Определение № 270 от 02.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1122/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 08.11.2010 г. по гр.д. № 6992/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 09.11.2009 г. по гр.д. № 25789/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от адв. К. С. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за начина на промяна на трудовото правоотношение от допълнително в основно и правното значение на преминаването от 4-часов на 8-часов работен ден и неуведомяването на работодателя за прекратяването на основния трудов договор, които има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата К. П. Д., представлявана от адв. К. К. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и решението му е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “счетоводител” по допълнителен трудов договор. На 14.03.2008 г. между страните е постигнато споразумение за преминаването от 4-часов на 8-часов работен ден, считано от 15.03.2008 г. от когато е прекратено основното трудово правоотношение на ищцата с друг работодател, при когото тя е работила 4 часа дневно. Трудовото правоотношение е прекратено с предизвестие по чл. 334, ал. 1 КТ. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че изменяването на трудовото правоотношение от допълнително в основно става по писмено съгласие на страните, независимо от това в как е наречен документът. Постигането на съгласие за преминаване от 4-часов на 8-часов работен ден само по себе си не е съгласие за изменяване на трудовото правоотношение от допълнително в основно, но може да означава това с оглед на другите обстоятелства, при които е постигнато, а уведомяването на работодателя по допълнителното трудово правоотношение за прекратяването на основния трудов договор може да стане по всякакъв начин. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение