Определение № 1 от 04.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4552/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. С. Т. и С. С. Т., приподписана по реда на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. С. срещу определение № 785 от 18.03.2021 г. по ч. гр. д. № 565/2021 г. на Апелативен съд - София. С последното е потвърдено определение № 211773 от 22.07.2020 г. по гр. д. № 10184/2019 г. на Софийски градски съд, с което молбата на жалбоподателите за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството по частна жалба вх. № 17307 от 10.02.2020 г. срещу определение № 598 от 08.01.2020 г. и разпореждане от 03.01.2020 г. по същото дело е оставена без уважение. В жалбата се правят оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно определение и се иска от касационния съд да постанови друго, с което молбата за освобождаване от държавна такса и разноски в производството да бъде уважена. При преценка допустимостта на настоящото производство този състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, приема следното. Частната касационна жалба е недопустима и не следва да се разглежда по същество, а образуваното по нея производство подлежи на прекратяване. Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД против жалбоподателите Т. - за съществуване на вземания, произтичащи от доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот в размер на сумата от 484. 30 лв. за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г. – цена на незаплатена топлинна енергия и сумата от 72. 31 лв. – лихва за забава в плащането на паричното задължение за времето от 01.01.2014 г. до 04.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 46552/2016 г. на Софийски районен съд, 72 състав. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Изключени от обхвата на касационния контрол по силата на правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са въззивните решения по граждански дела с цена на предявения иск до 5 000 лева, както в случая – предмет на спора са обективно и субективно съединени претенции, всяка от която под визирания законоустановен праг. Ето защо като постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, атакуваното въззивно определение е окончателен съдебен акт и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Извод за допустимост на сезирането не може да бъде направен и въз основа на обстоятелството, че в обжалваното определение се съдържа указание за възможността му да се атакува с частна касационна жалба. Редът за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това са изрично предвидени в процесуалния закон с императивни разпоредби. Установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Погрешното посочване от съда, че постановеният от него акт подлежи на обжалване не обосновава – сам по себе си - допустима инстанционна проверка на същия след като такава не е предвидена в закона. В обобщение, частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство да се прекрати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,