Определение № 1155 от 11.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2245/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Б. И. срещу решение № 1862 от 28.03.2024 г. по в.гр.д.№ 11942 от 2022 г. на Софийски градски съд, ГО, IV- Г въззивен състав, с което е обезсилено решение № 20042443 от 15.06.2022 г. по гр.д.№ 52644 от 2018 г. на Софийски районен съд, III гражданско отделение, 155 състав и постановеното по същото дело по реда на чл.250 ГПК решение № 20060812 от 06.10.2022 г. С основното решение са отхвърлени предявените от М. Н. Т. и И. С. Т. против Я. Б. И. искове по чл.56, ал.1 ЗН за прогласяване по отношение на ищците на унищожаемост на извършен от ответницата отказ от наследството на покойния й съпруг И. Г. И., починал на 03.08.2012 г., вписан в особената книга на СРС под № 813 от 29.06.2017 г. по гр.д.№ 41739 от 2017 г. по описа на СРС. С допълнителното решение е оставено без уважение искането на М. Н. Т. и И. С. Т. за допълване на основното решение № 20042443 от 15.06.2022 г.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното му обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК- противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС и произнасяне на ВКС, което ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставят се следните въпроси:

1. Може ли съдът да се произнесе със самостоятелен диспозитив в решение по същество на спора по иск, който не е очертан при предявяването с ясен и изричен петитум, не е намерил последващо уточнение и не е поставен в обхвата на доклада на първоинстанционния съд ?

2. В хипотеза на констатирана от съда в исковото производство нищожност на сделка от значение за спора, какво отразяване следва да намери това в съдебния акт, съответно в неговата мотивна и диспозитивна част ?

В писмен отговор от 10.06.2024 г. ответниците по жалбата М. Н. Т. и И. С. Т. молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано, евентуално жалбата да бъде отхвърлена. Претендират и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответница по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.56, ал.1 ЗН и чл.26 ЗЗД с цена на исковете, видно от представените удостоверения за данъчни оценки, находящи се на листове 149, 153 и 163 от първоинстанционното дело и съгласно чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 ГПК, над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, при наличие на основанията по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

При преценката относно наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: За да постанови решението си за обезсилване на първоинстанционните основно и допълнително решения и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че тези решения са недопустими. Посочил е, че принципно недопустими са съдебните решения, които са постановени от съда в нарушение на диспозитивното начало или в нарушение на императивните правила, касаещи процесуалните предпоставки за възникването, съществуването или упражняването на правото на иск. При обективно съединяване на искове, ако съдът не се съобрази с връзката между спорните предмети и условието, под което са съединени исковите претенции за общо разглеждане, това нарушение също води до постановяване на недопустимо решение. Съдът е цитирал съдебна практика, според която при предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването им не зависи от волята на ищеца. Независимо от посочените от ищеца поредност и съотношение на исковете, се приема, че всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като нито една сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно тя да е нищожна и да подлежи и на унищожаване, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. В този случай /на обективно съединяване на искове за недействителност на сделка/ съдът е длъжен първо да разгледа основанията за нищожност според тежестта на порока и едва ако приеме, че сделката е валидна, следва да разгледа основанията за унищожаемост на сделката. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение, той е длъжен след това да разгледа съответното основание за висяща недействителност като извършено без или извън надлежно учредена представителна власт. Ако съдът прогласи нищожността на сделката на едно от посочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци на сделката.

В конкретния случай въззивният съд е посочил, че в обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения, че отказът от наследството, останало от И. Г. И., починал на 03.08.2012 г., извършен от ответницата и негова съпруга Я. Б. И. на 29.06.2017 г., е унищожаем по отношение на ищците, тъй като те са кредитори на ответницата и не могат да се удовлетворят от личното й имущество. Взел е предвид обаче, че в исковата молба ищците са изложили и фактически твърдения, че след смъртта на съпруга й през 2012 г. и преди заявения отказ от наследството- на 18.11.2013 г. ответницата е подписала договор за аренда на земеделска земя за съсобствените на И. И. ниви в [населено място], [община], обл.В., който би могъл да се цени като индиция за приемане на наследството с конклудентни действия. Поради това извършеният след подписването на този договор за аренда изричен отказ от наследството би бил недействителен. Отчетено е, че ищците са формулирали петитум на исковата молба, който съответства на изложеното в обстоятелствената част: да се унищожи по отношение на ищците заявения от ответницата отказ от наследството, останало от покойния й съпруг И. И., починал на 03.08.2012 г., вписан в особената книга на СРС № 813 на 29.06.2017 г. по гр. д. № 41739 от 2017 г. по описа на СРС, 117 състав, или евентуално- да бъде прогласена изрично недействителността на извършения от ответницата отказ от това наследство поради приемането на наследството към момент, предхождащ отказа. При това обективно съединяване на исковете въззивният състав е приел, че при постановяване на основното решение от 15.06.2022 г., с което е отхвърлен предявеният от ищците срещу ответницата иск с правно основание чл.56, ал.1 ЗН за унищожаване на извършения от ответницата отказ от наследството на покойния й съпруг, първоинстанционният съд е нарушил специфичната процесуална предпоставка, касаеща поредността на разглеждането на евентуално съединените искове за недействителност на отказа от наследство. В съответствие с цитираната от него съдебна практика, въззивният съд е приел, че независимо от посочената от ищците поредност на предявените от тях евентуални искове, първоинстанционният съд е следвало да се произнесе първо по допустимостта, респективно основателността на иска с правно основание чл.26 ЗЗД във връзка с чл.44 ЗЗД за нищожност на извършения от ответницата отказ от наследството и едва ако приеме, че отказът от наследство е валиден, е следвало да разгледа и се произнесе по иска с правно основание чл.56, ал.1 ЗН за унищожаемост на отказа от наследство. По отношение на допълнителното решение от 06.10.2022 г., с което е оставена без уважение молбата на ищците за допълване на основното решение от 15.06.2022 г., чрез допълнително произнасяне и по иска с правно основание чл.26 ЗЗД, също е прието, че първоинстанционният съд е нарушил особените процесуални предпоставки за поредността на разглеждането на евентуално съединени искове за недействителност на сделки.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, поради следното:

Първият поставен въпрос /Може ли съдът да се произнесе със самостоятелен диспозитив в решение по същество на спора по иск, който не е очертан при предявяването с ясен и изричен петитум, не е намерил последващо уточнение и не е поставен в обхвата на доклада на първоинстанционния съд ?/ не е правен въпрос, който съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС би могъл да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е неотносим към конкретното дело и въззивният съд не се е произнесъл по него. Въпросът предполага постановяване от въззивния съд на решение по иск с неясен петитум, който не е бил последващо уточнен- факти, които не са установени по конкретното дело. По него, видно от исковата молба, ищците са навели твърдения както за унищожаване на отказа от наследство поради неговото увреждащо ги действие като кредитори, така и за недействителност на извършения отказ от наследство поради предхождащо го конклудентно приемане на наследството. Формулирали са и съответен петитум с искане до съда да унищожи отказа от наследството, а при условията на евентуалност- да го прогласи за недействителен. Въпреки това с допълнителното решение от 06.10.2022 г. първоинстанционният съд е отказал да се произнесе по втория иск, а въззивният съд също не е постановил решение по съществото на спора по този иск /както бе посочено и по-горе, въззивният съд е обезсилил първоинстанционните решения като недопустими и е върнал делото за ново разглеждане/.

Вторият въпрос /В хипотеза на констатирана от съда в исковото производство нищожност на сделка от значение за спора, какво отразяване следва да намери това в съдебния акт, съответно в неговата мотивна и диспозитивна част ?/ също не може да обоснове допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не е обусловил изводите на въззивния съд в решението му: Въззивният съд не е постановил решение по съществото на спора /не е констатирал нищожност на отказа на Я. И. от наследството на съпруга й И. И. и съответно не е прогласил такава нищожност/, а е обезсилил първоинстанционните решения като недопустими /поради констатирано от него нарушение на първоинстанционния съд на поредността на разглеждането на евентуално съединените искове/, без да обсъжда какво следва да е съдържанието на съдебния акт при извод за нищожност на атакувания отказ от наследство.

Не са налице и посочените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането й. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалното им представителство по делото на ВКС в размер на 600 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.06.2024 г.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо гражданско отделение