Определение № 530 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2017/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. К. срещу решение № 780 от 02.07.2024г. по в.гр.д. № 424/2024г. на Апелативен съд – София с което, като е потвърдено решение № 6179 от 04.12.2023г. по гр.д. № 12603/2022г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 40 000 лева до пълните претендирани 60 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.08.2022г., със законната лихва от 29.08.2022г. до окончателното плащане. В останалата част – за присъждане на сума от 40 000 лева обезщетение, със законната лихва, като необжалвано решението на Софийски градски съд е влязло в сила. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че при постановяване на решението си съставът на Апелативен съд – София е нарушил принципа на справедливост и оттам чл. 52 от ЗЗД. В недостатъчна степен са били възприети претърпените и търпими от ищцата действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви аспект, продължителността им. Страната се позовава на указанията, дадени в ППВС№ 4/1968г. Решението на въззивния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и във връзка с постановлението. Не са съобразени лимитите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и икономическата конюнктура. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касация, отменено и на касатора се присъди допълнително сумата от 60 000 лева, със законната лихва за забава от 29.08.2022г. до окончателното плащане, с присъждане на направените пред трите инстанции разноски. В изложението на касационните основания е посочено, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос относно приложението на чл. 52 от ЗЗД и за проверка на съответствието на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. От насрещната страна по жалбата Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Обжалваното решение не противоречи на съдебната практика. Ответникът споделя мотивите, с което въззивният съд е постановил решението си, и намира същото за правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, съставът на Апелативен съд – София е приел, че към 11.08.2022г. Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно товарен автомобил „Дачия Докер“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 7.00 часа, в [населено място], [улица], в района на СМГТ № 2163, при управление на товарния автомобил в нарушение на чл. 40, ал. 2от ЗДвП, С. Й. Й. е извършил неподсигурена маневра „движение на заден ход“ и е ударил стоящата на автобусната спирка Н. Ц. К., тогава на 51 години. Причините за настъпване на произшествието са били от субективен характер – действия на водача на товарния автомобил. Той е имал техническа възможност да възприеме намиращата се на пътното платно пешеходка (при наличие на спрял автобус в района на спирка за качване и слизане на пътници) и да не предприема извършване на маневра за движение на заден ход. На ищцата са били причинени контузия на гръден кош, травма в поясната област на гръбначния стълб с компресионно счупване на тялото на втори поясен прешлен, вътрешно счупване на бедрената кост на ляв крак в областта на бедрената шийка. Травматичните увреждания при ищцата са наложили болничен престой за времето от 11.08.2022г. до 19.08.2022г. По отношение на гръбначната травма е било предприето консервативно лечение. Счупването на бедрената кост е наложило замяна на тазобедрената става с двуполюсна изкуствена става. Хирургичната интервенция, извършена на 15.08.2022г., е била поради възрастта и здравословното състояние на ищцата (данни за артериална хипертония и висока кръвна захар). В случая първичното ендопротезиране е било правилно преценен основен метод на лечение, за да се избегнат усложнения като разпад на остоесинтезата или остеонекроза. При болничния престой е била приложена обезболяваща, антибиотична и антикоагулантна терапия. Лечението на ищцата е продължило в домашни условия. Тя е била обездвижена за периода от 3-4 седмици, когато не е можела да се обслужва сама. След това около два месеца е използвала патерици. Възстановяването й е продължило между шест и девет месеца. Ищцата е била временно неработоспособна за периода от 11.08.2022г. до 16.01.2023г., а от 15.05.2023г. й е била призната 50% намалена работоспособност пожизнено поради наличие на ортопедични импланти на стави. При минимална разлика в дължината на горните крайници след поставянето на импланта, ищцата започнала да накуцва, походката й била променена. С поставената изкуствена става е можело да се постигне функционално възстановяване, но не и до степен както преди инцидента при естествената става. Трябвало е да се съобразява натоварването на ставата поради опасност от изкълчване на ендопротезата (избягване кръстосване на краката, повдигане на бедрото над 90 градуса при седеж, завъртане на краката и т.н.). Образуването на костна формация около ендопротезата допълнително е предизвиквало болки и ограничаване в обема на движение, които са се усилвали при натоварване и промени във времето. За тези фактически обстоятелства, възприети от въззивния съд, в първоинстанционното производство е била изслушана съдебна автотехническа експертиза (основно и допълнително заключение), съдебно-медицинска експертиза (основно и допълнително заключение), както и са да дали показания свидетелите Ц. К., син на ищцата, и Р. Т., съседка, присъставала на пътния инцидент. За справедлив размер на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД за случая от въззивния съд е била приета сумата от 40 000 лева. Изрично при определяне на това обезщетение е било посочено, че съдът съобразява: 1.) възрастта на пострадалата към момента на инцидента; 2.) характера на причинените телесни увреждания, в това число по-интензивните болки в първите дни след инцидента и проведеното лечение в болнично заведение, както и че възстановяването е било съпроводено със силни болки по време на престоя в болницата и първия месец вкъщи; 3.) невъзможността да се обслужва сама; 4.) невъзможността да води нормален живот за няколко месеца; 5.) целия възстановителен период от около 6-9 месеца след оперативната интервенция; 6.) стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели на доходи по време на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респективно нормативно определените лимити на отговорност по застраховката "Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставеният от Н. Ц. К. въпрос относно приложението на чл. 52 от ЗЗД при предявен пряк иск срещу застраховател, е материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. От касатора е подадена е молба за защита на неимуществено право – присъждане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, налагащо определяне на конкретния размер на обезщетението по правилата на чл. 52 от ЗЗД. Въпросът е свързан с оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства, които обуславят претърпените неимуществени вреди, както и тяхното значение за размера на вредите. Касационно обжалване следва да бъде допуснато с оглед въведения във връзка с въпроса допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за преценка на съответствието на въззивното решение с приетото по Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) – при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на вредите. Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по делото по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, при което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Воден от горното съдът