Определение № 50902 от 07.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2507/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адвокат Л. М. от АК-Варна, срещу решение № 236 от 24.02.2022 г. по в.гр.д.№ 1637/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което след връщане на делото за ново разглеждане с решение по гр.д.№ 1769/2020 г. от Върховния касационен съд, IV г.о., се отменя решение № 284/17.10.2019 г. по гр.д.№ 908/2019 г. на Районен съд Провадия и е отхвърлен иск на П. Т. П. против „Енерго-Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, за сумата 2410,51 лева, начислена по фактура № [ЕГН]/13.06.2019 г., след коригиране на сметката за електроенергия на обект в [населено място], за периода от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г., като се потвърждава решението в частта за недължимост на сумата над 2410,51 лева до 11 050,90 лева, В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно в частта, в която е уважен отрицателният установителен иск, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1.„Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед на обосноваността й? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, тъй следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“ 2.„При наличие на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси длъжен ли е в съдът да обсъди всички и да се аргументира защо възприема или не всяко едно от тях? 3..„Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад?“ 4. „Периодът на начисление по чл.50 от ПИККЕ 2013 обвързва ли електроснабдителното дружество по отношение на заявеното в евентуалност основание по чл.183 ЗЗД?“ „При установено количество реално потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача електрическа енергия следва ли електроснабдителното дружество да доказва реалния период на доставка или същият е ирелевантен за дължимостта на цената?“. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а недопустимостта на решението произтича от липсата на твърдения в отговора на исковата молба или във въззивната жалба на ответника, че начисленото количество е реално доставено за периоад от една година. От П. Т. П., чрез адвокат В. Г. от АК–Варна, е подаден писмен отговор, в който се оспорва допустимостта на касационната жалба и се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, а по същество, че е неоснователна и претендира сторените разноски в производството. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че касационната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е редовна и процесуално допустима. Изложените в тази връзка съображения за недопустимост /в отговора на касационната жалба/ поради доводи за допуснати нарушения извън хипотезата на чл.295 ГПК имат отношение към правилността на постановеното решение, а не за процесуалната допустимост на подадената касационна жалба. Несъстоятелно е твърдението за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне извън предмета на делото. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищецът е посочил, че му е издадена фактура № [ЕГН]/13.06.2019 г. за коригиране на сметката му за електроенергия на негов обект в [населено място], за периода от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г., която е на стойност 11 050,90 лева и иска да установи пред съда, че не дължи, т.е. фактическите твърдения на ищеца и на ответника с отговора на исковата молба определят предмета на делото и обема на търсената защита и съдействие. След като съдът се е произнесъл по правния спор, въз основа на въведени с исковата молба обстоятелства, не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване поради недопустимост на решението в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е съобразил дадените указания на касационната инстанция и е приел заключение на комплексна СТЕ, която установява неправомерно вмешателство в тарифната схема на средството за търговско измерване на обекта в [населено място] и натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър. Според мотивите на решението, допълнително начислената стойност на доставеното, но незаплатено от абоната електрическа енергия от общо 59 937 кВч не би могла да бъде потребена в едногодишен период, тъй като максималното количество, което може да се натрупа през исковия период от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г. е 13 068,71 кВч на стойност 2410,51 лева, по действащите към същия момент цени на ел.енергия. Съобразявайки заключението на вещо лице, въззивният съд е приел че цялото количество ел.енергия, начислено по фактурата от 13.06.2018 г. може да премине през електромера в периода от монтажа през 2013 г. до 2018 г., но с оглед предмета на делото е определил цената на доставеното в едногодишния период количество енергия по реда на чл.162 ГПК, т.е. съдът възприема извода, че след частична отмяна на ПИКЕЕ с решение на Върховния административен съд, в сила от 14.07.2017 г., купувачът дължи доплащане на разликата между отчетеното и действително потребеното количество енергия, на основание чл.183 ЗЗД, за неуредените в хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ случаи, но за исковия едногодишен период абонатът дължи сумата 2410,51 лева, а отрицателният установителен иск е неоснователен до този размер. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Поставените в т.1 и т.2 процесуалноправни въпроси, обуславят изхода на делото, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС – напр. решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г., ІV г.о. и решение № 60/25.03.2013 г. по гр.д.№ 475/2012 г., ІІ т.о., в които се приема, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл.202 ГПК, а да прецени доказателствена му сила съобразно обосноваността му. Независимо от това дали възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Въззивният съд е приел в случая, че максималното количество, което може да се натрупа през исковия период, по действащите към този момент цени на ел. енергия е на стойност 2410,51 лева, с оглед на което искът е неоснователен до посочения размер. При тези обстоятелства, в обжалваното решение се приема, че абонатът дължи действително доставеното му количество електроенергия, което се доказва от комплексната СТЕ по делото, поради което въззивният съд не дава вяра на констатациите в допълнителното заключение. Тези изводи са изцяло в съответствие с решение по гр.д.№ 475/2012 г., ВКС, ІІ т.о., с което се приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато то не е оспорено от страните, независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост, а следва да го обсъжда заедно с всички останали доказателства, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отговор на третия процесуалноправен въпрос се дава с т.2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, на ВКС - Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Във въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД липсва оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, а са изложени съображения по отношение на доказването на релевантните за спора факти, с оглед разпределяната доказателствената тежест в процеса. При тези данни, поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите въпроси в изложението към касационната жалба също не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд поради следното: В съдебната практика е изяснено, че както първоинстанцонният съд, така и въззивният съд дължат произнасяне в рамките на заявения предмет на делото, с оглед на което при твърдения за доставено на абоната определено количество електрическа енергия в едногодишен срок, цената на която е била коригирана след установяване на несъответствие между реално отчетената и доставената ел.енергия, съдът следва да даде отговор на всички доводи и възражения, след което да се произнесе по съществото на спора. При доказване на правнорелевантните факти, с оглед заявения предмет на делото, съдът следва да уважи, респ. при липса на доказване – да отхвърли иска. С отменителното решение по гр.д.№ 1769/2020 г., Върховният касационен съд приема, че не е приложима хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ, а предявеният иск на ищеца е за недължимост на суми за електроенергия за едногодишния период по издадената от доставчика фактура от 13.06.2018 г., поради което първият поставен въпрос по т.4 не е обуславящ изхода на делото, Вторият правен въпрос намира своя отговор в разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, че всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения и в този смисъл, въпросът на касатора представлява касационен довод за неправилност на решението, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От П. Т. П., чрез адвокат В. Г. от АК–Варна са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 10.06.2022 г. и списък на разноските. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение