Определение № 192 от 16.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3403/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на К. И. Д. чрез адв. К. и на „Параходство Български морски флот“ („Параходство БМФ“) АД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр.Варна чрез юрк. К. против решение № 833 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 2557/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

От ответниците по жалби търговското дружество чрез юрк. К. е подало отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна и за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което: (1) е потвърдено решение № 2650/26.06.2020 г. по гр. д. № 9242/2019 г. на Районен съд – Варна за осъждане на ответното дружество да заплати на основание чл. 215 КТ на ищеца сумата от 12 106. 14 щатски долара – дължими обезщетения при командировка в различни периоди за времето от 23.11.2016 г. (началото на първата командировка) до 30.05.2018 г. (края на последната командировка) на конкретни плавателни съдове в чужбина, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащането и (2) е отхвърлен иска с правно основание чл. 215 КТ за разликата над присъдените 12 106. 14 щатски долара до претендираните 41 283. 69 щатски долара.

Въззивният съд е приел, че исковата претенция е частично основателна до присъдения размер на обезщетението при командировка като е установил, че ищецът е работел по трудово правоотношение с ответника на длъжността „експерт суперинтендант“ и в периода 2016 г. до 2018 г. е бил командирован да изпълнява трудовата си функция на конкретни плавателни съдове (моторни кораби) в чужбина. Посочил е, че при безспорните по делото брои и време на всяка от командировките (установени със заповеди за командироване, представени финансови отчети и нарочни документи, издадени от капитаните на корабите, на борда на които е осъществявана дейността на ищеца – извършване на ремонтни дейности на място по възникнали въпроси относно корабния мениджмънт) съществен за спора е въпросът за категоризацията на труда на ищеца на заеманата длъжност според Приложение № 3б към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), обуславящ размера на командировъчните пари на ден според нормативите по това приложение. В обжалваното решение са развити доводи, че ищецът не попада в категориите „морско лице“ по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на КТ, нито пък може да се приеме, че е член на „екипаж на кораб“ съгласно чл. 87 от Кодекса за търговското корабоплаване (КТК), респ. че е лице от „персонала“ на водните транспортни средства по арг. от § 1, т. 3 от ДР на НСКСЧ. Изтъкнато е, че по силата на § 4 от ПЗР на разглежданата наредба ведомствата и предприятията могат да командироват по разписания в нея ред външни експерти с доказан опит и висока квалификация в съответната област. Такива, според инстанцията по същество, са позициите длъжности посочени в т. т. 26 и 27 на Приложение № 3б към наредбата: вътрешни и външни проверяващи и контролни органи (по т. 26) и специалисти (по т. 27). Анализирайки задълженията на ищеца по длъжностна характеристика и неговата йерархична подчиненост е направен извод, че заеманата от лицето длъжност не може да се отнесе към групата по код 3151-4013 „технолог, търговска експлоатация на корабите“ от Националната класификация на професиите и длъжностите. В случая се касае за изпълняване на трудова функция присъща за длъжност „специалист“, което пък, по силата на разписаното в т. 27 от Приложение № 3б към НСКСЧ определя, че на работника се полагат командировъчни пари на ден в размер до 90 щатски долара (какъвто е нормативно установения размер при отсъствие на данни за различно определяне от страна на работодателя по реда на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ) и на тази основа е изчислено дължимото обезщетение. Застъпено е виждането, че в категорията по т. 26 от въпросното Приложение № 3б попадат длъжности, на които са делегирани само контролни и/или проверяващи функции, т. е. тези функции са заложени като основни за длъжността, каквито не са изпълняваните от ищеца.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищеца Д. се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са обуславящи за изхода по делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава - основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Тези въпроси имат следното съдържание:

1. „Идентична ли е длъжността „суперинтендант“ с длъжността „технолог, търговска експлоатация на кораби“?;

2. „По коя точка от Приложение № 3б от НСКСЧ – т. 26 или т. 27 следва да се определи обезщетението на лице, назначено по трудов договор на длъжност „суперинтендант“ при командировки в чужбина?“ и

3. „Може ли ръководителят на предприятие да определи едностранно по - нисък размер на командировъчни пари от определените в НСКСЧ?“

Страната не сочи конкретна съдебна практика на ВКС и ВС, в отклонение с която поддържа да е постановено обжалваното решение, но в касационната жалба се позовава на решение № 129/07.07.2016 г. по гр. д. № 3736/2015 г. на ВКС, IV г.о. и там приетата идентичност между длъжностите „технолог, търговска експлоатация на кораби“ и „суперинтендант“.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба ответното „Параходство БМФ“ АД поставя следните въпроси, претендирани за разглеждане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно:

1. „При противоречие на материалноправна норма – позиции 26 и 27 от Приложение № 3б към НСКСЧ на норми от нормативни актове от по – висока степен а именно на чл. 87 от Кодекса за търговското корабоплаване (КТК) и § 1, т. 15 от ДР на КТ следва ли да се начисляват командировъчни пари на ден по реда на позиции 26 и 27 от разглежданото приложение, а не по реда на Приложение № 2 към същата наредба на лице, командировано на кораб в чужбина за извършване на ремонт и поддържка на техническите средства или на други дейности по време на престой на кораба в пристанище след като това лице не отговаря на изискванията по чл. 87 КТК, няма качеството на „морско лице“ по смисъла на §1, т. 15 от ДР на КТ, поради което не е възможно включването му в екипажния списък на кораба, който списък е с точно определена форма и съдържание (IMO FAL Form 5), тъй като същото лице не може да заема длъжност в корабния екипаж съгласно националното ни законодателство и международните правила, а посочените размери на командировъчните дневни пари са за членове на екипажи?

По горното питане се обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че е обусловило изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2. „Следва ли въззивният съд след като е установил всички факти и обстоятелства по делото и е посочил в мотивите си, че порочността на първоинстанционното решение се изразява в прилагане на материална норма, която противоречи на друга такава от нормативен акт от по – висока степен, да се произнесе по валидността и допустимостта (само по посочените в жалбата основания) на обжалваното пред него решение?“

Тук се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че въпросът е значим за делото и е разрешен в отклонение с постановките на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Селектирането на касационната жалба на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се извършва по релевантен правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение (така разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Този въпрос (материалноправен или процесуалноправен) следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил формирането на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки, предвидени в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, както и да обоснове поддържаните специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да изведе значимия въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В съобразителната част на тълкувателния акт е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.

В разглеждания случай повдигнатите от насрещните страни въпроси не са релевантни, тъй като не са обусловили правните разрешения на въззивния съд по конкретното дело.

Първият и вторият от формулираните от жалбоподателя - ищец въпроси са такива по съществото на гражданския спор (за идентичността между посочените длъжности, за приложимата материална норма по процесното правоотношение), имат отношение към правилността на обжалваното решение и не могат да обусловят допускане на касационен контрол (предвид постановките на цитирания по - горе тълкувателен акт). Такъв характер има и първото питане на касатора – ответник, поради което по него също не може да се осъществи достъп до касация. Непоставянето на значим за делото правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки за това – вж. мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, искането за допускане на касационен контрол по тези въпроси е неоснователно.

Последните поставени от страните въпроси (третият на ищеца и вторият на ответното дружество) също не удовлетворяват общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) за селекция на касационната жалба. Те са изводими от становище на всяка от насрещните страни по правилността на въззивното решение и са свързани с хипотези, каквито не са се осъществили по конкретното дело. В обжалвания съдебен акт липсва решаващ мотив, че работодателят е определил (по реда на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ) по – нисък размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата (в каквато насока е питането на касатора - ищец), а са изложени съображения, че при отсъствие на различно (спрямо нормативно разписаните размери на дневните пари при командироване в чужбина) определяне на обезщетението при командировка на ищеца се дължи такова именно в размерите по наредбата. С тях е съобразено и присъденото в случая обезщетение. Втората съдебна инстанция не е дала и разрешение (с оглед на втория въпрос на касатора – ответник), че в случая е налице колизия в приложими по спора материални норми от различна степен и че следва да се приложи тази от нормативния акт от по – висока степен, при което правният спор се пререши, нито пък е приела, че в резултат на неправилното виждане за приложимия материален закон решението на първостепенния съд е порочно. Напротив – поради съвпадане на изводите за частична основателност на претенцията (до размера на присъденото в първата инстанция обезщетение) този съдебен акт е потвърден. Непоставянето на релевантен правен въпрос с обуславящо изхода на делото значение само по себе си има за последица недопускане на касационен контрол без да се разглеждат заявените допълнителни предпоставки за това – вж. мотивите към указанията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Затова и по разглежданите питания не може да се допусне касационно обжалване.

В обобщение, не е обосновано приложно поле на заявените селективни основания по касационните жалби на насрещните страни, поради което достъп до касация не може да бъде осъществен.

Предвид изхода на делото по касационните жалби разноски на страните в настоящото производство не следва да се присъждат, а същите следва да останат в тежест на всяка от тях така, както са били сторени.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.