Определение № 270 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 1667/09.03.2016 година на Т. Г. Е. от [населено място], приподписана от Д. Т. Г., пълномощник срещу Решение Nо 120 от 26.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 491/2015 година на ОС-София с което е отхвърлен, предявеният от Т. Г. Е. от [населено място] срещу И. Г. Е., М. Г. Г., С. С. К., В. С. К., Н. Н. М., В. Ю. М., М. Н. М., Ц. Н. Е., Г. Н. Е. и Д. Н. В. иск за делба на УПИ XIII-285, с площ 228 кв.м. в кв. 11 по плана на [населено място], съставляващ ПИ с идентификатор 38558.3.135, заедно с построените в него две сгради - жилищна сграда No 1 с площ от 100 кв.м. на два етажа и стопанска постройка No 2 с площ от 35 кв.м.. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е нищожно, като постановено от незаконен състав, тъй като делото е разпределено на друг докладчик а не на съдията И., респ. неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.1. и/или т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод, че обжалваното въззивно решение е нищожно, поради нарушен принцип на публичност и непосредственост на разглеждане на делата и на принципа на случайно разпределение на делата, след като по делото решението е взето при участие на друг съдия и е налице нередовен състав. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че по въпроса за приложението на чл. 14 ал.7 СК/68 /отм./ и за качеството на преживели съпруг като наследник при иск за съдебна делба, въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие с задължителната съдебна практика- ТР 47 от 29.12.1979 година на ОСГК на ВС. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че по въпроса за допустимостта да се направи колективен отказ от наследство, приетото решение на въззивния съд е в разрез с принципа на ЗН, че отказът от наследство уголемява дела на наследника от същия ред, поради което е налице необходимост от произнасяне от ВКС. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение по иска за съдебна делба. За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че липсва съсобственост между страните по делото, подлежаща на съдебна делба. По силата на направен отказ от наследство на всички деца, без сина И., на покойната Д. Е., поч. 08.01.1979 год., съдът е зачел придобитите права от наследството на майката от сина И. в обем на ½ идеална част, съставляваща нейната част от прекратената със смъртта съпружеска имуществена общност, прилагайки разпоредбата на чл. 14 ал.7 СК/68 год. /отм./, съгласно която преживелият съпруг не наследява дял от частта- СИО на покойния съпруг. Прието е, че по силата на валидно сключен договор за издръжка и гледана през 1980 година И. и съпругата му са придобили и другата половина от имота, лично имущество на бащата Г. Е.. След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по следните съображения: Изведеният правен въпрос за неточно приложение на чл. 14 ал.7 СК/68 /отм./ и за качеството на преживели съпруг като наследник при иск за съдебна делба, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с задължителната съдебна практика- ТР 47 от 29.12.1979 година на ОСГК на ВС, напротив, законът е приложен точно, съобразно на дадените задължителни разяснения от ОСГК на ВС. Съгласно чл. 14 ал.7 СК/68 /отм./ преживелият съпруг не губи качеството си на наследник на покойния съпруг, но когато последният наследява с родените от брака деца, то той не може да получи дял от наследството/ чл. 9 ал.1 ЗН/, когато се касае до имущество, съставляващо дела на покойния съпруг от прекратената съпружеска имуществена общност, регламентирана с чл. 13 СК/68 /отм./.Тезата в касационната жалба и изложението към нея, че въззивният съд не е зачел качеството наследник на преживелия съпруг, в контекста на чл. 14 ал.7 СК/ 68 /отм./ не кореспондира на данните по делото, поради което и исканата селекция не може да бъде удовлетворена. Не може да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос за т.н. според касатора „колективен отказ от наследство“. Обективираната воля на няколко наследника в един документ, с който е вписан направен отказ от наследство по съответния ред на всеки един от наследниците не означава „колективен отказ“. Отказът от наследство е личен, формален акт и когато това е направено по съответния ред, настъпват уредените от закона правни последици. Обстоятелството, че факта е отразен в документ, в който са посочени повече от едно лице, касаещ едно и също наследство, не опорочава нито формата, нито волята на лицата. Досежно довод за нищожност на съдебното решение, като постановено от незаконен състав- от съдия, който не е определен като съдия –докладчик по делото. Релевираният довод засяга валидността на съдебното решение и за наличието на порок, който би обусловил нищожността, за който порок по-горния съд, сезиран с жалба, следи служебно. С оглед на служебно изисканите данни, настоящият състав намира, че няма основания за извод за евентуална нищожност на съдебния акт. Доколкото нарушението на принципът на случайно разпределение на делата гарантира на страната безпристрастен справедлив съдебен процес, съгласно чл. 6 на ЕКПЧОС, то настоящият състав служебно извърши проверка за наличие на причини, довели до смяна на съдията –докладчик и констатира, че, макар и неприложена по делото, е налична Заповед на Председателя на Софийския окръжен съд No А-353 / 02.10.2015 година, по силата на която делата насрочени в открито съдебно заседание на съдията И. С./ излязла в продължителен отпуск по болест/ са преразпределени по надлежния ред на съдията И., участвала в съдебния състав, разгледал и постановил обжалваното въззивно решение. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия