Определение № 8742 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8126/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София-град и Административен съд - Хасково относно обстоятелството кой е съдът, компетентен да се произнесе по жалбата на А. С., гражданин на Мароко, срещу Решение № УПП-87/03.08.2026 г. на интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е отхвърлена молбата му за международна закрила относно статута на бежанец и статута на субсидиарна закрила, като молбата е обявена за явно неоснователна, и е постановено изпълнение на наложената със Заповед рег. № 4432 ПАМ-80/04.07.2026 г. на МВР принудителна административна мярка „връщане до страна на произход“ – Мароко. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение, взе предвид следното: Жалбата срещу законосъобразността на административния акт е била подадена пред Административен съд – Хасково. С Определение № 3566/13.08.2026 г. по адм. дело № 1010/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София- град. Административен съд – Хасково е приел, че оспореното решение е издадено при пряко приложение на Регламент (ЕС) 2024/1348 в рамките на процедура на границата за предоставяне на международна закрила. Според съда тази процедура се въвежда за първи път с Регламент (ЕС) 2024/1348 и не е включена в предметното поле на Закона за убежището и бежанците, поради което специалните правила за местна подсъдност по чл. 84 ЗУБ са неприложими. Приел е, че нормата на чл. 84 ЗУБ е с лимитативен обхват и не може да бъде прилагана по аналогия. Съдът е изложил и съображения, че производството се провежда спрямо лице, което по аргумент от чл. 54, § 4 от Регламент (ЕС) 2024/1348 не е допуснато на територията на Република България, независимо че фактически е настанено в Транзитен център – [населено място] към ДАБ при МС. Тъй като жалбоподателят е чужденец без предоставен статут на бежанец или субсидиарна закрила и няма постоянен адрес в страната, съдът е заключил, че постоянният му адрес е в чужбина и по силата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК компетентен е Административен съд София-град. С определение № 32649 от 19.08.2026 г., постановено по адм. дело № 10269/2026 г., Административен съд София-град също е приел, че делото не му е подсъдно, прекратил е производството и е изпратил преписката на Върховния административен съд за разрешаване на спора за подсъдност. Според първоинстанционния съд, в административната преписка се съдържа регистрационна карта № [номер], издадена на 20.07.2026 г. и валидна до 16.10.2026 г., от която е видно, че настоящият адрес на жалбоподателя е в [населено място], община Свиленград, област Хасково. В регистрационната карта е вписано и правото му да остане на територията на Република България на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗУБ, както и зоната му за движение – област Хасково, без гранична зона, с изключение на [населено място]. С оглед изложеното е приел, че приложение намира чл. 84, ал. 2 ЗУБ като специална разпоредба спрямо общото правило на чл. 133, ал. 1 АПК и че местно компетентен е Административен съд – Хасково. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе по повдигнатия спор е Административен съд – Хасково. Жалбоподателят е чужденец, търсещ международна закрила, който няма и по принцип не може да има постоянен адрес в Република България по смисъла на чл. 93 ЗГР, доколкото не подлежи на вписване в регистъра на населението. Хипотезата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК относно „постоянен адрес или седалище в чужбина“ предполага адресат с установима и правно релевантна привръзка в чужбина, а не лице, което търси международна закрила и фактически се намира на територията на страната, независимо от това коя от процедурите по предоставяне на международна закрила е приложима спрямо него. За търсещия международна закрила чужденец нормативно установеният критерий за териториална привръзка е адреса, вписан в издадената от ДАБ регистрационна карта. В настоящия случай от регистрационна карта № [номер], издадена на 20.07.2026 г е видно, че настоящият адрес на жалбоподателя е в [населено място], община Свиленград, област Хасково. Следователно единствената налична и нормативно установена териториална привръзка на жалбоподателя е със съдебния район на Административен съд – Хасково. Неоснователни са съображенията на Административен съд - Хасково, че нормата на чл.84 ЗУБ е неприложима. Законът за убежището и бежанците продължава да действа и след влизане в сила на Регламент (ЕС) 2024/1348, като без приложение от съда следва да останат само онези норми на закона, които противоречат на приложимите в случая източници на правото на ЕС. В посочения Регламент липсват изрични норми относно подсъдността на съдебните спорове по предоставяне на международна закрила, поради което въпросите относно тази подсъдност продължават да се уреждат на принципа на процесуална автономия на съответната държава-членка, както е изтъкнато в съображения 88 и 89 на Регламента. Прякото приложение на Регламента, по силата на чл. 288, ал.2 от Договора за функционирането на ЕС поради това не измества, а предполага действието на националните процесуални норми, доколкото те осигуряват спазването на принципите на равностойност и на ефективност и на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. В този смисъл е и решението на Съда на ЕС от 27.06.2013г. по дело С-93/12 Агроконсултинг – правото на Съюза допуска национално правило за подсъдност, при условие че то не поставя защитата на правата, черпени от правото на Съюза, при по-неблагоприятни условия и не създава процесуални задължения, включително по отношение продължителността на производството, които правят упражняването на тези права прекомерно трудно. В този смисъл обстоятелството, че жалбоподателят се намира в процедура на границата, не обосновава извода, че за целите на местната подсъдност неговият постоянен адрес следва да се счита за намиращ се в чужбина. Напротив, от представената регистрационна карта е видно не само че жалбоподателят е настанен в [населено място], но и че в същата изрично е отразено правото му да остане на територията на Република България на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗУБ, като е определена и зона за движение на територията на област Хасково. Тези обстоятелства изключват възприетото от Административен съд – Хасково разбиране, че за целите на определяне на местната подсъдност лицето следва да се третира като имащо постоянен адрес в чужбина. Именно изпращането по подсъдност на спорове по отношение на лица в процедури на границата на Административен съд София-град, който е значително отдалечен от [населено място], би представлявало затрудняване на защитата на лицата, черпещи права от правото на Съюза, тъй като прави упражняването на процесуални права прекомерно трудно. Разглеждането на споровете от толкова отдалечен съд би нарушило и принципите на бързина и процесуална икономия по чл. 11 АПК и на изискването за ефективен достъп до съд. Следва да се посочи, че, принципът на предимство на правото на ЕС и правото на ефективна съдебна защита по чл.47 от ХОПЕС задължават сезирания съд да се обяви за компетентен и да разгледа спора, който попада в приложното поле на правото на ЕС, ако липсва процесуална норма, която е приложима пряко или по аналогия за подсъдността на този спор – Решение на СЕС от 14.05.2020г. по дела С-924/19 и С-925/19, FMS. По изложените съображения местно компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд - Хасково, поради което по повдигнатия спор за подсъдност делото следва да бъде изпратено за разглеждане на този съд. С оглед на горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение