Определение № 1140 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Ж. Р. Д. от [населено място], подадени от пълномощника й адв. К. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ с-в, № 3986 от 31.05.2012г. по в.гр.д. № 12812/2010г. в частта, с която е потвърдено решение № ІІІ-88-111 от 12.05.2010г. по гр.д. № 4152/2009г. на Софийски районен съд в частта, с която е заместено съгласието на Ж. Р. Д. за издаването на паспорт на детето М. П. Н., и срещу постановеното от същия съд решение № 3486 от 29.04.2013г. с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд от 24.09.2010г. с което е отхвърлена молбата й за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 12.05.2010г. Ответникът по касация П. И. Н., постоянно живущ в [населено място], М., в подадения писмен отговор от пълномощника му адв. Е. Ж., моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване съдебни решения и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: С въззивното решение е отхвърлен предявеният от П. И. Н. против Ж. Р. Д. иск с правно основание чл. 123, ал. 2 СК за разрешение детето М. П. Н. да пътува в М., но е заместено съгласието на майката Ж. Д., на която са предоставени за упражняване родителските права, за издаването на паспорт на детето М.. Съдът е приел, че издаването на задграничен паспорт е в интерес на детето, тъй като по този начин то може да бъде изведено от страната. Издаването на паспорт на М. ще позволи, ако бащата даде съгласието си, тя да пътува на почивка или екскурзия извън страната, което безспорно е в неин интерес. Приел е за неоснователен довода, че издаването на паспорт на детето дава възможност то да замине с баща си в М. по съображения, че това не може да се случи ако майката не даде съгласие за пътуването. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът Ж. Р. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси „следва ли да бъде заместено съгласието на родителя, упражняващ родителските права, за издаване на международен паспорт на малолетно дете по иск на родителя, който не упражнява родителските права, при положение, че искът на последния за извеждане на детето извън страната е отхвърлен” и „допустимо ли е да бъде постановено издаване на международен паспорт на малолетно дете, при наличието на две заповеди на директора на СДВР, с които изрично се забранява издаването му”. ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените въпроси, който е от значение за решаването на делото и същевременно е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл. 123, ал. 2 СК и за развитието на правото, относно случаите на разногласие между родителите по въпроса за издаване на необходимите лични документи за пътуване на детето извън страната. По отношение на втория въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи е ясна и няма данни да се прилага противоречиво. Административният орган може да не разреши напускане на страната на малолетно лице, което няма нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители. Този административен акт не е пречка за предявяване на искане пред съда по реда на чл. 123, ал. 2 СК /а в ред. по ДВ бр. 82/2009г. – по реда на чл. 127а СК/ за разрешаване на спора при разногласие между родителите. На жалбоподателката следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 40 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 1 и 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Водим от горното съдът