Определение № 2024 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. Н. против въззивно решение № № 6628 от 21.12.2023 г. по гр.д.№ 9851/2022 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 01.06.2022 г., постановено по гр. дело №64919/2020 г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба между М. Т. П. и касаторката при равни квоти по 1/2 на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], №***,ет. ***, състоящ се от две стаи, кухня и антре, ведно с 1/2 ид.ч. от зимнично помещение с площ 11 кв.м., ведно с 10/100 ид.ч. от общите части на сградата и 1/32 ид.ч. от дворното място, съставляващо парцел ***. в кв. ***, м. „Ц.“ с площ 596 кв.м., а по КК на [населено място], одобрени със Заповед № РД – 18-32/01.04.2016 г., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***в сградата, построена в поземлен имот с идентификатор № ***. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неправилен анализ на доказателствата, необсъждането им по отделно и в съвкупност и неправилни правни изводи по възражението за придобивна давност, заявено от касаторката, като ответница по иска за делба. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Признанието пред един от наследниците пред трети лица, че имота е изключителна собственост само на един от наследниците, представлява ли доказателство за превръщане на държането във владение за себе си /interversio possessionis/,; 2. Как следва да се обсъждат и ценят от съда свидетелските показания, противоречията по между им и с останалите доказателства по делото, включително с оглед евентуалната им заинтересованост; 3. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба доводи на жалбоподателя? По същите въпроси се твърди и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касация. Ответницата по касация М. Т. П. оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като въпросите са неконкретни и отговорът им няма да промени изхода от спора, а и не е доказано противоречие със съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Процесният апартамент е купен от З. И. Г. с н.а. № 136, т.ХХVІІ/1067 г. Купувачката е починала на 25.02.1985 г. и е наследена от съпруга си И. Н. П. и от двете им деца К. И. Н. и Т. И. П.. След смъртта на И. Н. П. на 22.10.2009 г., негови наследници остават ответницата К. Н. и Т. П., починал на 29.12.2010 г., наследен от двете си дъщери Е. и М., като първата е направила отказ от наследство. Така наследник на Т. П. е ищцата М., а ответник по предявения от нея иск за делба е леля й К. Н., която е заявила в срок възражение на придобивна давност по отношение наследствената част на ищцата. РС е приел за неоснователно възражението за придоибвна давност и е допуснал съдебна делба на процесния апартамент, ведно с пирнадлежностите му при равни права. По въззивната жалба на ответницата, въззивната инстанция, позовавайки се на ТР№1/2012 г. на ОСГК на ВКС, е посочила, че упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. Когато основанието, на което е установена фактическата власт предполага съсобственост, респективно съвладение, то всеки сосъбственик, който е установил фактическа власт върху целия имот е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите, което оборва презумпцията на чл. 69 ЗС. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение за себе си.. Тези действия трябва да са от такъв характер, че от тях по явен и недвусмислен начин да се установява отричане владението на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Въззивният съд е приел, че не е доказано от ответницата владение на идеалната част на брат й - пряк наследодател на ищцата. Този извод е изведен след анализ и съпоставяне на показанията на свидетелите. Относно показанията на св. И., че братът на ответницата /баща на ищцата/ казвал че от определен момент нататък имотът е на ответницата и да го стопанисва както трябва, въззивният съд е приел, че то може да бъде индикация единствено за наличие на възмездна или безвъзмездна сделка между тези лица, каквато не се твърди и не се доказва и същевременно такова изявление не доказват промяна в намерението на заявилата възражение за давност сънаследница. Тези показания са съпоставени с показанията на св.С., според които бащата на ищцата – Т. й е споделял, че сестра му – ответницата, е искала той да й прехвърли неговия дял, но той никога не е имал такова намерение. От показанията на св. И. е заключено, че между брата и сестрата не е имало спор относно придобитата по наследство съсобственост. Съдът е посочил, че е без значение къде е живяла ищцата, тъй като правото на собственост върху наследената идеална част не се изгубва, освен ако друг не го придобие на някое от придоибвните основания по чл. 77 ЗС. /чл. 99 ЗС/ Относно показанията на св.М. е посочено, че тя установява безспорния факт, че в жилището е живяла ответницата по иска, но не установява факти и впечатления относно спорния факт, дали обитавайки жилището същата е променила намерението си вместо да държи ид.ч. за ищцата да ги държи за себе си. Съдът е приел, че данни за отблъскване владението на ищцата се съдържат единствено в показанията на св. С., според които ищцата М. не е могла да живее в процесния имот след 2010 г. - след смъртта на баща й Т., /починал на 29.12.2010 г./ тъй като ответницата не е искала да я види и не й е дал достъп до имота. М. поискала ключ, но такъв не им е бил предоставен. От тези показания, въззивният съд е направен извод, че след смъртта на Т., ответницата е завладяла имота, демонстрирала е намерение за своене - не е пускала никой да влезе в него, но не е налице втория елемент от придобивната давност – изтичане на десетгодишен срок на владение, тъй като от смъртта на Т. на 29.12.2010 г до предявяване на иска за делба на 23.12.2020 г. не са изтекли десет години. От показанията на св. П., приятелка на ищцата, съдът е приел за установено, че бащата на ищцата Т. П. е живеел към м. юни 2010 г. и до смъртта си в процесното жилище, поради което е отречена тезата на касаторката за установено владение преди неговата смърт – от 2009 г., когато починал баща им И. Н. П.. Тази свидетелка споделя лични впечатления – ходила е в имота, познавала е бащата на ищцата, говорила е с него. С тези мотиви е потвърдено решението на РС, с което е допусната делба на имота при равни права. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. въпросът трябва да е от значение за изхода за конкретния спор. Първият въпрос не е определящ за изхода от спора. Не е налице признание на факт или обстоятелство по делото, а показания на свидетел, които се преценяват и са преценени от въззивния съд наред с всички останали доказателства. В настоящия случай заявеното от една от свидетелките за подобно изявление на бащата на ищцата се опровергават от показанията на друга свидетелка. За завладяване идеалните части на другите съсобственици този, който се позовава на придобивна давност следва да докаже, че е манифестирал действия, сочещи на изключване владението на останалите съсобственици. Изявлението на наследника Т., за което разказва свидетелката, дори да е вярно, не доказва извършване на подобни действия по завладяване и своене на апартамента от ответницата до смъртта на брат й. Затова по този въпрос не се допуска касационно обжалване и на двете наведени основания – по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По втория въпрос съдебната практика приема, че дейността на първата и на въззивната инстанция, макар и действаща като ограничен въззив, са по разглеждане на спора по същество и установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и подвеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В мотивите на решението възивната инстанция трябва да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи, трябва да бъде даден обоснован отговор. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, когато е приет за основателен довод на въззивника-ищец за неправилност на първоинстанционното решение, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна. /Решение № 159 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1871/2014 г., II т. о., Решение № 177 от 28.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6369/2014 г., IV г. о. Решение № 15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о./ От изложените мотиви на въззивното решение е видно, че въззивната инстанция е изпълнила посочените задължения и правомощията си. Постановеното от нея решение не противоречи на цитираните решения, защото са обсъдени събраните доказателства, включително и довода, че ищцата е бездействала. Съдът изрично е посочил, че неупражняването на правото на собственост не води до изгубването му. До това може да доведе само придобиването му от друг субект. Затова е без значение, че ищцата не е могла да се снабди със скица на имота и данъчна оценка, защото не е декларирала имота пред общината и АГКК. Предвид изложеното, съдът не констатира противоречие с цитираната съдебна практика и по втория въпрос, поради което не се допуска касационно обжалване и на двете наведени основания – чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Изложеното се отнася и до третия въпрос – съдът е обсъдил довода на въззивницата за бездействие на ищцата при упражняване правото на собственост и по този въпрос не се констатира противоречие със съдебната практика, а наличието на такава е основание да не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност. От мотивите на обжалваното въззивно решение не се констатира неприлагане или прилагане в обратен смисъл на материалноправна норма, не спазване на съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор. Спазени са процесуалните норми, обезпечаващи равнопоставеност на страните. Няма нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1, т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 1500 лв., която сума е отразено, че е изплатена в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение