Определение № 2344 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С частна жалба с вх.№4561/14.03.2024г. Р.Д. Д., чрез назначения от съда особен представител адв.Д. П., обжалва определение № 209 от 16.01.2024г. по гр.д. №5401/2023г. на Върховния касационен съд, Трето ГО, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязлото в сила решение № 739/19.05.2015г. по гр.д.№1360/2015г. на РС-Плевен и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържа незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба-УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-Плевен не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, подадена е от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Молителката Р. Д. иска отмяна на влязлото в сила на 07.10.2015г. решение №739/19.05.2015г. по гр.д.№ 1360/2015г. на РС-Плевен (потвърдено с решение № 453/97.10.2015г. по в. гр.д. № 563/2015г. на ОС-Плевен), с което е отхвърлен искът й против УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-Плевен по чл.242, във вр. с чл.128, ал.2 КТ за заплащане на сумата 4 396,60 лева-трудово възнаграждение за периода от 17.09.2013г. до 18.07.2014г. В молбата се твърди, че е налице новооткрито доказателство, което е от съществено значение за изхода на гр.д.№ 1360/2015г. - справка от НАП от 12.11.2015г. за коригирано социално осигуряване на молителката за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г. Поддържа се, че атакуваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е основано на неистински документи, представени от ответника-работодател. За да остави молбата за отмяна без разглеждане предходният състав на ВКС е посочил, че нито в нея, нито в „допълнителната молба“ се съдържа изложение на конкретни обстоятелства, относими към поддържаните отменителни основания по чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съдът е съобразил, че с решение № 31/23.02.2022г. по гр. д. № 4180/2021г. на ІV ГО предходна молба за отмяна на решението на РС е оставена без уважение, тъй като е прието, че цитираната и в настоящата молба като „ново доказателство“ справка от НАП за коригирано осигуряване на молителката не представлява обстоятелство от значение за изхода на спора между страните и не обуславя отмяна на решението на РС-Плевен, на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Приел е, че в молбата за отмяна не се съдържат твърдения, че неистиността на документ, е била установена по надлежен съдебен ред: с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Съставът на ІІІ ГО на ВКС е посочил, че при липса на заявени нови обстоятелства или писмени доказателства, сроковете по всички хипотези на чл.305, ал.1 ГПК са изтекли. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Представената към молбата за отмяна справка (писмо) от НАП от 12.11.2015г. не представлява нов факт и обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, нито съдържа данни за осъществяването на релевантни за конкретния спор факти и обстоятелства, които да обосноват различен изход по гр. д. № 1360/2015г. на РС-Плевен. Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателката, че след като от НАП е удостоверено нарушение на данъчното и осигурително законодателство при ответника, не е необходимо това обстоятелство да бъде установено и по съдебен ред. Според разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС общото във всички хипотези на чл.303, ал.1, т.2 ГПК е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Това тълкуване се извежда и от нормата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, посочваща изрично съдебния ред, като надлежен за установяване на престъпните обстоятелства и нормата на чл.305, ал.1, ал.2 ГПК, която свързва срока за подаване на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК именно със съдебното решение или с присъдата. Изложените твърдения в молбата за отмяна по своя характер представляват оплаквания за допуснати от инстанцията по същество нарушения на съдопроизводствените правила, респ. за неправилност на влязлото в сила решение, които не се обхващат от основанията на чл. 303, ал. 1 ГПК. Тези оплаквания не могат да се обсъждат в настоящото производство, тъй като отмяната на влезлите в сила решения е уредена като самостоятелно извънинстанционно производство, а не като фаза на исковия процес. По изложените съображения обжалваното определение на предходния състав на ІІІ ГО на ВКС, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО