Определение № 66 от 22.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4922/2019 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по три касационни жалби, както следва:

• касационна жалба с вх.№ 14966 от 27.09.2019 г., подадена от А. И. Д., В. К. Р., Х. К. Й., Н. З. Й., К. Х. Й., Г. А. Б., А. И. Д., С. Д. В. и П. Д. Д. - Ж., чрез адвокат Е. И. от АК – Б.,

• касационна жалба с вх.№ 15273 от 02.10.2019 г., подадена от Х. В. Х., чрез адвокат Г. Г. от АК – Б. и

• касационна жалба с вх.№ 15692 от 09.10.2019 г., подадена от Т. С. Р., М. С. Р., С. Д. К., Н. Г. К. и Ц. В. Б., чрез адвокат К. Л. от АК – Стара З., които са насочени

срещу въззивно Решение № ІІ-75 от 20.08.2019 г. по в.гр.д.№ 1447/2018 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено Решение № 71 от 02.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 1100/2016 г. по описа на Районен съд – Несебър.

В касационните жалби се поддържат доводи, че решението е недопустимо, както и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Постъпил е отговор от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД срещу касационната жалба с вх.№ 15273 от 02.10.2019 г. (подадена от Х. В. Х.) със становище, че касационната жалба е неоснователна, както и не са налице предпоставки за допускане на обжалването.

Необжалвалият другар на касаторите - Р. Ж. Х., не е заявила становище в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

С потвърденото от въззивния съд Решение № 71 от 02.05.2018 г. по гр.д.№ 1100/2016 г. по описа на РС – Несебър е признато за установено по отношение на А. И. Д., В. К. Р., Х. К. Й., Н. З. Й., К. Х. Й., Г. А. Б., А. И. Д., С. Д. В., П. Д. Д.-Ж., Х. В. Х., Р. Ж. Х., Т. С. Р., М. С. Р., С. Д. К., Н. Г. К. и Ц. В. Б., че „Ученически отдих и спорт” ЕАД е собственик на поземлен имот с идентификатор ............. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], с адрес на имота – [населено място], местност „Ю.-Ю.”, с площ от 3 522 кв.м. и с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване; отменен е Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № .., том .., нот.д.№ .../1995 г. на съдия при Районен съд – Несебър, с който, на основание представено Решение № 64Р от 19.01.1993 г. на ОПК – Н. и приложена скица, наследниците на В. Т. К. са признати за собственици на нива с площ от 4 445 кв.м., трета категория, находяща се в строителните граници на к.к. „Слънчев бряг”, м. „Х. т.” – имот № ... по плана от 1931 г., както и е отхвърлен предявеният от А. И. Д., В. К. Р., Х. К. Й., Н. З. Й., К. Х. Й., Г. А. Б., А. И. Д., С. Д. В., П. Д. Д.-Ж., Х. В. Х. и Р. Ж. Х. срещу Т. С. Р., М. С. Р., С. Д. К., Н. Г. К. и Ц. В. Б. иск за допускане на делба на поземлен имот с идентификатор .......... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Н., адрес на имота – [населено място], м. „Ю./Ю.” с площ от 3 522 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана и с начин на трайно ползване – ниско застрояване.

С първоинстанционното Решение № 71 от 02.05.2018 г. по гр.д.№ 1100/2016 г. по описа на РС – Несебър също така е отхвърлен предявеният от „Ученически отдих и спорт” ЕАД иск за признаване за установено по отношение на А. И. Д., В. К. Р., Х. К. Й., Н. З. Й., К. Х. Й., Г. А. Б., А. И. Д., С. Д. В., П. Д. Д.-Ж., Х. В. Х., Р. Ж. Х., Т. С. Р., М. С. Р., С. Д. К., Н. Г. К. и Ц. В. Б., че „Ученически отдих и спорт” ЕАД е собственик на сграда с проектен идентификатор ............. (предходен такъв заличен – ........... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]) с площ на сградата – 229 кв.м., на два етажа, с функционално предназначение „Курортно-туристическа сграда”, разположена в североизточната част на поземления имот с идентификатор ............. В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд изрично е отбелязал, че влизането в сила на първоинстанционното решение в частта относно предявения иск за собствеността на сградата има за последица изключване на тази претенция от предмета на произнасяне на въззивната инстанция. Предмет на разглеждане от окръжния съд е единствено ПИ ............., поради което всякакви възражения, свързани с редовността и допустимостта на предявения и разгледан иск за собствеността на сградата са преклудирани.

Съобразено е, че, по предявен от А. И. Д., В. К. Р., Х. К. Й., Н. З. Й., К. Х. Й., Г. А. Б., А. И. Д., С. Д. В., П. Д. Д.-Ж., Х. В. Х. и Р. Ж. Х. срещу Т. С. Р., М. С. Р., С. Д. К., Н. Г. К. и Ц. В. Б. иск за делба на ПИ .........., първоначално е образувано гр.д.№ 585/2014 г. по описа на РС – Несебър. Постановеното по него Решение № 71 от 05.06.2015 г. (с което е допусната делба) е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК с Решение № 258 от 30.11.2016 г. по гр.д.№ 1115/2016 г. на ВКС. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като разглеждането да започне от фазата на подаване на исковата молба с участието на молителката Р. Ж. Х., която да я подпише или да снабди с процесуални права адвокат за подаване на такава.

При новото разглеждане на делото РС – Н. образува производството под № 1100/2016 г. В хода на това дело, на 25.04.2017 г., е депозирана молба от „Ученически отдих и спорт” ЕАД, в която се посочва, че това трето лице предявява собствени права върху процесния имот, желае да встъпи при условията на чл. 225 ГПК и предявява положителен установителен иск за собственост по отношение на всички страни в производството. С Определение № 260 от 05.05.2017 г. по гр.д.№ 1100/2016 г. районният съд е оставил без уважение молбата на „Ученически отдих и спорт” ЕАД за встъпване като главна страна в производството по гр.д.№ 1100/2016 г., в резултат от което (по предявената искова молба с вх.№ 3048 от 25.04.2017 г.) Районен съд – Несебър е образувал пред себе си друго гражданско дело – под № 415/2017 г. След образуване на новото производство, Районният съд – Н. е оставил депозираната искова молба без движение с Разпореждане от 05.05.2017 г. и с Разпореждане от 08.06.2017 г. В изпълнение на разпорежданията и указанията на съда „Ученически отдих и спорт” ЕАД е представило по делото данъчна оценка на имота (л. 167 от гр.д.№ 415/2017 г.), както и доказателство за платена дължима държавна такса (л. 358 от гр.д.№ 415/2017 г.).

Междувременно, въз основа на подадена от „Ученически отдих и спорт” ЕАД частна жалба, с Определение № 1737 от 06.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 1237/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е постановено отменяването на Определение № 260 от 05.05.2017 г. по гр.д.№ 1100/2016 г. на РС – Несебър, като окръжният съд е допуснал главно встъпване по реда на чл. 225 ГПК на „Ученически отдих и спорт” ЕАД със седалище [населено място] в производството по гр.д.№ 1100/2016 г. по описа на РС – Несебър. След отмяната на Определение № 260, с Определение № 736 от 26.10.2017 г. по гр.д.№ 415/2017 г. РС - Несебър е постановил, че прекратява производството по гр.д.№ 415/2017 г., а с Определение от 13.11.2017 г. по гр.д.№ 1100/2016 г. е конституирал „Ученически отдих и спорт” ЕАД като главна встъпила страна в производството и приел за съвместно разглеждане предявената от него срещу първоначалните страни искова претенция. С Определение от о.с.з. 08.01.2018 г. РС - Несебър приел и приобщил материалите по гр.д.№ 415/2017 г. към производството по гр.д.№ 1100/2016 г.

При така изложените обстоятелства въззивният съд приел, че дори да е образувал отделно производство по отношение на предявения от „Ученически отдих и спорт” ЕАД иск против всички участващи в производството съделители, Районен съд – Несебър впоследствие (след като определението му е отменено от въззивната инстанция) е приел всички материали по гр.д.№ 415/2017 г. и всички извършени процесуални действия (оставяне на исковата молба без движение, изправяне на нередовности, внасяне на дължими държавни такси и представяне на удостоверения и писмени доказателства) следва да запазят своето действие и да бъдат зачетени и в настоящото производство. В тази връзка е подчертано, че в изпълнение на разпорежданията и указанията на РС по гр.д.№ 415/2017 г. (от 05.05.2017 г. и от 08.06.2017 г.) „Ученически отдих и спорт” ЕАД е представил по делото данъчна оценка на имот № ............. (л. 167 от гр.д.№ 415/2017 г. на РС – Несебър), както и доказателство за платена дължима държавна такса (л. 358 от гр.д.№ 415/2017 г.).

Произнасяйки се по съществото на предявеното от „Ученически отдих и спорт” ЕАД против всички физически лица (ищци и ответници – страни по гр.д.№ 1100/2016 г. на РС – Несебър, изрично изброени в исковата молба) искане да бъде прието за установено спрямо всички съделители, че дружеството е собственик на поземлен имот с идентификатор ............., въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил своите фактически и правни изводи, както и на основание чл. 272 ГПК (възприемайки и изводите на първоинстанционния съд) е препратил към мотивите на РС – Несебър.

От фактическа страна е установено, че по искова молба, подадена от наследниците на В. Т. К. (починала на 18.10.1995 г.) е образувано гр.д.№ 9/2000 г. по описа на РС – Несебър. Искът е по чл. 108 ЗС и е насочен срещу „Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт” – [населено място], който да бъде осъден да предаде на ищците владението върху земеделска земя, възстановена им с Решение № 64-Р от 19.01.1993 г. на ПК-Н., представляваща бивша нива, попадаща в строителните граници на [населено място] и съставляваща имот с пл.№ .. по кадастралния план от 1931 г. За този имот (нива с площ от 4 445 кв.м., трета категория, находяща се в строителните граници на к.к. „Слънчев бряг”, м. „Х. т.” – имот № ... по плана от 1931 г.) наследниците на В. Т. К. са признати за собственици с нотариален акт № .., том ..., нот.д.№ .../1995 г. на съдия при Районен съд – Несебър. Искът по чл. 108 ЗС, обаче, е отхвърлен с въззивно Решение от 14.05.2003 г. по в.гр.д.№ 1488/2001 г. на Окръжен съд – Бургас, потвърдено с Решение № 2191 от 25.11.2004 г. по гр.д.№ 2094/2003 г. на ВКС, ІV г.о. Касационната инстанция е приела, че в имота е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което препятства реституирането на собствеността. Имотът е зает на основание отреждане по регулационния план за мероприятието „пионерски лагери на море” и е застроен за осъществяване на почивно дело като комплекс от строителни дейности – сгради, постройки, помощни съоръжения, ограда. Законността на строителството е ирелевантна при преценката за приложението на забраната за реституция, установена с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

По време на висящността на гр.д.№ 9/2000 г. някои от ищците по него са извършили разпоредителни сделки с предмет идеални части от нивата с площ от 4 445 кв.м. в м. „Х. т.”, сред приобретателите по които са физическите лица – страни по настоящото дело, извън кръга на тези, които са сред наследниците по закон на В. Т. К.. Последвало е издаването на Заповед на Кмета на [община] № 498 от 28.04.2005 г. за одобряване на частичен ПУП – ПРЗ, с която от бившия ПИ с пл.№ ... по плана от 1931 г. са обособени два имота: УПИ .... с площ от 988 кв.м. и УПИ ... с площ от 3 585 кв.м. С договор за доброволна делба от 20.07.2006 г. е обективирано съгласието УПИ ..... да бъде придобит в дял от трето, неучастващо в производството по настоящото дело лице - Г. Д. К.. Предмет на настоящото дело е вторият имот - УПИ ......., идентичен на ПИ с идентификатор ............ по КККР на [населено място].

От друга страна, след отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС, с Решение № 1005 от 20.12.2004 г. на Министерския съвет, взето на основание чл. 6, ал. 1 ЗДС, имоти – публична държавна собственост са обявени за имоти – частна държавна собственост, съгласно приложения № 1 и № 2 – неразделна част от решението. Постановено е министърът на образованието и науката да образува еднолични търговски дружества с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти заедно с движимите вещи в тях по посочените приложения. В списъка на недвижимите имоти, предоставени за внасяне в капитала на дружеството по т. 4 от Р., е включен терен от 30 дка и построени върху него 6 масивни сгради в [населено място], стопанисвани от Регионално звено – С., и терен от 36,180 дка, и построени върху него 6 масивни сгради и седем бунгала, стопанисвани от Регионално звено – Стара З.. В изпълнение на Р. от 2004 г., с У. акт на ЕООД с държавно участие в капитала от 24.01.2005 г., министърът на образованието и науката е учредил „Ученически отдих и спорт” ЕООД – [населено място] с едноличен собственик на капитала Държавата (регистрацията в търговския регистър е постановена с Решение № 1 от 27.01.2005 г. по ф.д.№ 14268/2004 г. на Софийски градски съд). Съгласно чл. 8, ал. 1 от Учредителния акт капиталът на дружеството се състои от непарични вноски, представляващи правото на собственост върху недвижимо и движимо имущество, съгласно Приложение № 2 към т. 1 и т. 4 от Решение № 1005 от 20.12.2004 г. на Министерския съвет за обявяване на имоти – публична държавна собственост за имоти – частна държавна собственост, като в чл. 8, ал. 2, т. 110 и т. 133 е визирано, че непарични вноски (апорт) на Държавата в капитала на дружеството са Почивна база „Р. – Ч.– С.”, [населено място] (състояща се от шест сгради и земя с обща площ 30 000 кв.м.) и Почивна база „Р. – С. З.”, [населено място] (състояща се от шест сгради, седем бунгала и земя с обща площ 36 180 кв.м.). Базите са заприходени като ДМА на „Ученически отдих и спорт” ЕООД, което с Решение № 3 от 10.02.2006 г. по ф.д.№ 14268/2004 г. на СГС е преобразувано в еднолично акционерно дружество (ЕАД).

