Определение № 133 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3155/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Вивамед“ ЕООД срещу решение № 129 от 28.04.2020 г. по в. гр. д. №381 по описа за 2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 182 от 5.7.2019 г. по гр.д. № 968 по описа за 2016 г. на Плевенския окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора срещу П. С. П. иск с правно основание чл.189, ал.1, изречение трето от ЗЗД за заплащане на сумата 6 564,50 лв., представляваща разлика между пазарната цена на продадените недвижими имоти към датата на съдебната евикция/16.01.2019 г./ и към датата на продажбата/28.08.2014 г./.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса:

1. Съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен?

2. Ограничена ли е отговорността на продавача от предвиденото в чл.192, ал.1, изречение първо от ЗЗД, когато продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, а преди сключването на договора купувачът не е извършил всяка възможна проверка, за да се убеди, че продавачът е собственик.

Според касатора разрешението на въззивния съд противоречи на решения № 101 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 4672/2017 г. на III ГО и № 190 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 6532/2013 г. на IV ГО на ВКС.

Ответницата П. П. не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С влезлите в сила части на решение № 182 от 5.7.2019 г. по гр.д. № 968 по описа за 2016 г. на Плевенския окръжен съд е развален на основание чл.189, ал.1, изречение първо от ЗЗД договорът за покупко-продажба, отразен в нотариален акт. № 100 от 25.08.2014 г. на Нотариус С. И., рег. № 016 при НК, район на действие-Пловдивски районен съд, за една втора идеална част от имоти с номера 003003, 64001 и 112029 по плана за земеразделяне, продавачите П. С. П. и А. П. П. са осъдени на основание чл.189, ал.1, изречение второ от ЗЗД да върнат на купувача „Вивамед“ ЕООД продажната цена от 27 410 лв., или по 13 705 лв. всеки от тях. Първоинстанционният съд обаче е отхвърлил иска срещу продавачите за заплащане на разликата между пазарната цена на продадените недвижими имоти към датата на съдебната евикция/16.01.2019 г./ и към датата на продажбата/28.08.2014 г./. в размер на 13 129 лв., или по 6 564,50 лв. за всеки един от тях. Съображенията на съда са, че право да претендира такива вреди има само добросъвестният купувач. Дружеството обаче е могло да знае към момента на продажбата, че правото на собственост не принадлежи на техните продавачи. Като арендатор на имотите, дружеството ги е стопанисвало и няма никакви доказателства, че към датата на влизане в сила на решението по чл.108 ЗС против дружеството е имало реални сделки с тези имоти на определените от вещото лице цени. Няма установена пряка връзка между отстраняването им от процесните имоти и настъпването в техния патримониум на вреди от разликата между покупната цена на имотите през 2014 г. и пазарната им цена през 2019 г., когато дружеството е отстранено от собствеността, но все още е техен арендатор.

„Вивамед“ ЕООД е обжалвало решението в частта, с която е отхвърлен искът за вреди за разликата между пазарната цена на продадените недвижими имоти към датата на съдебната евикция/16.01.2019 г./ и към датата на продажбата/28.08.2014 г./. в размер на 13 129 лв. срещу П. С. П. и А. П. П., починал в хода на делото и заместен от наследниците Р. П. В. П. и П. П.. Поради оттегляне на въззивната жалба срещу наследниците на А. П. П. производството срещу тях е прекратено с определение от 10.12.2019 г. на Великотърновския апелативен съд. По жалбата срещу П. С. П. въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Приел е, че от значение за обхвата на отговорността на продавача при евикция е добросъвестността на купувача, която е налице, ако не е знаел за правата на третите лица. В случая, с оглед на обстоятелствата, че ищецът ползва под аренда процесните имоти непрекъснато от 2005 г. до датата на продажбата, че се занимава с аренда и покупка на земеделски земи, той е могъл да знае, че продавачите не са собственици. Освен това имуществените вреди под формата на причинени вреди и пропуснати ползи следва да съставляват сигурно бъдещо увеличение на имуществото на търсещия обезвреда/ ТР № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС/ В случая няма никакви доказателства, че към датата на влизане в сила на решението по чл.108 от ЗС ищецът е имал договорени реални сделки за процесните имоти на определените от вещото лице цени. Следователно няма установена пряка връзка между евикцията и настъпване на вреди за ищеца в размер на разликата между покупната цена на имотите през 2014 г. и пазарната им цена през 2019 г.

Първото съображение на въззивния съд за отхвърляне на иска противоречи на решение № 101 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 4672/2017 г. на III ГО на ВКС, в което е прието, че знанието на купувача за правата на третите лица трябва да е безспорно установено, проверката на собствеността е задължение на нотариуса и купувачът не е задължен да извърши всяка възможна проверка. Второто съображение не съответства на даденото в решение № 190 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 6532/2013 г. на IV ГО на ВКС разрешение на първия въпрос на касатора. Според това решение продавачът дължи на евинцирания купувач обезщетение за вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение поради промени в пазарните условия, тъй като вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на задължението. Ето защо по поставените въпроси следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение