Определение № 28 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 27/2012 г.

Производството е образувано по подадената на 8.08.2011 год. касационна жалба от Е. Т. Т. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Н., против въззивното решение от 5.07.2011 год. по гр. д. № 433/2009 год. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.10.2007 год. по гр. д. № 540/1996 год. на Свогенския районен съд. С него са отхвърлени предявените от касатора искове за предаване от ответниците на владението върху описаните в т. т. 1-10 движими вещи или да му заплатят тяхната парична равностойност в размер на сумата 37 000 неденоминирани лева, ведно със законната лихва, както и сумата от 3 000 неденоминирани лева, представляваща обезщетение за ползите, от които са го лишили в периода 1.05.1991 год. – 17.08.1994 год. С оглед постъпването на касационната жалба при действието на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за гражданските дела, същата се явява процесуално недопустима и образуваното касационно производство следва да се прекрати. Цената на предявените на 17.08.1994 год., т. е. при действието на отменения ГПК, обективно съединени искове е в размер на 40 000 неденоминирани лева, посочена от ищеца, а деноминирани – 40 лв. /чл. 1 от Закона за деноминация на лева, ДВ бр. 20/99 год., в сила от 5.07.99 год./, т. е. под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер от 5 000 лв. Това обуславя необжалваемостта на въззивното решение по предявените искове с тази цена, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба подлежи на връщане. Поради горното и при условията на иззета компетентност на въззивния съд, по аргумент от чл. 7 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.