От правна страна е прието, че с влязлото в сила решение по гр.д.№ 9/2000 г., предвид наличието на пречката по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ (съществуването на която е установено и от събраните по настоящото дело доказателства), е отречено правото на собственост на ответниците по предявения от „Ученически отдих и спорт” ЕАД установителен иск. Правният интерес от предявяването на последния е налице с оглед твърденията в исковата молба, че първоначалните страни по делото извличат легитимация като собственици на имота въз основа на различни придобивни основания, за които са се снабдили с титули за собственост, с което, както и предвид участието им в съдебно производство за делба на същия този имот, оспорват правото на собственост на дружеството. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива по силата на сделка, придобивна давност или по други начини, определени в закона, един от които е апортът по чл. 72 и сл. от ТЗ. По силата на чл. 73, ал. 4 ТЗ правото върху учредителния апорт, част от който е и процесният имот, е придобито от момента на възникване на дружеството с вписването му в търговския регистър. Обсъдени са възраженията, свързани с идентичността на имота, както и че не е бил собственост на Държавата и че не е бил апортиран от името на „Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт” – [населено място], които са преценени като неоснователни. Със ЗРП на [населено място] от 1988 г. процесният имот е отреден за Почивна база с общонационално предназначение за обслужване нуждите за отдих и туризъм на ученици, част от обслужващо звено с национално значение на държавна бюджетна издръжка. По тази причина и на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за народната просвета (в сила от 1991 г., в редакцията след измененията от 1998 г., ДВ, бр. 36 от 1998 г., според която държавни са детските градини, училищата и обслужващите звена с национално значение, финансирани от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката или чрез други министерства и ведомства, като предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост) е прието, че имотът е имал статут именно на публична държавна собственост. От 01.01.1994 г. звената „Ученически лагери” преминават на финансиране към Министерството на науката и образованието (§ 10, ал. 1 от ПМС № 151 от 04.08.1993 г.), като със заповед № РД-14-33 от 1993 г. на министъра на образованието е открит „Национален център за ученически отдих и туризъм” – юридическо лице при МНО, който отговаря за организиране отдиха на учениците и стопанисването и управлението на ученическите лагери (чл. 2 от Правилника за устройството, организацията и дейността на Национален център за отдих, възстановяване и спорт, обн. ДВ, бр. 69 от 06.08.2004 г.). Със заповед № РД-14-110 от 29.12.1998 г. на министъра на образованието и науката, считано от 01.01.1999 г. НЦУОТ е преобразуван в „Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт” - юридическо лице със седалище [населено място]. Следва преобразуване и на последния чрез сливане с Квалификационно-възстановителен център – София в Национален център за отдих, възстановяване и спорт – София. До вземането на решение № 1005/2004 г. на МС имотът е бил с национално значение и е имал характер на обслужващо звено в сферата на образованието, финансирано от МОН. Към момента на апортирането в капитала на „Ученически отдих и спорт” ЕООД в началото на 2005 г. имотът е бил частна държавна собственост. М. съвет на РБ, в съответствие със своята компетентност и правомощия, е взел валидно решение да обяви този имот – публична държавна собственост за имот частна държавна собственост и след това да го внесе в капитала на новоучреденото търговско дружество. От момента на създаване на „Ученически отдих и спорт” ЕООД то е придобило правото на собственост по отношение на процесния поземлен имот, като предаването от страна на Национален център за отдих, възстановяване и спорт – София е извършено по силата на Заповед № РД 09-376 от 16.03.2005 г.

С оглед извода, че искът за установяване собствеността на главно встъпилата страна върху процесния имот е основателен и полежи на уважаване, съдът е обсъдил противопоставените от ответниците по този иск възражения за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Въз основа анализа на събраните по делото гласни доказателства е прието за установено, че до април 2011 г. имотът е функционирал като пионерски лагер, като е бил ограден с телена ограда. Ответниците по иска на главно встъпилото лице са посещавали имота инцидентно през лятото - поставяли са барбекю, оборудване за сърф, поставяли са каравана, в имота е поставен и рекламен транспарант, касаещ предоставяни туристически услуги от трети лица. Тези действия, свързани с ползването на имота са само в откъслечни периоди през летния сезон и не са обусловили извод за явно, необезпокоявано и продължително владение на имота. Свидетелските показания са, че има поставено заведение, в което се продават кафе, безалкохолни напитки, риба, но не могат да кажат дали то се намира в самия имот, като свидетелят Д. е категоричен, че този павилион не се намира в имота и посочва, че не знае на кого е имота. Разпитаните свидетели не сочат конкретните граници на имота, не познават местоположението му, а свидетелстват единствено за отрязък, който се намира на самия морски бряг, поради което и не може да се установи ползването на имота в неговата цялост. От събраните по делото гласни доказателства се установява единствено, че през 2017 г. е поставена ограда на имота, което като период от време не е достатъчно да се приеме, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност. По отношение на преките наследници на В. Т. К. със сила на пресъдено нещо е отхвърлен предявения от тях ревандикационен иск против юридическо лице („Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт”), чийто частен правоприемник е „Ученически отдих и спорт” ЕАД, поради което както по отношение на тях, така и по отношение на техните приобретатели в хода на съдебното производство, приложим е срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС. По отношение на приобретателите, по сделките, сключени след приключване на съдебното производство, дори да се приеме, че същите не са знаели, че придобиват имота от несобственик и в този смисъл са добросъвестни, по делото не се установява да е изтекла кратка придобивна давност за период от пет години, поради което не е прието, че са придобили собствеността.

С оглед изхода от спора по предявения иск на главно встъпилото лице, прието е, че на основание чл. 537 ГПК следва да бъде отменен съставения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № ..., том ..., нот.д.№ ..../1995 г. по описа на Районен съд – Несебър, по силата на който, на основание представено Решение № 64-Р от 19.01.1993 г. на ОбПК – Н. и приложената скица, наследниците на В. Т. К. са признати за собственици на нива с площ от 4 445 кв.м., трета категория, находяща се в строителните граници на к.к. „Слънчев бряг”, местността „Х. Т.”, имот № .... по плана от 1931 г.

С оглед изхода на спора по предявения иск на главно встъпилото лице е отхвърлен първоначалният иск за делба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба с вх.№ 14966 от 27.09.2019 г., подадена от А. И. Д., В. К. Р., Х. К. Й., Н. З. Й., К. Х. Й., Г. А. Б., А. И. Д., С. Д. В. и П. Д. Д.-Ж., са поставени следните въпроси в контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

І.1. „Може ли съдът по предявен положителен установителен иск за собственост да признава ищеца за собственик на недвижим имот с наличие на пречки за неговото възстановяване по чл. 10-б ЗСПЗЗ ?”

І.2. „Може ли Държавата да се легитимира за собственик на недвижим имот, отреден за пионерски лагер с регулационен план, без проведена процедура за отчуждаване на този имот по ЗПИНМ, реално проведено отчуждаване и извършено обезщетяване ?”

І.3. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства на страните и да изложи мотиви по всички техни възражения, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права ?”

І.4. „Неоснователен ли е предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, когато той е част от друг имот, който не е индивидуализиран с описани за него граници и площ по действащите ЗРП ?”

І.5. „Подлежи ли на обезсилване постановен съдебен акт по разгледана нередовна искова молба, поради неизпълнение указанията на съда за представяне по делото на скица и данъчна оценка на един от двата недвижими имота при обективно предявен за тях установителен иск за собственост, без да има изменение на предявения иск ?”

І.6. „Допустимо ли е съдът да отмени изцяло констативен нотариален акт за имот с площ, част от която не е предмет на спора, т.е. е извън площта по спорното право, без да е бил сезиран с такова искане ?”

В същото изложение (към касационната жалба с вх.№ 14966 от 27.09.2019 г.) са поставени въпроси и в контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:

ІІ.1. „Длъжен ли е съдът да отхвърли като неоснователен предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, който е част от друг по-голям имот, без последният да е индивидуализиран с описване на граници и площ по действащите ЗРП на [населено място] ?”

ІІ.2. „Представлява ли процесуално нарушение служебното присъединяване по настоящото дело на съдебни книжа по друго приключило дело, без да има предявено искане за това от страните ?”

ІІ.3. „Представлява ли процесуално нарушение лишаването на ответника от възможността да подаде писмен отговор на предявен срещу него иск ?”

ІІ.4. „Допустимо ли е постановяване на съдебен акт за отхвърляне на предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот по нередовна искова молба, когато за имота няма представени скица, данъчна оценка и не е заплатена никаква държавна такса ?”

ІІ.5. „Какви са правомощията на въззивната инстанция по възражение за постановен съдебен акт по нередовна искова молба ?”

ІІ.6. „Длъжен ли е съдът да върне на подателя исковата молба, при установено по делото частично неизпълнение в срок указанията на съда за отстраняване нередовностите в нея, без да е извършено изменение на обективно съединените искове в нея ?”

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба с вх.№ 15273 от 02.10.2019 г., подадена от Х. В. Х., се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поставен е и въпросът „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства на страните и да изложи мотиви по всички техни възражения, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права ?” с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба с вх.№ 15692 от 09.10.2019 г., подадена от Т. С. Р., М. С. Р., С. Д. К., Н. Г. К. и Ц. В. Б. се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Поставени са и въпросите:

1. „Следва ли да се приеме, че Държавата е придобила собствеността върху недвижим имот, отреден за пионерски лагер с регулационен план, без да е проведена процедура за отчуждаване и без заплащане на обезщетение съгласно отменения ЗПИНМ ?”

2. „Приложима ли е нормата на чл. 10-б, ал. 1 ЗСПЗЗ или съдът следваше да изследва евентуалното приложение на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като изследва законността или незаконността на изградена постройка върху терена и каква част от терена е незасегната от застрояване, респ. няма пречки за реституцията й ?”

3. „Може ли процесуалните действия по едно дело да бъдат счетени за валидно извършени по друго дело ?”

4. „Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви в случай, че не е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, каквато възможност му е дадена с нормата на чл. 272 ГПК ?”

По отношение на първите два и четвъртия въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на третия - основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато по отношение произнасянето на въззивния съд по предявените положителен установителен иск на главно всъпилото лице и първоначалния иск за делба.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Довод за наличието на порок, относим към валидността на решението, не е заявен, като и служебната проверка не сочи на вероятна нищожност.

Доводи за вероятна недопустимост са заявени с касационната жалба с вх.№ 14966 от 27.09.2019 г. (като в тази насока са формулираните въпроси № І.5. и №№ ІІ.2. и от ІІ.4. до ІІ.6.) и с касационната жалба с вх.№ 15692 от 09.10.2019 г. (като в тази насока е формулираният въпрос № 3.). Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като не са изпълнени указанията на съда за представяне по делото на скица и данъчна оценка от главно всъпилото лице, респ. – зачетени са процесуални действия, извършени по друго гражданско дело, както и исковата молба не е надлежно вписана. Относими към редовността на исковата молба, респ. - допустимостта на производството, са и въпроси №№ І.4. и ІІ.1. от изложението към касационната жалба с вх.№ 14966 от 27.09.2019 г.

Застъпените от касаторите становища са неоснователни. С депозирането на исковата молба на 25.04.2017 г. от страна на „Ученически отдих и спорт” ЕАД съдът е сезиран при условията на чл. 2 ГПК и за него е възникнало задължението да разгледа и разреши отправената молба за защита на претендираните от дружеството имуществени права. Производството по тази молба не е прекратявано - такъв характер няма постановеното Определение № 260 от 05.05.2017 г. по гр.д.№ 1100/2016 г., с което районният съд не е приел иска на „Ученически отдих и спорт” ЕАД за разглеждане в течение на производството по гр.д.№ 1100/2016 г. Отменяването на Определение № 260 с Определение № 1737 от 06.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 1237/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас (с което окръжният съд е разрешил процесуалния въпрос в правомощията си съгласно чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК, като е допуснал главното встъпване в производството по гр.д.№ 1100/2016 г. на РС – Несебър) има за последица конституирането на „Ученически отдих и спорт” ЕАД като страна в производството, считано от датата на депозиране на исковата му молба – 25.04.2017 г. По тази причина, макар и извършени в рамките на производство, образувано под друг деловоден номер (гр.д.№ 415/2017 г.), процесуалните действия, касаещи исковата молба на дружеството, запазват своята валидност и следва да бъдат зачетени като извършени в производството по гр.д.№ 1100/2016 г., страна по което е главно встъпилото лице. Постановеното от РС Определение от 13.11.2017 г. по гр.д.№ 1100/2016 г. (за конституиране на „Ученически отдих и спорт” ЕАД като главна встъпила страна в производството и приемане за съвместно разглеждане предявената от него срещу първоначалните страни искова претенция) не произвежда правни последици, доколкото такива произтичат от произнасянето на Окръжен съд – Бургас в правомощията му чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК. Определение № 736 от 26.10.2017 г. по гр.д.№ 415/2017 г. по описа на РС - Несебър (с което производството по гр.д.№ 415/2017 г. е „прекратено”) има характер на акт по администриране и последиците му са именно да присъедини преписката по гр.д.№ 415/2017 г. към гр.д.№ 1100/2016 г., доколкото не е мотивирано с процесуална недопустимост на производството по иска на главно встъпилото лице. По тази причина то нито е подлежало на съобщаване на страните, нито на самостоятелно обжалване по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Преценката на въззивния съд е в същия смисъл, респ. – правилен е изводът, че действията, извършени по гр.д.№ 415/2017 г., имат последиците по чл. 129, ал. 5 ГПК относно исковата молба на дружеството. Не кореспондира с данните по делото твърдението, че исковата молба не е надлежно вписана, напротив – вписване е извършено под № .... от 14.06.2017 г. (видно от л. 363 – 370 от гр.д.№ 415/2017 г.), предвид което е било ненужно повторното вписване, разпоредено от окръжния съд и извършено под № 720 от 20.02.2019 г. Несъответно на изискванията към индивидуализацията на имота от гледна точка редовността на исковата молба е и становището, обосновало поставянето на въпроси №№ І.4 и ІІ.1. Процесният имот е индивидуализиран съобразно действащата за територията кадастрална карта, като в практиката на ВКС (така: Определение № 86 от 25.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 45/2009 г. на ВКС, II г.о., Решение № 11 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 166/2011 г. на ВКС, I г.о.) се приема, че посочването на номер по кадастралната карта и кадастрален регистър е достатъчно като индивидуализиращ белег на имота, така че той да бъде отграничен от всеки друг недвижим имот. Наред с това в петитума на исковата молба е посочено, че по ЗРП имотът представлява парцел ...., № ... от кв. ........... За отбелязване е, че същият подход е приложен с първоначалната искова молба, с която е предявен иска за делба, по редовността на която касаторите не спорят.

В обобщение - не е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотеза 2 на чл. 280, ал. 2 ГПК, включително и по въпросите №№ І.4, І.5., ІІ.1., ІІ.2., ІІ.4., ІІ.5. и ІІ.6. от изложението към касационната жалба с вх.№ 14966 от 27.09.2019 г. и по въпрос № 3 от изложението към касационната жалба с вх.№ 15692 от 09.10.2019 г. Предвид изложените съображения, без обуславящо значение за изхода на спора се явява въпрос № ІІ.3. от изложението към касационната жалба с вх.№ 14966 от 27.09.2019 г., респ. - не е налице основание за допускане на обжалването по него, тъй като (противно на заявеното от касаторите), процедирайки по гр.д.№ 415/2017 г., РС – Несебър е връчил преписи от исковата молба по чл. 225, ал. 1 ГПК на всички ответници, като постъпилите отговори са взети предвид при разглеждането на спора.

В изложението към касационната жалба с вх.№ 15273 от 02.10.2019 г. се поддържа, че въззивното решение е „очевидно неправилно”. С понятието „очевидна неправилност” законодателят е обозначил състояние, при което неправилността на съдебния акт е проявена по начин, че може да бъде констатирана още при прочита на акта, без да се налага касационната инстанция да извършване анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл), нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК.

Атакуваното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, поради което отсъства основание за допускане на касационното обжалване в хипотеза 3 на чл. 280, ал. 2 ГПК. Присъстващите в мотивите на въззивния акт разсъждения, касаещи придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) и разясненията на ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК, се явяват изолирани от останалата част на текста и в този смисъл нямат характер на решаващи съображения за изхода на спора, доколкото уважаването на иска е обусловено от заключението, че е налице валидно извършен апорт в капитала на новоучреденото дружество (стр. 24 от решението), съображенията в която насока са подробно изложени в акта на първата инстанция и възприети от въззивния съд по метода на препращането, регламентирано с чл. 272 ГПК.

Поставените от касаторите въпроси №№ І.1., І.2. в изложението към касационната жалба с вх.№ 14966 от 27.09.2019 г. и въпроси №№ 1 и 2 в изложението към касационната жалба с вх.№ 15692 от 09.10.2019 г. касаят предпоставките за приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. В случая не може да се приеме, че тези въпроси имат обуславящо значение по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, защото те са разрешени с Решение № 2191 от 25.11.2004 г. по гр.д.№ 2094/2003 г. на ВКС, ІV г.о., с което е приключило производството по гр.д.№ 9/2000 г. по описа на РС – Несебър. И двете срещупоставени страни по настоящото дело, като страни и частни правоприемници на страни по приключилото гр.д.№ 9/2000 г., са обвързани от силата на пресъдено нещо на Решение № 2191 от 25.11.2004 г., поради което е недопустимо преразглеждането на въпроси, касаещи индивидуализиращите белези на отреченото право на собственост, претендирано от настоящите касатори в предходния процес. При отсъствието на основание за реституция по ЗСПЗЗ, имотите, обхванати от проведеното мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, запазват статута си на собственост на Държавата с произтичащата от това възможност за извършване на разпоредителни действия от вида на установените по настоящото дело (промяна статута от публична държавна в частна държавна собственост, респ. апортиране в капитала на новоучреденото дружество). Само за пълнота следва да се отбележи, че касаторите извличат допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК от съдържанието на актове, постановени по реда на чл. 288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване (Определение № 1117 от 10.12.2009 г. по гр.д.№ 843/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 1161 от 06.12.2010 г. по гр.д.№ 1158/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и Определение № 1114 от 02.12.2011 г. по гр.д.№ 763/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.), които (съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГК и ОСТК) нямат правната характеристика на актове, с които ВКС се произнася по същество на касационните жалби, респ. не представляват база за селектиране на жалбите.

Поставените въпрос № І.3. в изложението към касационната жалба с вх.№ 14966 от 27.09.2019 г., въпросът в изложението към касационната жалба с вх.№ 15273 от 02.10.2019 г. и въпрос № 4 в изложението към касационната жалба с вх.№ 15692 от 09.10.2019 г. не отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Питанията не поставят правни проблеми, на които се търси принципен отговор по тълкуването и приложението на закона, а обективират оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Касаторите обосновават поставянето им със собствената си трактовка на събраните по делото доказателства и разбирането, че действителните факти не съвпадат с приетите за установени от съда. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, обаче, представляващият общо касационно основание правен въпрос не може да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение и допускане на обжалването не може да се постигне посредством навеждането на доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според обосновката към въпрос № 4 в изложението към касационната жалба с вх.№ 15692 от 09.10.2019 г. липсват мотиви относно възражението за изтекла придобивна давност, както и препратка към мотивите на РС – Несебър. Становището не отговаря на съдържанието на въззивния акт, който обективира както произнасяне на окръжния съд по възражението по чл. 79 ЗС, така и препращане към съображенията на първата инстанция, които са споделени изцяло. Конкретно питане, относимо към произнасянето по възражението за изтекла придобивна давност, не е поставено.

По изложените съображения не следва да се допуска обжалването по отношение на частта от въззивното решение, с която съдът се е произнесъл по предявените положителен установителен иск на главно всъпилото лице и първоначалния иск за делба.

Относно произнасянето на съда по последицата, уредена с чл. 537, ал. 2 ГПК, ВКС намира следното:

Съгласно посочената разпоредба, когато акт, издаден в охранително производство (включително – нотариален), засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. В настоящия случай е разгледан спор за притежанието на право на собственост върху имот, представляващ част от по-голям имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Данните по делото са, че от имота, обект на отменения от съда Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № ..., том ..., нот.д.№ .../1995 г. на съдия при Районен съд – Несебър, са образувани два нови – процесният ПИ № ..........., идентичен на УПИ ........ с площ от 3 585 кв.м., както и УПИ .......... с площ от 988 кв.м. Данните за последния са, че е придобит от трето, неучастващо в производството по настоящото дело лице - Г. Д. К.. С оглед тези данни произнасянето на съда повдига въпроса дали постановената последица е съответна на разгледания иск за собственост. Евентуален отрицателен отговор би обосновал извод за частична недопустимост на произнасянето по чл. 537, ал. 2 ГПК поради несъответствие между него и предмета на делото. За да се извърши преценка дали е налице или отсъства процесуална недопустимост, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по последицата, уредена с чл. 537, ал. 2 ГПК - при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, като основание в тази насока представлява и питането по т. І.6. от изложението към касационната жалба с вх.№ 14966 от 27.09.2019 г.

При допускане на касационното обжалване, касаторите, депозирали касационната жалба с вх.№ 14966 от 27.09.2019 г., дължат внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лв. – общо за всички тях.

Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение