателя му по време на ТКЗС. Тези сведения не са опровергани по никакъв начин от ответната страна, поради което съдът е дал вяра на свидетеля, макар че е реституиран собственик на останалата част от имота, който първоначално е бил възстановен на праводателите на ответниците. Тъй като в случая не е водено производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ между страните, то спорът за материално право може да бъде разрешен в производството по чл.108 ЗС. Въз основа на горното съдът е заключил, че ищцата е доказала правото си на собственост върху ревандикирания имот, а ответниците не са доказали наличие на противопоставимо основание за упражняваната от тях фактическа власт. Възражението за придобиване на имота на основание давностно владение от ответниците съдът е отхвърлил. Приел е, че давност би могла да тече от възстановяване собствеността на ищцата, т.е. считано от 04.06.2010г. Искът е предявен на 29.11.2019г. и десетгодишния срок по чл. 79, ал.1 ЗС не е изтекъл. Що се отнася до претенцията на ответницата С. С. за добросъвестно владение съдът е посочил, че сделките, на които тя се позовава по принцип са основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал.1 ЗС, но по делото не е установено само С. да е упражнявала фактическа власт върху имота, а от друга страна, при започнало владение на 04.06.2010г. /първата сделка е по-рано - на 26.03.2010г./, то в рамките на петгодишния срок, необходим за придобиване на собствеността, е извършена прехвърлителна сделка, в която имотът е описан с намалената площ, след възстановяване имота на ищцата и нейния имот е посочен като съседен. С оглед на това твърдението на ответницата за наличие на правно основание за владението и незнание, че праводателите й не са били собственици на прехвърлените идеални части, е необосновано. Поради това съдът е намерил предявеният иск по чл.108 ЗС за основателен. Възражението за право на задържане съдът е отхвърлил, доколкото с такова право разполага само добросъвестния владелец. Освен това, по делото не е доказано, че подобренията са извършени от ответницата С.. Свидетелите сочат, че в имота е имало дръвчета много преди сделките, с които тя придобива части от имота. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Жалбоподателите са формулирали три правни въпроса: 1/ налице ли са предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС при конкуренция на права на правоимащи по чл. 10 ЗСПЗЗ - двама реституционни претенденти, всеки от които се легитимира с упешно приключила реституционна процедура; измененията в картата на възстановената собственост дават ли предимство на една от страните по спора; 2/ допустимо ли е реституционният орган по ЗСПЗЗ да възстановява земеделски имот, за който вече е постановено влязло в сила решение за възстановяването му на друго лице и може ли съдът да даде приоритет на по-късно постановеното реституционно решение, без да са налице данни за отмяна на първия реституционен административен акт; 3/ следва ли въззивният съд да се произнесе по искане по чл.17, ал.2 ГПК, заявено от ответниците пред първоинстанционния съд, като разгледа законосъобразността на реституционното решение на ответниците, без в доклада да е дал указания за установяване правото на собственост върху спорната площ към момента на образуване на ТКЗС. Позовават се на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК; изтъкват и основанието очевидна неправилност. Първият въпрос, така както е поставен, не е разрешен от въззивния съд в мотивите на обжалвания акт. Съдът не е приел, че измененията в картата на възстановената собственост дават предимство на една от страните по спора, а е установил, че и двете страни претендират да са собственици въз основа на проведена реституция по ЗСПЗЗ. Поради това, за да разреши спора, е пристъпил към провеждане на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на реституцията на всяка от страните с оглед на това на кого е принадлежало правото на собственост преди образуване на ТКЗС и съответно в чия полза следва да се извърши възстановяването. Въззивният съд е разрешил този спор за материално право /по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ/ без преди това да е дал указания на страните, че подлежи на доказване правото на собственост върху спорната площ към преди образуване на ТКЗС. С оглед на това от значение за изхода на спора е поставеният трети процесуален въпрос: следва ли въззивният съд, преди да се произнесе по законосъобразността на реституцията в полза на всяка от страните, да им даде указания, че подлежи на доказване обстоятелството кому е принадлежало правото на собственост върху спорния имот към момента на кооперирането на земята. Въпросът се свежда до общото задължение на съда по чл. 146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК да разпредели доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства; съответно до задължението на въззивния съд при констатирани нарушения във връзка с доклада да даде указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Този въпрос е разрешен в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.2 и Кюстендилски окръжен съд е допуснал отклонение от тази задължителна практика. Вярно е, че в случая както във въззивната жалба, така и в отговора липсват оплаквания за допуснато процесуално нарушение по повод доклада, но такива е нямало как да бъдат наведени, доколкото първоинстанционният съд е приел, че по-късно постановеното решение на ОСЗ за възстановяване собствеността на ищцата е нищожно поради наличието на предходно решение за възстановяване на собствеността на праводателите на ответниците. Въззивният съд за първи път е пристъпил към разрешаване на спора за собственост, изхождайки от това кой от наследодателите на страните е бил собственик на подлежащия на възстановяване имот преди обобществяването. Поради това именно за въззивния съд е възникнало задължението да даде указания на страните да ангажират доказателства за тези обстоятелства, които до момента не са били определени като подлежащи на доказване в процеса по чл. 108 ЗС. Предвид горното касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.