Определение № 50060 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3469/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 131 от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 134/2022 г. на Русенския окръжен съд е отменено решение № 260315 от 02.04.2021 г. по гр. д. № 5534/2019 г. на Русенския районен съд в обжалваната част и е признато за установено по отношение на ищците И. С. И. и Л. Т. И., че ответниците Д. Д. Д., лично и като наследник на М. К. М., и съпругата му И. И. Д., не са собственици на 735 кв. м., представляващи част от ПИ с идентификатор ............по КККР на [населено място], като е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариалният акт по обстоятелствена проверка № ..../2013 г. за тази част. В частта, с която е било признато за установено, че ответниците не са собственици на площта над 735 кв. м. до пълната площ на ПИ .............първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е приел, че ищците И. С. И. и Л. Т. И. имат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като са навели твърдения, че са собственици на процесния имот и го владеят, а ответниците Д. Д. Д. и М. К. М. /починала в хода на процеса и заместена от първоначалния ответник Д. Д./ са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Съдът се е позовал на указанията, дадени в ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 8/2012 г., както и на практика на тричленни състави на ВКС по този въпрос. Прието е, че в тежест на ищците е да установят фактите, от които произтича правният им интерес, а в тежест на ответниците - фактите, от които произтича правото им на собственост. Ищците са установили правния си интерес с представения нотариален акт за покупко- продажба № ...., т. ...., дело № ........./1995 г., легитимиращ ги като собственици на процесния ПИ и са установили по делото, че първоначалните ответници са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ...., т. ..., рег. № ........, дело № .........от 2013 г. по описа на нотариус № 180 в регистъра на НК. Прието е, че ответниците са навели доводи за придобиване на процесния недвижим имот въз основа на давностно владение, за което са се снабдили с посочения от ищците констативен нотариален акт. Прието е също, че според ответниците фактическата им власт върху спорния имот е установена през 1967 г., когато с нотариален акт № ..../01.12.1967 г., т. ........., дело № ......./1967 г. Д. Д. Д. и майка му М. К. М. са придобили от Г. Ф. Ч. чрез покупко-продажба правото на собственост върху 1 дка лозе, цялото с площ от 1, 7 дка, находящо се в землището на [населено място], м. „Х. билюк“. Прието е, че съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 11/2013 г. на ОСГК на ВКС, констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Ищците са оспорили удостовереното право на собственост в констативния нотариален акт на ответниците, поради което в тежест на ответниците е да установяват, че са придобили това право в резултат на давностно владение. В настоящият случай не са налице доказателства за установена фактическа власт от страна на ответниците върху собствения на ищците имот, нито действия, които да сочат на своенето му като елементи от фактическия състав на придобивната давност. В производството по настоящото дело съдът не може да се позовава на свидетелски показания и съдебнотехническа експертиза, събрани в производството по друго дело на Русенския районен съд – гр. д. № 1838/2018 г., относно изтеклата придобивна давност. При разглеждане на делото районният съд е извършил груби нарушения на процесуалните правила, които не могат да се отстранят във въззивното производство предвид липсата на жалба или позоваване от страна на ответниците, както и с оглед забраната, визирана в чл.271, ал.1 ГПК да не се влошава положението на жалбоподателя. В нарушение на принципа за непосредственост, визиран в чл.11 ГПК първоинстанционният съд се е позовал на показанията на свидетелите П. А. и И. Д., както и на СТЕ, събрани по гр. д. № 1838/2018 г. на Р., за да обоснове извод, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност по отношение на част от недвижимия имот. В хипотеза на обезсилване на решение поради неучастие на страна и връщане на делото за ново разглеждане, какъвто е настоящият случай, първоинстанционният съд следва да извърши всички процесуални действия, визирани в процесуалния закон, в т. ч. да събере непосредствено и извърши оценка на релевираните от страните доказателства. Недопустимо е съдът да основава акта си на доказателства - свидетелски показания и техническа експертиза, събрани в друго производство. При новото разглеждане на спора районният съд не е събрал по надлежния ред показанията на тези свидетели, нито са събрани други доказателства, въз основа на които да се обоснове извод за осъществена от ответниците по жалбата фактическа власт с намерение за своене. Извод за установяване на владение и неговото непрекъснато упражняване не може да се обоснове само въз основа на нотариалния акт № .../01.12.1967 г., с който ответникът Д. Д. и майка му М. М. са придобили от Г. Ф. правото на собственост върху 1 дка лозе, цялото с площ от 1, 7 дка. С приетата по делото експертиза е установено, че придобитият с нот. акт № ..../67 г. недвижим имот е идентичен с част от имота, закупен с нотариален акт № ..../1958 г. от С. М. Г. и възстановен с решение № 111/09.06.1994 г. на ПК. Реституирането на имота прекъсва владението и е факт, който поражда нови правни последици. За да придобият правото на собственост върху тази част от имота, ответниците следва да установят с всички допустими от закона доказателствени средства, че са продължили да я владеят необезпокоявано, явно и спокойно като своя и след 1994 г., за което не са представени доказателства. Напротив, с писмените доказателства и показанията на свидетелите Д. и Т. е установено, че след реституцията от 1994 г. праводателят С. Г. и ищците са упражнявали правото си на собственост в пълен обем, както и че имотът не е владян от други лица. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Д. Д. Д. и И. И. Д.. Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно. Позовават се на нотариалния акт от 1967 г. и на показанията на свидетелите П. А. и И. Д., които установили упражняваното давностно владение. Считат, че тези показания са ясни и конкретни, за разлика от казаното от свидетелите Е. Т. и Д. Г., на които се е позовал въззивният съд, които имали съвсем бегла представа за точното местонахождение и начинът, по който изглежда спорният имот. Поддържат, че са упражнявали фактическа власт върху имота от 1967 г., като я упражняват и понастоящем. Считат за неправилен извода на въззивния съд, че не може да се позове на свидетелски показания и СТЕ, събрани при първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция. Неправилно била игнорирана и експертизата, събрана във второто въззивно производство. Считат, че са придобили по давност спорните 735 кв. м., дори ако давността се брои от възстановяването на собствеността през 1994 г. Не било вярно, че след възстановяването на собствеността фактическата власт върху спорните 735 кв. м. се е упражнявала от ищците и от техния праводател С. Г.. Позовават се и на обстоятелството, че същият съдебен състав е отхвърлил с влязло в сила решение № 164/16.05.2022 г. иск по чл.76 ЗС за нарушено владение, предявен от същите ищци срещу настоящите жалбоподатели. В изложението към жалбата се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Отделно от това се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – решение № 390 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 7568/2013 г. на IV-то г.о.; Решение № 331 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 257/2009 г., IV г. о., решение № 298 /погрешно посочено 124/ от 28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г., IV г. о., в които се приема, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения и доводи на страните, свързани с твърденията им. Поддържа се, че мотивите на въззивния съд не са подкрепени с доказателства; правните изводи са извлечени по неясен път и са пренебрегнати целенасочено множество факти и свидетелски показания, дадени пред първата инстанция. Поддържа се също, че не е дадена възможност на жалбоподателите да се обосноват с доказателства и свидетелски показания, които не са допуснати на втора инстанция и които имат отношение към делото. Ответниците в производството И. С. И. и Л. Т. И. оспорват жалбата. Считат, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска - чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не е налице първото от поддържаните основания за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност. От самия прочит на решението, без да се проверят данните по делото, не могат да се установят груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика. Налице обаче е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения и доводи на страните, свързани с твърденията им. По този въпрос следва да се провери съответствието между въззивното решение и посочената от жалбоподателите практика на ВКС, като се даде отговор и на предварителния въпрос, който също се поставя в касационната жалба, за това може ли въззивният съд едва с решението си да заяви, че отказва да цени доказателства, събрани от първата инстанция преди да бъде обезсилено постановеното от нея решение поради неучастието на задължителен другар и длъжен ли е в този случай съдът при новото разглеждане на делото в първата инстанция да повтори процесуалните действия по събиране на доказателства, извършени преди обезсилването, в съответствие с разрешенията, дадени в т. 17 на ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, вр. т. 6 на № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение