Определение № 2475 от 12.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 588/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Поделение за товарни превози” Горна Оряховица чрез гл. юрисконсулт Я.Л., срещу определение № 1846 от 12.12.2025г по гр.д. № 549/2025 г. на Окръжен съд- Велико Търново,с което е отхвърлено като неоснователно поисканото от „Поделение за товарни превози” Горна Оряховица изменение на постановеното по делото въззивно решение № 509 от 06.11.2025г по гр.д №549/2025г. на Великотърновския окръжен съд в частта за разноските, на основание чл. 78, ал 5 ГПК .Спорът,разрешен по същество с въззивното решение и обусловил присъждане на разноски на ищеца за две инстанции, включващи платено възнаграждение за адвокат по 1500лв за всяка инстанция, оспорвано от настоящия жалбоподател като прекомерно, е по обективно съединени отрицателни установителни искове за недължимост на вземане за неустойка по два договора и за нищожност на клаузите в тези договори поради липса на съгласие, като въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил исковете изцяло. От ответника по частната жалба И. М. Т., чрез пълномощник адв М.С. е депозиран отговор,в който оспорва нейната допустимост.Касационно обжалване на въззивното решение не е допустимо предвид цената на исковете съгласно чл.280,ал.3 т.1 ГПК, поради това не е допустимо определението по разноските да се обжалва. Претендират се разноски за настоящето частно производство. Частната жалбата е постъпила в срок и от надлежна страна, срещу определение на въззивния съд ,произнесено по реда на чл. 248 ГПК Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението с което въззивният съд е изменил, или отказал да измени решението в частта за разноските подлежи на обжалване само в случаите, при които е допустимо обжалване на въззивното решение. В случая решение № 509 от 06.11.2025г по гр.д №549/2025г. на Великотърновския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване ,тъй като е произнесено по обективно съединени искове с цена под размера, посочен в чл.280, ал.3 т.1 ГПК. Констатацията за това е по образуваното въз основа на касационна жалба на „Поделение за товарни превози” Горна Оряховица гр. д. № 589/2026г по описа на Трего г.о на ВКС, която касионна жалба е оставена без разглеждане от настоящия състав на ВКС като недопустима на основание чл. 280, ал.3 т.1 ГПК. Постъпилата частна жалба също е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Искането на ответника по жалбата се присъдят разноски за защита от адвокат в настоящето частно производство е неоснователно. Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно ,затова в трайно установената своя практика ВКС не възлага на насрещната страна разноски в случай на обжалване на тази категория определения ( опр.№ 218 от 3.08.2020 г.по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV ГО; опр. № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г. на III ;опр. № 153 от 3.04.2019 г. по ч. гр. д. № 871/2019 г. на ІІІ ГО; опр № 142 от 1.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951/2019 г. на ІІІ ГО; опр № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на І ГО; опр № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ІV ГО;опр № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV ГО и др.) Обратното разрешение би нарушило баланса в правата на страните да получат сторените разноски с оглед изхода на делото съгласно целите и принципите, намерили законодателен израз при уредбата в чл. 78 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о,