Определение № 104 от 26.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2162/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на непълнолетната Д. К. К., действаща със съгласието на майка си Е. Т. Д., и малолетната Й. К. К. действаща чрез законния си представител Е. Т. Д., подадени от процесуалните им представители адв. Д. Б. и адв. Б. З., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, І бр. възз. с-в, № 439 от 20.01.2015г. по в.гр.д. № 7805/2014г., с което е обезсилено решението на Софийски районен съд, ІІІ го., 88 състав, № 2034 от 22.11.2013г. по гр.д. № 6943/2010г., с което е осъден К. Д. К. да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 СК на Д. К. К. и Й. К. К. чрез тяхната майка и законен представител Е. Т. Д. по 80 лв. месечна издръжка за периода от 18.05.2010г. до 13.05.2013г. и е прекратено производството по делото. Ответникът К. Д. К. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. В. А. Б. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да обезсили първоинстанционното решение, с което е присъдена издръжка на малолетните Д. К. К. и Й. К. К., въззивният съд е приел, че Софийски районен съд се е произнесъл по недопустима искова молба. Към момента на предявяване на иска и образуване на производството по делото не е била налице активна правна легитимация от страна на ищците и съответно пасивна - на ответника по предявения иск. Този извод въззивният съд е основал на решение № 240 от 18.09.2006 г. по гр. д. № 4631/2005 г. на Софийски районен съд, 88 състав, влязло в сила на 05.10.2006 г., с което упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на бащата, а на майката бил определен режим на лични отношения и същата била осъдена да заплаща издръжка на децата Д. и Й., чрез техния баща и законен представител в размер съответно на 40 и 30 лв. За безспорно е приел, че и понастоящем определените с това решение мерки на упражняване на родителските права и издръжката на децата не са променени както и, че за исковия период решението не е било изпълнено от страните като децата продължават да живеят при майката, която полага непосредствените грижи за тяхното отглеждане и издръжка. Приел е, че поведението на майката по задържането на децата при нея, дори да не осъществява състав на престъпление е противоправно, а основен правен принцип е, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. При така установените факти е приел от правна страна, че за майката липсва правна възможност да оказва на децата попечителско или настойническо съдействие, включително и по повод издръжката им от другия родител. Следователно, тя не би могла надлежно да претендира заплащане на издръжка за децата Д. и Й. за процесния период, през който в нарушение на съдебно решение е полагала грижи за отглеждането им. К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по процесуалноправния въпрос „дали родителят на малолетно, респ. непълнолетно дете, който не е титуляр на родителските права по силата на влязъл в сила съдебен акт, има активната процесуална легитимация да предяви, респ. да даде допълващо съгласие по иск за присъждане на издръжка на детето срещу другия родител” и по материалноправния въпрос „следва ли родителят, комуто е присъдено упражняването на родителските права да дължи издръжка на децата си, когато те не живеят и не се издържат от него, а грижите полага изцяло другият родител, който не е лишен от родителски права”. Прилагат решение №92/1971г. по гр.д. № 74/71г. ОСГК на ВС с което е прието, че родителят, който не упражнява родителските права спрямо малолетно или непълнолетно дете, ако то живее при него и той го издържа, може да предяви иск срещу другия родител, респ. да даде съгласие, за осъждането му да плаща издръжка; и влязло в сила решение на Софийски окръжен съд, г.о., І с-в, от 23.08.2008г. по гр.д. № 342/2008г., постановено между страните по настоящото дело по иск за издръжка с което е прието, че неизпълнението на съдебното решение относно родителските права няма отношение към правото на издръжка на децата. В случай на невъзможност за непосредствено полагане на грижи и даване на издръжка в натура, независимо от причините за това, задължението на родителя не отпада, а се трансформира в задължение за заплащане на определена парична сума. ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения от касаторите процесуалноправен въпрос, поради противоречие с приложените решения. Водим от горното съдът