Определение № 69 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 323/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. П. Ж. Г., Ж. П. Г. и А. Д. Ч. са подали касационна жалба срещу решение № 1323 от 19.10.2009 г. по гр.д. № 1371 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1618 от 22.05.2009 г. по гр.д. № 9802 от 2006 г. на Варненския районен съд, 34 състав, с който е отхвърлен иска на касаторите по чл.108 ЗС срещу З. А. А. и Е. Е. А. за вилно място с площ от 960 кв.м., представляващо парцел № VІІ-22 по плана на[населено място]. В касационната жалба правят оплаквания за неправилност на решението, което е постановено при неправилно приложен материален закон и е необосновано- касационни основания по чл.281 ,т.2 ГПК. Касаторите са поискали да се допусне касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намирайки, че разгледаният спор в касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото предвид липсата на аналогично решение. Ответниците З. А. А. и Е. Е. А. не са депозирали отговор и не е взели становище по жалбата. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на П. Ж. Г., Ж. П. Г. и А. Д. Ч. защото при постановяването му съдът се е съобразил със закона и с тълкуването дадено в Тълкувателно решение № 2 от 1996 г. Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният от П. Ж. Г., Ж. П. Г. и А. Д. Ч. против З. А. А. и Е. Е. А. ревандикационен иск за вилно място с площ от 960 кв.м., представляващо парцел № VІІ-22 по плана на[населено място] защото е намерил, че ищците не са установили активната си материално правна легитимация. По делото е прието за безспорно, че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота на основание транслативна правна сделка, сключена с н.а. № 34, т.01, рег. № 709, н.д. № 29 от 2002 г. [населено място] М.. Праводателят им е получил този имот по силата на земеделска реституция и делба. При постановяването на този резултат въззивният съд подробно е изложил мотиви по отношение възникналата конкуренция на права и е отчел приложението на разпоредбата на чл.10, ал.13 вр. с чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ. Постановеното решение е съобразено с практиката на ВКС по повдигнатите въпроси поради което не се налага и неговата касационна проверка. Неговата касационна проверка нямада допринесе за създаване на нова практика по земеделската реституция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,