Определение № 442 от 19.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 600/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика /ИЯИЯЕ/към Б. [населено място] против решение № 1086 от 8.05.19г. по в.гр.дело № 2396/18г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 8556 от 18.12.17г.по гр.дело № 19203/14г.на Софийски градски съд.С него е отхвърлен предявения от същата страна против П. Б. П. иск с правно основание чл.203 ал.2 пр.1 КТ вр.с чл.45 ЗЗД за осъждането му да заплати сумата 98 152,85 лв, представляваща умишлено причинена от ответника вреда от неправомерно разпореждане със средства. Решението е постановено при участие на трети лица помагачи на ответника – А. И. М., Г. С. Н., Т. П. С., Л. П. И., М. Б. А.,М. Ц. П. и Й. Н. С.. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните правни въпроси :1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения на страните и представени доказателства по делото,като постанови решението си след тяхната съвкупна преценка,а когато приеме някое доказателство за недостоверно да изложи мотиви за това; 2. Чия е доказателствената тежест в процеса и кой следва при условията на пълно и главно доказване да установява осъществяването на положителни факти по делото, от наличието на които черпи благоприятни за себе си правни последици; 3.Има ли възможност в хипотезата на солидарна отговорност ,произтичаща от непозволено увреждане,увреденото лице да избере срещу кого от солидарните длъжници да насочи иска си и ще бъде ли така избраният ответник отговорен за цялото вземане на самостоятелно правно основание; 4.Представляват ли бюджетни средства всички средства на бюджетната организация ,независимо от техния източник – бил той бюджетна субсидия или собствени приходи,реализирани в изпълнение на услуги в резултат на дейността и има ли значение източника на тези средства за констатиране наличието на вреда в имуществената сфера на едно юридическо лице; 5.Може ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти и обстоятелства,които не са твърдяни от страните и не са били обект на изследване в първата инстанция. Ответникът по жалбата П. Б. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Третото лице –помагач А. М. намира,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационна проверка. Върховният касационен съд, като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.203 ал.2 КТ вр.с чл.45 ЗЗД за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника П. П.,бивш ръководител „Финансов отдел“ в ИЯИЯЕ, за сумата 98 152.85 лв- умишлено причинена вреда чрез неправомерно разпореждане със средства на ищеца.Прието е за установено,че средствата са разпределени да се изплатят като заплащане на допълнителен труд във връзка с изпълнението на договор с ЕО № F60-СТ-2004-509065 на лица,привлечени за изпълнението на проект 1835, произтичащ от договора, извън състава на научната група,ръководена от П. Г..На първо място,съдът е счел,че не е налице първият елемент за провеждане на пълната имуществена отговорност – наличие на увреждане,водещо да намаляване имуществото на работодателя.За да направи този извод съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила,че сметките,от които са превалутирани плащанията от долари или евро в лв, са валутни и сумите в тях са от външни източници, поради което е посочено, че не доказано твърдението на ищеца,че разпоредените от ответника възнаграждения са изплатени с бюджетната субсидия на института. С оглед направения извод за недоказана загуба за ищеца, която да е в причинна връзка с поведението на ответника и събраните писмени и гласни доказателства за механизма за финансиране на допълнителния труд по проекти, субсидирани на основание международни договори, е прието, че не е налице и втората предпоставка за реализиране на пълната имуществена отговорност - умисъл на ответника да увреди ищеца.Посочено е, че фактът, че се осъществяват операции от валутни сметки, изключва намерението да бъде накърнен патримониумът на ищеца, като се достигне до негова загуба.На последно място, въззивният съд е приел,че не е доказана и причинната връзка между поведението на ответника и изплатените възнаграждения,тъй като ищецът не е представил счетоводна документация, установяваща ,че именно ответникът е разпоредил превода на конкретните средства от съответната банкова сметка. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и възраженията на страните ,не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.Въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената с въззивната жалба защита,в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК,обсъдил е доказателствата по делото и е изложил правни съображения. Другият процесуален въпрос за тежестта на доказване в процеса също не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС.Както е посочено в цитираните от жалбоподателя решения на ВКС / р.530/5.07.10г.по гр.дело № 1560/09г.на 1-во г.о.; р.446/ 6.01.11г.по гр.д.№ 475/09г.на 1-во г.о.; р.№ 230 /5.03.12г.по т.д.№ 1041/10г.на 2-ро т.о./съгласно процесуалното правило на чл.154 ГПК всяка от страните носи доказателствената тежест по отношение на онези факти,които твърди.В конкретния случай въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.203 ал.2 КТ вр.с чл.45 ЗЗД не е доказан по основание. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд, въз основа на които е изградил вътрешното си убеждание, не е основание за допускане на касационното обжалване, а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация. В ТР № 1 /19.02.10г.по тълк.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС е посочено,че общото основание за селектиране на касационните жалби по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни. По отношение на въпроса: Има ли възможност в хипотезата на солидарна отговорност, произтичаща от непозволено увреждане, увреденото лице да избере срещу кого от солидарните длъжници да насочи иска си и ще бъде ли така избраният ответник отговорен за цялото вземане на самостоятелно правно основание, не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос не е разрешаван от въззивния съд. Въпросът: Представляват ли бюджетни средства всички средства на бюджетната организация,независимо от техния източник – бюджетна субсидия или собствени приходи, реализирани в изпълнение на услуги в резултат на дейността и има ли значение източника на тези средства за констатиране наличието на вреда в имуществената сфера на едно юридическо лице, не е от значение за крайния изход на делото.Въззивният съд се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба фактически твърдения,че ответникът неправомерно е изплатил процесните допълнителни възнаграждения от бюджетната субсидия на ИЯИЯЕ, като е приел въз основа на икономическата експертиза,че сумите по сметките, от които са превалутирани плащанията, са от външни източници.Но дори и да се приеме наличието на щета за ищеца с изплащането на процесните възнаграждения, това не би се отразило на резултата по спора,тъй като не е единственият мотив на съда за отхвърляне на иска, а е прието за установено, че не е доказано,че именно ответникът е лицето, отговорно за извършените плащания. Не следва да се допуска касационно обжалване и по петия въпрос, който е свързан с предходния. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на особения представител на ответника адв.К. Г. от САК адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3465 лв. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г.о.