Определение № 50105 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Столичен електротранспорт“ ЕАД, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Болна, срещу решение от 16.03.2022г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 16.06.2022г./, постановено по в.гр.д.№7629/2021г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 09.12.2022г. по гр.д.№43415/2020г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Ю. П. П. срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 3313,09 лв. – като обезщетение за оставане без работа в периода 04.09.2020 г. – 21.11.2020 г.; за сумата 425,75 лв. - на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по - нисък размер при нов работодател за периода 23.11.2020г. - 09.12.2020 г. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Ю. П. П., чрез процесуален представител адв.Б.-Т., оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендират се разноски. Постъпила е касационна жалба от Ю. П. П., чрез процесуален представител адв.Б.-Т., срещу въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основания чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ в частта за периода 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. и за сумата 884,25 лв. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „Столичен електротранспорт“ ЕАД не взема становище по касационната жалба. Касационните жалби са процесуално допустими - подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд., намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Ю. П. П. срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 12/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „Столичен електротранспорт“ ЕАД; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на тролейбус“; за заплащане на сумата 3313,09 лв. – като обезщетение за оставане без работа в периода 04.09.2020 г. – 21.11.2020 г.; за сумата 425,75 лв. - на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по - нисък размер при нов работодател за периода 23.11.2020г. - 09.12.2020г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба - 09.09.2020г., до окончателното им изплащане. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основания чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ в частта за периода 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. и за сумата 884,25 лв. Искането в касационната жалба на Ю. П. П. е да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да се уважи иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 ГПК и в останалата част на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението /1265лв./ и получаваното в по - нисък размер /610лв./ при нов работодател за останалата част от исковия период 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. до пълния предявен размер, като се присъди още сумата 1965лв., ведно със законната лихва. Във връзка с искането в касационната жалба на Ю. П. П. ВКС констатира, че в първоинстанционното решение, чийто диспозитив е възпроизведен с потвърдилото го въззивно решение, вероятно е допусната очевидна фактическа грешка. Във въззивното решение е възпроизведено искането във въззивната жалба на Ю. П. П. за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ и и да се уважи иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 ГПК и в останалата част на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението /1265лв./ и получаваното в по - нисък размер /610лв./ при нов работодател за останалата част от исковия период 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. до пълния предявен размер, като се присъди още сумата 1965лв., ведно със законната лихва. Първоинстанционният съд в доклада по делото /на стр.56/ е посочил, че е предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ - за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 7590лв. за оставане без работа в 6-месечен период, считано от 04.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /09.09.2020г./ до окончателното изплащане, в какъвто общ размер е предявен иска, видно от исковата молба /по 1265лв. месечно за 6-месечния срок след уволнението. В проведеното открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение в размера на иска така както е поискано от ищеца в писмена молба /на стр.83/, а именно: тъй като е започнал работа по трудово правоотношение от 22.11.2020г. със заплата 610лв. намалява исковата претенция за част от исковия период – за периода от 04.12.2020г. – 04.01.2021г. на 655лв., която сума представлява разлика между брутното трудово възнаграждение за последния месец преди уволнението и 610лв. - възнаграждението, което сега получава за месец декември и за периода от 04.02.2020г. – 04.03.2020г. претендира също 655лв. И двете инстанции по същество на спора са приели в мотивите си, че искът е частично неоснователен – за времето след датата на постановяване на първоинстанционното решение до края на 6-месечния срок след уволнението и за останалата част от претендираната сума на обезщетението над присъдената до претендирания размер, като в конкретния случай те са имали воля да се постигнат тези последици по иска за обезщетение. Този извод не е отразен в диспозитива на решенията – първата инстанция е постановила отхвърляне на иска в останалата част над присъдения период, но за сумата 884,25 лв., която е в по-нисък размер от разликата над присъдения размер от общо 3738,84лв. до претендирания размер /и след направеното изменение на размера на иска/. Изложеното сочи на очевидна фактическа грешка/ОФГ/, която може да бъде отстранена по съответния ред - в този смисъл е р. по гр.д. №6169/07 г. на първо г.о. на ВКС, р. по т.д. №682/10 г. на първо т.о. на ВКС, р. по гр.д. №580/12 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Поради горното ВКС намира, че следва да изпрати делото на първоинстанционния съд за преценка за наличието на ОФГ / в този см. опр. по гр.д. №1578/21 г. на първо г.о. на ВКС, опр. по т.д. №871/21 г. на първо т.о. на ВКС/, като след приключването на процедурата по чл.247 ГПК делото следва да се върне на ВКС за произнасяне по допускане на касационното обжалване в производство по чл.288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение