Определение № 585 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 100/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. М. Е. Г. е подал касационна жалба срещу решение № 132 от 12.10.2011 г. по гр.д. № 329 по описа на Апелативен съд, [населено място], с което е отменено решение № 480 от 15.04.2011 г., постановено по гр.д. № 680 от 2010 г. по описа на Варненския окръжен съд и иска за ревандикация на М. Е. Г. и неговата съпруга М. Х. Г. против Е. З. М. и Д. Х. Я. за апартамент с идентификатор 10535.2560.273, с административен адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 16 е отхвърлен. В касационната жалба навеждат оплаквания за допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Изложението на М. Е. Г. е представено допълнително към жалбата и в него касатора се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1ГПК, като поставя следните въпроси: от кой момент правото на собственост преминава от Ж. към физическото лице- член- кооператор; възможно ли е по реда на косвеният съдебен контрол да се установи неправилност на разделителния протокол, който не е бил обжалван по надлежния ред,; необходимо ли е за отпадане на удостоверителната сила на официалния документ- нотариален акт, оспорващия да претендира, че е носител на вещното право на собственост. Едновременно с това в изложението касаторът отново излага оплаквания за неправилност на решението. Претендира допускане на касационна проверка на решението в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответниците Е. З. М. и Д. Х. М. са представили отговор, в които излагат съображения против допускане на касация на решението. Навеждат аргументи в подкрепа на съдебният акт по съществото на спора. Ответницата М. Х. Г. не е взела становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на М. Е. Г. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по поставените в изложението въпроси при условията на чл.280, ал.1 ,т.1 и т.2 ГПК. Варненския апелативен съд е намерил предявеният иск за ревандикация от М. Е. Г. и неговата съпруга М. Х. Г. против Е. З. М. и Д. Х. Я. за апартамент с идентификатор ......, с административен адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 16 за неоснователен, съобразявайки се със следната фактическа обстановка: апартамента се намира в сграда, която е изградена чрез Ж. ”П.”, [населено място] въз основа на отстъпеното й със заповед №... от ...... г. на Председателя на Г., [населено място] право на строеж. Разрешението за строеж е с № ..... от 30.10.1978 г. Сградата е изградена по одобрен през 1974 г. архитектурен проект и включва 112 обекта- жилища, ателиета, гаражи и магазини. Била е изградена през 1992 г. и на 19.12.1992 г. е въведена в експлоатация. Член на Ж. “П.” е била Пейка Н. В. – баба на М. Е. Г., която е починала през 1987 г. Е. З. М. – ответник също е бил член- кооператор в посочената Ж.. На 23.12.1992 г. между Е. З. М. като купувач и М. Е. Г. и Й. Е. Г., последният действайки и като пълномощник на брат си е сключен предварителен договор за продажба на апартамента. С решение №..... от .....г. е бил одобрен протокола за разпределение на обектите, изградени от Ж.. Въз основа на този протокол за издадени и нотариалните актове, включително и на касатора М. Е. Г., който към този момент е бил в брак с М. Х. Г.. Брака е прекратен 30.05.2008 г. Нотариалният акт на М. Г. е издаден за апартамента поради това, че е бил член- кооператор е и включен в разделителния протокол. С решение, постановено по гр.д. № 324 от 1997 г. на Варненския районен съд предявеният от ответника срещу ищеца по настоящето дело иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е бил отхвърлен. От 1993 г. до 2008 г. в спорния апартамент е живяло лицето З. ведно със семейството си, което е било наемател на ответниците по сключен с тях договор. В. съд е намерил, че касатора не се легитимира като собственик с издаденият по чл.35 ЗЖСК нотариален акт, тъй като не е доказал, че е член кооператор. Решението е подписано от състав с особено мнение на съдия-докладчика П. П., която споделя разбирането, че ищеца се легитимира като собственик с издаденият нотариален акт и тъй като собствеността е придобита през време на брака му с М. Г. обекта се е притежавал в имуществена общност, която след прекратяването му се е превърнала в дялова съсобственост при равни квоти. Съгласно чл.1 от ЗЖСК, жилищностроителна кооперация /Ж./ се образува за снабдяване на членовете й със собствени жилища, гаражи, ателиета, като в нея могат да се изграждат и помещения, предназначени за стопански, административни и други обществени нужди. По аргумент отчл.6, ал.1 и по силата на § 2 от ДР на посочения закон тези обекти представляват самостоятелни имоти, собствеността върху които до издаването на нотариални актове за тях на кооператорите, на които са разпределени, принадлежи на Ж. /чл.35, ал.2 ЗЖСК/. Настоящият състав на ВКС намира, че решението следва да бъде допуснато до касационна проверка при условията на чл.280, ал.1 ,т.1 и т.2 ГПК, тъй като поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и се решават противоречиво от съдилищата. М. Е. Г. следва да внесе държавна такса в размер на 373,60 лв. по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,